Европейските авиокомпании настояват ЕС спешно да реагира на последиците от войната на САЩ и Израел срещу Иран, които вече сериозно засягат авиационния сектор, става ясно от документ на браншовата организация Airlines for Europe, цитиран от Reuters. Превозвачите предупреждават за нарастващи проблеми – затворени въздушни пространства и риск от недостиг на авиационно гориво. Затова те предлагат конкретни мерки: създаване на европейски механизъм за наблюдение на запасите от керосин, временно спиране на въглеродните такси за авиацията и облекчаване на някои данъци.
Сред идеите е и съвместно закупуване на гориво на ниво ЕС, по подобие на модела, използван при газовата криза през 2022 г.
Секторът вече изпитва сериозни затруднения заради ограниченията на полетите след началото на конфликта в края на февруари. Европейската агенция за авиационна безопасност забрани на европейските авиокомпании да летят над части от Персийския залив, включително над Обединените арабски емирства и Катар, поне до 24 април.
Допълнително напрежение създава и затварянето на Ормузкия проток – ключов маршрут за енергийни доставки, което повишава опасенията от недостиг на керосин. Според Airports Council International Europe подобен недостиг може да се усети в Европа само след няколко седмици.
Авиокомпаниите настояват и за законодателни промени – например изискването за задължителни 90-дневни петролни резерви да обхване изрично и авиационното гориво. Освен това искат яснота дали отменените полети заради военни действия ще се считат за оправдано неизползване на летищни слотове.
Очаква се Европейската комисия да представи пакет от мерки на 22 април, насочени към ограничаване на ефектите от кризата върху енергийните пазари, но засега не е ясно дали авиацията ще бъде сред основните приоритети.
Преди дни Международният съвет на летищата изпрати писмо до еврокомисаря по транспорта Апостолос Цицикостас, в което предупреди, че европейските аеропорти могат да се сблъскат със сериозен недостиг на авиационно гориво, ако движението през Ормузкия проток не бъде възстановено в рамките на следващите три седмици. Според организацията при продължаващи ограничения в този ключов маршрут за енергийни доставки недостигът на керосин може да стане системен за целия Европейски съюз. Това би имало сериозни икономически последици, включително риск от нарушения на разписанията в пиковия летен туристически сезон.
От съвета призоваха европейските институции да следят внимателно доставките на петрол, тъй като въпреки примирието между САЩ и Иран цените на енергията остават високи и нестабилни.
Проблемът с керосина
Европа е изправена пред нарастващ риск от недостиг на самолетно гориво, тъй като геополитическото напрежение в Близкия изток поставя под въпрос стабилността на една от най-важните енергийни вериги за доставки в света. Зависимостта на континента от внос на керосин е ключов фактор в настоящата криза, която може да има пряко отражение върху авиацията, икономиката и летния туристически сезон.
Европейските рафинерии традиционно са насочени към производството на дизел, което означава, че континентът не може сам да задоволи нуждите си от авиационно гориво. Около 40–50% от керосина се внася, като основните доставчици са страните от Персийския залив, САЩ, както и големи рафинерийни центрове в Индия и Китай. Допълнително държави като Норвегия и Казахстан също осигуряват суров петрол, който се преработва в Европа.
Най-важният енергиен коридор в тази система остава Ормузкият проток, през който минават 40% от доставките на керосин за Стария континент. Проблемът е, че за разлика от суровия петрол, който може частично да бъде пренасочен чрез тръбопроводи, керосинът трудно може да бъде транспортиран по алтернативни маршрути. При затваряне на Ормузкия проток доставките спират почти незабавно, а заместването им с количества от други региони е бавно и скъпо.
Последиците вече се усещат. Авиокомпаниите са изправени пред повишени разходи, което се отразява върху цените на билетите. Някои превозвачи обмислят намаляване на полетите или използване на т.нар. „tankering“ – зареждане на повече гориво в региони, където то е налично, за да се избегне зареждане на летища с недостиг. Макар част от държавите да разполагат със стратегически резерви, те са предназначени за краткосрочни кризи и не могат да компенсират продължителен недостиг на внос.
Тази криза отново поставя въпроса за енергийната независимост на Европа. Една от дългосрочните посоки е развитието на устойчиви авиационни горива (SAF), чието използване вече е задължително в малък процент. Засега обаче производството им е твърде ограничено, за да замени традиционния керосин.
Друг потенциален източник е Африка. Нови рафинерии, като тази в Нигерия, започват да изнасят гориво към Европа, но обемите все още не са достатъчни, за да компенсират евентуални загуби от Близкия изток.
Сегашната ситуация ясно показва колко уязвима е европейската авиация от глобалните енергийни сътресения. Един тесен морски проход като Ормуз се оказва ключов за функционирането на цели индустрии. Ако доставките не бъдат стабилизирани в кратки срокове, последствията могат да се усетят далеч отвъд летищата – в туризма, търговията и цялата европейска икономика.
