Европейският парламент прие доклада за Северна Македония, който потвърждава, че напредъкът на страната към членство в Европейския съюз остава обвързан с изпълнението на поетите ангажименти към България, включително вписването на българите в Конституцията. В доклада бяха запазени и текстовете за общата история между двете държави и необходимостта съвместната историческа комисия да постигне реални резултати.

Един от най-оспорваните моменти при гласуването беше предложението да отпадне параграфът за работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси. Поправката беше отхвърлена от евродепутатите, а в окончателния текст остана призивът комисията да работи за постигане на конкретни резултати въз основа на автентични исторически източници и в духа на вече постигнатите договорености между София и Скопие.

В доклада Европейският парламент отново подчертава, че следващата стъпка в преговорния процес на Северна Македония ще бъде възможна след приемането на конституционните промени. Става дума за вписването на българите и други общности в Конституцията на страната – условие, заложено в преговорната рамка, одобрена от държавите членки на ЕС.

Съветът на ЕС заявява готовност да свика следващата междуправителствена конференция веднага след приключването на тези промени.

Документът обръща внимание и на отношенията между София и Скопие, като изразява съжаление за липсата на активен политически диалог. Отбелязва се, че съвместната междуправителствена комисия между двете страни не е заседавала от юли 2022 г., а двете държави са призовани да възобновят работата ѝ и да поддържат добросъседски отношения.

В доклада са включени и предупреждения за засилващо се външно влияние в Северна Македония. Евродепутатите изразяват тревога от дейността на Русия, от нарастващото икономическо присъствие на Китай чрез инфраструктурни проекти и кредити, както и от влиянието на концепцията за т.нар. „сръбски свят“. Европейският съюз е призован да подкрепи Северна Македония в противодействието на външни влияния и кампании, които могат да подкопаят суверенитета и европейския ѝ път.

Европейският парламент поставя акцент и върху защитата на културното наследство, като осъжда случаите на унищожаване и подмяна на български исторически паметници и надписи. Сред приоритетите са още ускоряването на изграждането на транспортен Коридор VIII, железопътната връзка между България и Северна Македония и изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека.

Гласуването на доклада се проведе на фона на ново напрежение между София и Скопие след палежа на два автомобила на българското посолство в македонската столица. Случаят предизвика остри реакции в България и в Европейския съюз, като българските евродепутати определиха нападението като недопустим акт и настояха за ясен институционален отговор срещу проявите на омраза и насилие.