Редкоземните елементи са в центъра на глобалната конкуренция, играейки ключова роля в производството на високотехнологични продукти. Европа е изправена пред икономическо изнудване, тъй като Китай контролира по-голямата част от световния пазар, оставяйки ЕС уязвим.

В тази нова обстановка Съединените щати и Европа са в неизгодно положение, тъй като Китай контролира около 90% от световната търговия с редкоземни елементи. Това се дължи до голяма степен на факта, че Китай тихо, но непрекъснато насърчава добива и рафинирането на тези суровини от десетилетия.

Още през 50-те години на миналия век Китай започва да добива находището Bayan Obo във Вътрешна Монголия, което сега е най-голямата мина за редкоземни елементи в света. До 90-те години на миналия век страната значително увеличава инвестициите си, за да се превърне в световен лидер в производството и рафинирането.

Днес Китай добива тези суровини както в собствените си граници, така и в други страни, особено в Африка, въпреки че голяма част от рафинирането все още се извършва в Китай.

Това означава, че когато продължаващият стремеж към възобновяема енергия и мощни системи с изкуствен интелект доведе до рязко увеличение на търсенето на редкоземни елементи, Китай вече разполага с обширна мрежа за добив и рафиниране на тези продукти.

В другия край на спектъра, Европа изостава както от Съединените щати, така и от Китайската народна република в производството на редкоземни елементи. Въпреки това, тя се нуждае от тези критични материали и редкоземни елементи, за да произвежда високотехнологични продукти като фармацевтични стоки и електрически автомобили, и внася много висок дял от тях от Китай – между 40% и 100%, в зависимост от източника и вложените суровини.

Мита и държавна намеса

През последната година тристранната тарифна война, разгърната от администрацията на Тръмп – в която участват САЩ, ЕС и Китай – подчертава уязвимостта на ЕС, тъй като той спешно се нуждае от поддържане на доставките на тези материали на разумни цени.

Китай, от своя страна, е напълно наясно със своето икономическо, геополитическо и стратегическо предимство и е решен да не го изгуби.

Пекин очевидно е готов да положи големи усилия, за да защити монопола си. През април 2025 г. Китай въвежда драстични ограничения върху износа си на тези материали. Това доминира в голяма част от дискусията на срещата на върха ЕС-Китай през юли, където е постигнато предварително споразумение за премахване на ограниченията.

В края на септември обаче холандското правителство решава да поеме контрола над Nexperia, китайска компания, базирана в Холандия, която произвежда основно компютърни чипове за автомобилната индустрия. Мярката срещу Nexperia е предприета за опит за заобикаляне на законодателството за интелектуална собственост.

На 9 октомври Пекин отвръща на удара с обявяването, че отново ще ограничи износа на редкоземни елементи и технологии за ЕС. По-конкретно, ще изисква лицензи за износ за всички продукти, произведени с използване на повече от 0,1% редкоземни елементи от Китай, а също така ще забрани всякакъв износ на редкоземни елементи за производството на оръжия. Тези мерки заплашват да окажат огромен натиск върху европейското производство.

Нещата може би са се успокоили, поне временно, тъй като на 19 ноември холандското правителство обявява, че изземването на Nexperia ще бъде преустановено като жест на „добра воля“.

Икономическo изнудване

Ситуацията, породена от китайските ограничения върху износа, е толкова сериозна, че по време на заседанието на Европейския съвет през октомври Европейският съюз дори обмисля активиране на механизма си за „против заобикаляне“. Тази мярка е създадена в края на 2023 г., за да се използва в ситуации на икономически изнудване от трети държави.

ЕС, който все още не е активирал механизма по никакъв начин, понастоящем се опитва да следва две допълващи се линии на действие, за да подобри положението си по отношение на редкоземните елементи и критичните минерали. Това са преговори с Китай (настоящият основен доставчик) и диверсифициране на източниците, от които се снабдява с тези продукти.

Що се отнася до преговорите, ЕС, по искане на комисаря по търговията Марош Шефчович, създава „специален канал“ за комуникация с Китай, за да се опита да осигури доставки. В тази рамка европейските и китайските служители могат да работят заедно, за да приоритизират заявките, отправени от компании от ЕС.

Досега това се е доказало като успешно, като над половината от общо 2000 заявки са одобрени само в рамките на няколко дни след обявяването на мярката.

Освен това, в началото на ноември ЕС най-накрая се присъедини към споразумението, постигнато преди това между Съединените щати и Китай, така че последният да може временно (за една година) да облекчи гореспоменатите си ограничения за износ.

По това време ЕС обмисля и други мерки, включително мита в натура, за да принуди Китай да му доставя редкоземни елементи.

Диверсифициране на доставките

Тъй като очевидно съществува вероятност Китай да се възползва от господството си в областта на редкоземните елементи, ЕС ще трябва да ги осигури и на други места.

За тази цел, през 2023 г., е одобрен нов регламент, насочен към осигуряване на доставките на критични суровини. ЕС обявява и плана RESourceEU, който е вдъхновен от плана за диверсификация на енергията REPowerEU.

Тази диверсификация ще се основава както на производството на тези материали в ЕС, така и на вноса от трети страни, различни от Китайската народна република. Тъй като в момента Европа няма действащи мини за редкоземни елементи, голяма част от суровините ще идват и от различни инициативи за рециклиране.

Въпреки че тази стратегия за диверсификация поставя редица предизвикателства както по отношение на икономическите, така и на екологичните разходи, това е битка, която ЕС не може да си позволи да загуби, ако иска да има някакъв шанс да постигне благоприятна позиция в световния ред.