Атака с ирански дронове е подпалила една от най-големите рафинерии в Кувейт – „Мина ал Ахмади“, съобщават от Кувейтската петролна корпорация, цитирана от световните медии. Според изявлението атаката е засегнала различни производствени блокове. Пожарникари са били изпратени на място и се борят с огъня, като към момента няма данни за жертви или ранени.

„Мина ал Ахмади“ е от ключово значение за нефтената индустрия на Кувейт, който разполага с общо три рафинерии. Подобни съоръжения вече са били обект на атаки в контекста на продължаващото напрежение. Рафинериите играят съществена роля за работата на нефтодобива, тъй като без тях кладенците могат да бъдат временно спрени, а възстановяването на нормалната им дейност отнема много време по съображения за безопасност.

Междувременно се съобщава и за по-широка ескалация на напрежението в региона, като различни източници твърдят, че Иран е извършил удари в Близкия изток, а САЩ и Израел са нанесли ответни бомбардировки.

Въпреки твърденията, че военният капацитет на Иран е силно отслабен, страната продължава да оказва натиск върху Израел и съседните държави в Персийския залив. Съобщения за обстрели идват от Бахрейн и Кувейт, а Израел е издал предупреждения за засечени ракети. Освен това се съобщава за удари в района на Техеран и Исфахан, макар че към момента няма яснота какви са били последствията от тях.

На този фон днес Съветът за сигурност на ООН се подготвя да гласува предложение, свързано със свободното и безопасно преминаване през Ормузкия проток. Първоначалният вариант на резолюцията на Бахрейн е бил смекчен заради несъгласие от страна на Китай и Русия относно използването на сила за повторно отваряне или защита на маршрута, който е засегнат от действията на Иран.

В окончателния вариант се допуска използване само на отбранителни мерки, а не на настъпателни военни действия, с цел осигуряване на безопасното преминаване на кораби. Предложението предвижда възможност държавите да действат и самостоятелно в рамките на многонационални военноморски мисии, но с предварително уведомяване на Съвета. Мандатът е ограничен във времето и е за най-малко шест месеца.

Първоначалната версия на резолюцията е предвиждала по-широки правомощия – включително използване на „всички необходими средства“, което би включвало и военна сила в Ормузкия проток и съседните зони. Тази формулировка обаче е отпаднала след възраженията на постоянните членове с право на вето.

Русия, Китай и Франция са изразили резерви към идеята за употреба на сила, като са настояли за по-умерен подход. Според техни представители решението на проблема минава през прекратяване на военните действия и насърчаване на диалога, а не чрез ескалация.

Въпреки че някои дипломати смятат, че новият текст може да бъде по-приемлив, гласуването се очаква да бъде внимателно наблюдавано, тъй като позициите на ключовите държави все още не са напълно изяснени.