Любители интерпретират мегалитната култура на траките в Източните Родопи,винят археолозите в некомпетентност.Както е казал Айнщайн"Въображението е по-силно от знанието!".

  Интересът към мегалитите на траките в Кърджалийско датира от създаването на движение за проучване на старините през тридесетте години на миналия век.Към скалните паметници проявават интерес видни наши археолози и траколози.Особено сериозен е приносът на проф.Александър Фол и проф.Валерия Фол.Изданията на тема мегалити в Издточните Родопи са много.За съжаление любителите на тези старини не ги познават.Затова и интерпретациите им,често са не само безпочвени,но и смехотворни.

Тук представям една моя статия,публикувана преди десет години във връзка с полувековния юбилей на Исторически музей Кърджали.Надявам се да предизвика интерес.

    Скалните гробни съоръжения в Източните Родопи

Наричат ги „Дженевиз пенджери”/Генуезки прозорци/ или „Кован кая”/Пчелен камък/.Названията съществуват от векове.С тях местното население в Кърджалийско обозначава паметниците на уникалната мегалитна/от гръцкото мега-голям и литос-камък/ култура на древните траки населявали тези земи от ХІІІ в.пр.Хр.до ІVв.сл.Хр.Названията се отнасят за светилища на местните племена свързани с представата за безсмъртието на душата.В продължение на седемнадесет века тукашните тракийски племена са изсичали своите свети места и гробни съоръжения в скалите.Вярвали са,че камъкът е символ на вечността.И тъй като са искали да овековечат своята религия са вплели в култа към камъка и култа към мъртвите.В скалите на Източните Родопи древните траки са оставили около 1500 скални ниши,43 скални гробници и около 30 скални гроба датирани от ХІІІ в.пр.Хр.до ІV в.сл.Хр..Те са в близост до тракийски светилища ,изсечени в скалите като Перперикон,Татул,Асарите при Долна Чобанка,Сеноклас,Ангел Войвода.Често тези мегалитни съоръжения оформят цели скални комплекси като при Ангел войвода.В околностите на с.Дъждовница има цяла Долина на мъртвите/1/.

Опитите да се обяснят странните гробни съоръжения са породили и названията „Дженевиз пенджери” и „Кован кая”.В едното е вложено повече мистика и история,а в другото прагматизъм.Те се отнасят за скалните ниши ,изсечени в отвесни скали по поречието на Арда и Върбица.Голяма част от тях  са със сложна конструкция и са били предназначени за поставянето на глинени урни с костите на починалите тракийски благородници.Това се потвърждава и от ниши,със жлебове за затварящи плочи,както и от такива с вдълбани легла за дъната на урните.При траките езичници един от основните погребални обряди е бил трупоизгарянето.Поклонници на слънцето,те вярвали,че само огънят може да обезсмърти техните знатни мъже./2/Традицията върви от мита за   тракийския певец Орфей,чиито тлени останки били положени в урна,поставена върху колона.Всяка сутрин урната била огрявана от слънцето при неговия изгрев.Скалите с ниши били обект на култ.Пред тях в специални скални жертвеници се преливали вино,мед,благовония за душите на умрелите.Правели се и жертвоприношения.Коленето на курбани е древна традиция,разпостранена в Източното Средиземноморие.Големите скали с изсечени ниши и поставени в тях урни се намирали по протежение на пътищата, пресичащи планината.Идеята е била,не само местните,но и тези,които минавали през Източните Родопи да отдават почит на мъртвите.Едни от най известните днес светилища са Орлови скали при Ардино и Кован кая при Долно Черковище./3/

Наред с тези ниши, които са побирали глинени урни ,е имало и такива които са били символични. Те са малки,плитки.Намират се обикновено в масиви с останалите,до скални тронове и пещери.Вероятно са символични гробни съоръжения,принадлежали на загинали надалеч тракийски воини и военачалници./4/

    В близост до скални светилища с ниши се намират и комплекси от скални гробове.Най големите са при селата Широко поле и Ковил.Тези при Ковил са ранни-от VІ-ІV в.пр.Хр.,а тези при Широко поле са били изсичани до приемане на християнството през ІV в.сл.Хр. Това се доказа от изсечени кръстове. В скалните гробове, повечето от които имат формата на ковчези, покойниците са погребани ,не чрез трупоизгаряне, а чрез трупополагане. Има и гробове, в които са полагани семейни двойки./5/

  Обект на култ са били и скалните гробници.Смята се,че те са принадлежали на местни тракийски владетели.Срещат се преди всичко в Момчилградско,Кирковско и Крумовградско.Те са с различни форми.Тези в Крумовградско имат формата на друг вид мегалитни паметници-долмените.Долмените са създадени от каменни плочи,докато гробниците са изсечени в скалите. Има и такива,които са фурнообразни.В някои от тях има ниши, в други издълбани гробове,в трети легла за покойниците.Те са един вид изкуствени пещери. Траките са тачели тези съоръжения,както и естествените пещери. Смятали са,че те са връзка с подземния свят на мъртвите. Както при нишите и при гробниците са установени скални жертвеници, в които се принасяли жертви за упокой на душите на покойниците./5/

 Траките не са криели своите паметници на мъртвите.Напротив искали са те да бъдат видими за поклониците./6/ Разграбването им започнало още през римската епоха в началото на новата ера и продължило при християнизирането на тези земи. Затова днес находки се намират само при археологически разкопки и те са много оганичени по брой.

