СПИРАНИЯТА В АЕЦ „КОЗЛОДУЙ“: ТЕХНИЧЕСКИ ДЕФЕКТИ ИЛИ ПАЗАРНА ПЕЧАЛБА ЗА ВЪГЛИЩНИЯ СЕКТОР?

Серията непланирани спирания на шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ вече трудно може да бъде обяснявана само с технически дефекти, а може и да се търси безотговорност и интереси. Третата аварийна пауза след основния ремонт, извършен в края на миналата година, поставя въпроса дали става дума за проблем в качеството на ремонтите, за системно нарушение на процедурите – или за икономически интереси, които се възползват от всяко отслабване на ядреното производство.

Според ядрения експерт проф. Георги Касчиев, в интервю по bTV, повтарящият се дефект в предпазните мембранни устройства на турбината е необичаен и показателен. По негови изчисления само от първите две спирания на блока централата и страната губят около 60 милиона евро пропуснати приходи, като се предполага, че тези средства се пренасочват към други производители на електроенергия.

Но финансовите загуби са само видимата част от проблема. По-опасен е ефектът върху самото оборудване. Честото спиране и последващо повторно пускане на реактора води до термични цикли – охлаждане и нагряване на масивни метални конструкции. Това ускорява умората на материала и съкращава експлоатационния ресурс на съоръженията.

Подобен сценарий вече се случи с ПАВЕЦ „Чаира“ – стратегическа мощност, която след тежка авария остава извън пълна експлоатация години наред. Ремонтите там вече се оценяват на стотици милиони левове, а възстановяването се проточи значително повече от първоначалните планове.

Именно тук започват най-неудобните въпроси.

Серията проблеми в АЕЦ „Козлодуй“ се случва в най-неподходящия възможен момент – зимните месеци, когато:

– потреблението на електроенергия е най-високо;
– производството на слънчева енергия е ниско;
– а ПАВЕЦ „Чаира“ не може да осигури необходимия баланс на системата.

При такъв енергиен дефицит липсващата ядрена мощност трябва да бъде заместена. И тук икономическата логика е безпощадна.

Най-големите печеливши от всяко спиране на ядрен блок са въглищните централи. Те получават възможност да увеличат производството си и да продават електроенергия на по-високи цени в момент на недостиг. В условията на енергиен пазар, където цената се формира от последния включен производител, всяко отпадане на евтина базова мощност като ядрената води до ръст на приходите за по-скъпите източници – именно въглищните централи.

Така всяка „непредвидена“ авария пренасочва милиони от държавната атомна централа към въглищните производители и търговците на електроенергия.

Ситуацията започва да изглежда като проблем за националната сигурност, особено предвид твърденията на енергийни експерти, че може да са нарушени правила, разписани в национални нормативни документи, според които компоненти в централата не бива да се подменят с такива, различни от оригиналните на производителя.

Описаната от експертите хронология сочи, че през 2023 г. е обявена обществена поръчка за доставка на мембранните устройства, която по неясни причини е прекратена. През следващата година процедурата е обявена отново и е спечелена от фирма, която трябва да достави оригиналния компонент от производителя. Подписан е договор и се чака седем месеца Министерският съвет да одобри дерогация за доставка на компонента от Русия. След получаването на разрешението обаче АЕЦ „Козлодуй“ отказва доставката и вместо това възлага изработването на устройствата на фирмата „Атоменергоремонт“.

Допълнително напрежение пораждат публикации на „Грийнпийс България“, според които тази фирма е свързвана с бизнесмена Христо Ковачки – име, което често се асоциира с въглищния сектор и с редица топлоелектрически централи в страната. Именно тези централи се считат за потенциално най-големите печеливши при ограничаване на ядреното производство.

Ако тези съмнения се потвърдят, ситуацията вече няма да е само технически проблем, а управленски и институционален.

В крайна сметка въпросът не е само защо блокът спира. Въпросът е кой печели от това.

И докато официалните институции уверяват, че безопасността не е застрашена, поредицата от повтарящи се аварии, милионните загуби и съвпадението им с период на енергиен недостиг превръщат случващото се в АЕЦ „Козлодуй“ в нещо повече от технически казус.

То се превръща в тест за прозрачността, контрола и реалните интереси в българската енергетика.