В своята книга "Отвореното общество и неговите врагове" Карл Попър пише, че демокрацията е хаотична, скъпа, бавна и изнервяща, но има едно голямо предимство: осигурява смяна на властта "без жестокости".
Бях студент, когато се натъкнах на това съждение и още тогава се запитах: Защо точно "жестокости"? Защо да не каже, че при демокрацията смяна на властта става без хаос, да речем, или без безредици?
Тези дни разбрах дълбокия смисъл на това съждение на Попър: който иска да премахне демокрацията, отприщва жестокостта като инструмент на хаос и на подчинение едновременно.
В момента тъкмо ттова се случва в САЩ . Всички сте гледали видеото. Маскирани въоръжени мъже приближават колата на 37-годишна майка на три деца. Тя казва с усмивка на най-близкия до нея униформен: "Не, не съм ти сърдита, пич, наистина". В отговор той я разстрелва с три куршума в главата, след което извиква: "Ши**на к**ка ".
Веднага след разстрела цялото ръководство на САЩ застана зад този човек. "Тя сгази с колата си федерален агент, който влезе в болница" – грозно излъга президентът Тръмп. А неговият вицепрезидент Джей Ди Ванс ни осведоми, че жертвата сама си била виновна, тъй като била част от крайнолевите – още една нелепа лъжа. А Кристи Ноем, министърката на националната сигурност с каубойската шапка, обяви жертвата за "терорист".
Стратегията на всеки диктатор
А един депутатът републиканец Уесли Хънт накрая издаде играта: "Ако искате да си запазите живота – подчинявайте се".
Това, разбира се, е целта на жестокостта: който иска да живее, да се подчини – не на закона, а на прищевките на силните на деня. И да забрави, че има права. А накрая – да забрави, че има дори правото да гласува на избори и така да остави силните на власт завинаги. Срещу което те да го оставят да живее, ако е навел достатъчно главица.
Това е стратегията на всеки диктатор. Но тя може да доведе до пълно подчинение само там, където хората се страхуват от собствената държава и от нейните "органи", както се казваше при социализма. А гражданите могат да имат подобен страх само при два случая. Първо, ако са били приучавани да се страхуват от държавата си в продължение на поне най-малко две-три поколения. Или второ, ако въпросният властимащ е готов да убие, залпово и в рамките на дни, поне две-три хиляди известни представители на елита.
Никой никога обаче не е учил американците да се страхуват от "органите " на държавата си. Това се вижда във всички версии на видеото на разстрела в Минеаполис: гражданите викат по маскираните агенти, псуват ги, търсят им равносметка – нещо, което в страна като Русия , където страхът е цар от столетия, просто няма как да се случи.
Остава вторият случай: Доналд Тръмп залпово да убие няколко хиляди познати на обществото лица от елита. Той това няма как да стори.
Когато в едно общество няма достатъчно страх, жестокостта не води до подчинение – а до съпротива и бунт. Виждали сме го у нас, като че ли тези дни вече започнахме да го виждаме и в Америка.