 Много от тези паметници в годините на османското владичество са били обвеяни с предания. Така например с легендарния Поп Мартин и неговото имане е свързана гробницата при село Странджево.

  Скалните гробни паметници са в пряка връзка със скалните светилища.Те принадлежат към една и съща култура.Скалните светилища са били духовните средища на траките.В чертите им са намирани както гробове,така и каменни преси за вино-шарапани,така и щерни/басейни/за вода.Проучванията им са интензивни.Правят се разкопки на Перперикон,приключиха на Татул.Предстоят археологически проучвания на Асара при Долно Черковище./7/

  Мегалитната култура принадлежи на траките рудари,идентифицирани от някои изследователи с племето на бесите.Те са добивали злато и сребро от многобройните местни находища.От тяхно време са рудниците за добив на благородни метали  при селата Сремци и Пчелояд.С тези метали траките търгували със гръцките колонии по Беломорското крайбрежие.За владетелите били осигурявани стоки на лукса.Внасяно било и голямо количество бронзови монети,които способствали за развитие на местната търговия./8/.

 Именно с рудодобива и предопределените от него миграции,трябва да свързваме появата на мегалитната култура в Източните Родопи.Трябва даподчертаем,че освен изсечени в скалите съоръжения,тук има изградени с каменни плочи съоръжения-долмени и цисти.Имахме възможност да проучим некропол от долмени при село Черничево,Крумовградско.Според керамичния материал те могат да се отнесат към VІІІ-V в.пр.Хр.В един от долмените иманяри откриха очилата бронзова фибула,която може да се датира около ІХ в.пр. Хр./9/

  Прототипите на нашите мегалитни съоръжения откриваме в Причерноморието.Това са т.нар.лъжепортални долмени.Те са всечени в скалите и доизградени с каменни плочи.Датировката им е във второто хилядолетие пр. Хр./10/.Скални гробници са регистрирани в Кавказ на територията на Грузия/11/.

Древните пътища свързани с металургията на бронза,довеждаща в Източните Родопи номади,дирещи важни съставки като антимон и арсен са вероятната причина за появата на мегалитите и по нашите земи.Доказателство за това са откритите скални гробни съоръжения в Североизточна България/Яйлата/,Източна Стара планина и Странджа/12/ по един от т.нар.керванни пътища в Източна Европа/13/.Вървейки на юг номадите са пренесли мегалитната култура и във Фригия.Тук изобилстват скалните гробници със сложна конструкция,които ни карат да мислим ,че те са заимствани от Тракия.Близостта на тракийските племена с фригите е една податка за това./14/

Номадите,а по-късно и тези уседнали в Източните Родопи владеел добре бронзовата металургият показват стопилки,които се откриха край Ковил и Ада тепе,Крумовградско.В последствие те насочват усилията си в добиване на сребро и злато,усядайки трайно в Източните Родопи през ранната желязна епоха.

Георги Кулов

                           Ползвана литература:

1.Кулов Г.,Принос към типологията и хронологията на скалните гробни съоръжения в Източните Родопи.Сб.Rodopica,Смолян,2002,кн.1-2,с.99-122 и посочената библиографска справка

2.Колев Б.,Скални гробници край с.Д.Черковище,Хасковско.,Вести на народния музей в Хасково,Хасково,т.1965 г.,т.1,с.205-211,

3.Кулов ,Г.,цит.съч.,

Колев Б.,цит.съч.

4.Кулов Г.,цит.съч.обр.,8

5.Пак.там.

6.Пак там.,обр.9

7.Овчаров Н.,Крепость Гиперперакион и священниные скалъы вокруг нее.Скални и мегалитни паметници-проблеми и пътища за тяхното разрешение.С.,2001,с.14-21

8.Кулов Г.,Древното рударство.,Сб.Родопско краезнание.,Кърджали,стр.20-24

9.Кулов Г.,Некропол от долмени при с.Черничево,Крумовградско.,Известия на музеите от Южна България.,Пловдив,1992 г.,ХVІІІ,47-62

10.Марковин .В.И.,Ложепортальные долмены Причерномория.Сб.Кавказ и Восточная Европа в древности.,М.,1973,с.90-97

11.Bakhtadze N.,Rock-cut and Megalithic Monuments of Kvemo Kartli/South-East of Georgia/,Сб.Скални и мегалитни паметници-проблеми и пътища за тяхното разрешение.С.,2001,80-98

12.Кулов Г.,цит.съч.Обр.4

13.Кропоткин В.В.,Керванные пути в Восточной Европе.,СА,1982,1

14.Haspels C.H.E.,The Highlands of Phrigia.,Sites duol Monuments,Princeton,N.J.,19

Текст:Георги Кулов