Канцлерът редовно критикува работата на непълен редовен ден

„С четиридневна работна седмица и преувеличеното твърдение за баланса между работа и личен живот не може да се поддържа просперитетът“, заяви германският канцлер Фридрих Мерц.  По данни на ОИСР германците работят дори повече отколкото в предишни години, отбелязва „Дойче Веле“. Но Мерц твърди, че се вземат прекалено много болнични и че липсва работна етика.

Управляващата коалиция ХДС/ХСС и по-точно икономическото крило Mittelstands- und Wirtschaftsunion влезе в заглавията на вестниците с критики срещу злоупотреби с непълния работен ден. „Не става дума за хора, които трябва да се грижат за деца, болни роднини или да продължат образованието си, а за такива, които искат повече свободно време“, обясни говорителката на икономическото крило Юлиане Бернт. От MIT призовават за реформи в трудовото законодателство на Германия. „Данъкоплатците не трябва да финансират баланса между работа и личен живот на хората, получаващи социални помощи“, казват оттам.

Непълната заетост наистина се е увеличила значително през десетилетията, но това се дължи до голяма степен на факта, че семействата вече не могат да оцелеят с един доход, както и на технологичните промени, които карат много хора да избират работа на непълно работно време пред никаква работа. Според федералната статистическа агенция DeStatis през 2022 г. 27% от работещите на непълно работно време в Германия са изявили като причина нежеланието си да работят по осем часа.

Според д-р Клаудия Хан, адвокат и един от изтъкнатите специалисти по трудово законодателство в Германия, много хора просто не обясняват на работодателя си защо са поискали да минат на непълно работно време. И допълни, че в цялата си практика никога не ѝ се е случвало някой да иска да мине на непълен работен ден, защото не му се работи. „Моят опит е, че почти всички договори за работа на непълно работно време са резултат от консенсус между работодателя и служителя“, заяви тя. Хан също така оспори твърдението на MIT, че работодателите нямат правна защита, ако откажат на служител, който иска работа на непълно работно време. Тя обясни, че искането за намалено работно време не се изпълнява автоматично и може да бъде отказано по редица основания.

Всеки служител на компания с 15 или повече служители има право да поиска договор за непълно работно време, но това трябва да бъде направено поне три месеца предварително. Работодателят има право да отхвърли искането, ако например това би довело до прекомерни разходи за компанията или би попречило на компанията да покрива нормален обем на производство.

Ако служител иска да се върне към договор за пълно работно време, крайното правомощие за вземане на решения е на работодателя. Съгласно германското и европейското законодателство, дискриминацията срещу служители на непълно работно време въз основа на това, че са неравностойни на служителите на пълно работно време, е забранена и те имат право на съответно заплащане, болнични, възможности за обучение и отпуски.

На Световния икономически форум в Давос миналата седмица Мерц отново обвини мързела на германския народ за икономическите проблеми на страната, твърдейки, че „германците са свикнали да работят 200 часа по-малко [годишно] от своите швейцарски колеги“. Данните обаче показват, че всъщност в Швейцария, Холандия и Австрия има повече служители на непълно работно време, отколкото в Германия.

Германски икономисти посочват, че промяната на данъчните закони, а не на трудовите разпоредби, може да насърчи повече хора да се върнат към работа на пълен работен ден. Вестник „Билд“ публикува наскоро доклад, цитирайки проучване на ОИСР, според което германските данъчни закони не осигуряват стимул за работа 40 часа седмично. Представител на германския съюз на данъкоплатците заяви пред вестника, че някой, който носи вкъщи 2000 евро на месец, плаща 4,4 цента данък върху еврото. За някой, който носи вкъщи 4000 евро, данъкът скача на 13,1 цента.

В България

Според статистика на Евростат от края на миналата година България е на последно място в ЕС по заети на непълно работно време от общия брой на работещите хора. Общо за Европейския съюз 17,1% от работещите са на непълен режим на работа. Тези хора обаче се увеличават по-бързо отколкото хората, наети на пълен работен ден. При непълното работно време увеличението е с 1% спрямо 2024 г., докато при другите - 0,9%.

ЕВА-МАРИЯ РАЙКОВА