Сдружение “Култура на Мъдростта” и фондация “Ваклуш” ни канят на семинар под мотото „Душата: метафора или реалност?“ на 25 януари 2026 г., събота, от 10:00 часа в заседателната зала на кърджалийския хотел „България“, Вход: безплатен.
В рамките на събитието неговите организатори ще ни предоставят видеослово на Ваклуш Толев по тази тема, ще поставят във фокус темата за душата в контекста на съвременния свят, на духовната еволюция на човека. Ще бъдат обсъдени и така вълнуващите ни въпроси за духовността, душевността, етиката - основните измерения на човешкото битие.
Духовността Толев свързва с будността и зрелостта ни, даваща своя благослов и благодат, а душевността разглежда като посредник между Духа и тялото ни. Етиката пък определя като приложно измерение на човешките добродетели...
Според нашия изтъкнат духоведец, завещал ни Учението на Мъдростта, и най-трудните времена са били съпровождани от еволюционни необходимости, чиито болки ни просвещават и освещават, затова трябва да им благодарим. Защото еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а богове. Носи ни и надеждата, която е преддверието в храма на Духа. Както и вярата, че щом новото е вложено в нас, приложността ще го извика на живот.
И макар сега положението да ни изглежда доста обезкуражително, пак всичко е на мястото си, защото Бащата не може да загуби сина Си – синът е, който Го губи. Защото в Бог човек се не губи, нали той е в Него, казва Ваклуш. А за това ще ни помагат и новите дадености, които ни дават ново съзнание, а то ще смени, наказанието с грижа, с благодарност.
Затова, всичко вече ще върви по посоката не на отричането и отхвърлянето, а на надмогването, овладяването.Този Път на Целостта между човека и Бога е бил даден много отдавна, но вече ще се постига чрез вяра, себенадмога, чрез стремеж да бъдеш, а не да имаш. И в него свободата от зломислие ще бъде осъществен дар на Любовта. Защото Мъдростта не наказва, тя освобождава и опазва душите ни от посегателства. И ни учи как да постигнем единението със себе си, с Бога в нас, и води дните на нашето служение.
А ние българите, твърди Толев, сме призвани да изведем Бога от дългото забвение и пасивната будност на чакане, да го изживеем като свое предназначение на действена жертвеност, за да дадем на човечеството Знанието на Мъдростта, разкриващо великата тайна за нашето Единосъщие с Бога. А то има само един олтар и той е вътре в човека - това е Книгата на Живота - проявеното Съзнание на Бога.
И с него можем да се причестяваме, което означава, че не бива да се смущаваме от невежеството, макар и да е усвоена и утвърдена култура на ума, но неможеща да надвиши тази на интуицията, на прозрението за предназначение. Защото енергията на Мъдростта събужда огъня на просветеното познание, утвърждава прозрението за бъдещите култури и Духовни вълни.
Затова българите имат своето място в Третото хилядолетие, което ще осветят и приложат с помощта на Учението Път на Мъдростта. Но не като правят отражения, а посвещения.
Лияна Фероли