Как парадонтитът и състоянието на зъбите влияят на възпалителния отговор

Оралното здраве не касае само състоянието на зъбите. То има далеч по-силен отзвук навътре в организма. Възпалителните процеси в устната кухина, особено хронични, нелекувани пародонтити, отделят бактерии и токсини, които навлизат в кръвния поток. Това вече не е „зъбен проблем“, а системен възпалителен тригер. Имунната система разпознава тези „вредители“ като заплаха, реагира и задейства каскада от процеси. Това може да се отрази в леко завишаване на възпалителните маркери (CRP, СУЕ), но може и да доведе до влошаване на съществуващо автоимунно заболяване, да ускори развитието на атеросклероза, да повиши инсулиновата резистентност, дори да предизвика дегенеративни промени в мозъка, асоцииращи се с деменция.

Връзката между парадонтоза и атеросклероза

Сред най-добре изследваните връзки между стоматологичните състояния и хроничните заболявания касае сърдечносъдовата система. Пародонталните бактерии и техните токсини могат да достигнат до вътрешния слой на кръвоносните съдове (ендотела) и да го увредят. Това създава условия за отлагане на липиди, за образуване на плаки и да даде начало на атеросклеротичен процес. Възпалителните молекули, освободени при пародонтозата, поддържат състояние на хронично системно възпаление, което е признат рисков фактор за развитие на хипертония, исхемична болест на сърцето (ИБС) и инфаркт.

Изследванията показват, че хората с тежък пародонтит имат значително по-висок риск от сърдечносъдови инциденти. Дори при пациенти без други класически рискови фактори (диабет, дислипидемия), наличието на хронично възпаление в устната кухина се оказва само по себе си достатъчно, за да промени прогнозата. Добрата новина е, че този процес не е необратим. Лечението на пародонталните проблеми, вкл. професионално почистване и контрол на бактериалната плака, както и стабилизиране на венците, може не само да подобри състоянието на устата, но и да намали възпалителния товар върху организма като цяло. При някои пациенти се наблюдава спад в нивата на CRP, подобрение в стойностите на артериалното налягане и дори облекчаване на симптомите при вече диагностицирано сърдечно заболяване.

Парадонтит и кръвна захар

Една от най-силните взаимовръзки между системни и дентални заболявания не е еднопосочна. Диабетът и пародонталната болест не просто се влияят взаимно, а се захранват една друга в омагьосан кръг.

При диабет тип 2, (особено при лош гликемичен контрол), се наблюдава повишена склонност към инфекции и нарушено заздравяване на тъканите. Това прави венците особено уязвими към бактериална инвазия. Веднъж започнало, възпалението лесно се задълбочава: венците кървят, отдръпват се, а зъбите се разклащат. Често хората подценяват тези симптоми, приемайки ги за нещо нормално при диабет, но точно хроничният пародонтит утежнява допълнително гликемичния контрол.

Как?

Отново по механизма на системното възпаление чрез отделяне на токсини и бактерии. Тяхното присъствие в кръвния поток повишава нивата на възпалителни цитокини (TNF-α, IL-6), които потискат (инхибират) действието на инсулина в клетките. Това води до инсулинова резистентност, повишена кръвна захар и още по-слаб имунен отговор. Този порочен кръг задълбочава и утежнява както диабета, така и парадонтита.

Данните от клинични проучвания и тук потвърждават, че лечението на пародонтита води до подобрение в нивата на гликирания хемоглобин (HbA1c) с до 0.4%, което е съпоставимо с ефекта на някои антидиабетни медикаменти. Затова и контролът над пародонталната болест трябва да се разглежда като част от контрола на диабета. А регулярните дентални прегледи - като част от грижата за метаболитното здраве.

Парадонтит и нервна система

Една от най-изненадващите и подценявани връзки е тази между бактериите в устата и неврологичното здраве, поради това, че дълго време мозъкът беше смятан за „изолиран орган“, защитен от кръвно-мозъчната бариера. Тоест, недосегаем за възпалителни агенти. Днес науката опровергава тази максима. Все повече данни сочат, че хроничното възпаление в тялото, включително започващото от устната кухина, може да повлияе на мозъчната функция, да ускори невродегенеративните процеси и дори да допринесе за развитието на болест на Алцхаймер.

Една от най-обсъжданите връзки е тази с бактерията Porphyromonas gingivalis като ключов причинител на пародонтит. След аутопсия такава бактерия е открита в мозъчната тъкан на починали пациенти с Алцхаймер, а токсините ѝ (гингипаини) се асоциират с натрупване на бета-амилоиден протеин, характерен за болестта.

Но дори и без директна бактериална инвазия, постоянно повишените нива на провъзпалителни цитокини могат да нарушат баланса в мозъка. Това става чрез въздействие върху невротрансмитерите, увеличаване на оксидативния стрес и увреждане на връзките между невроните. А това се проявява не с болка в зъбите и лош дъх, а със забравяне, замъглено мислене и промени в поведението.

И тук е важно да се уточни, че тези случаи са валидни при хронична, нелекувана пародонтална болест, която често тлее без изразени симптоми. Много от пациентите с лека до средна форма на деменция не осъзнават, че имат подобен проблем и най-често стоматологът пръв забелязва, че нещо в системата не е наред.

Имунитет, хормони и устна флора

Макар връзката със сърцето, диабета и мозъка да е най-добре документирана, оралното здраве има значение и за редица автоимунни и хормонозависими състояния. При болести като ревматоиден артрит, псориазис, лупус или Хашимото, всяко допълнително огнище на възпаление в тялото може да действа като подсилващ фактор, провокирайки по-чести обостряния на вече установените хронични заболявания. Счита се, че дисбалансът в устната микробиота може да повлияе самостоятелно дори функциите на щитовидната жлеза, както и нивата на системни цитокини, които участват в автоимунните процеси.

За какви сигнали да внимаваме, за да реагираме навреме?

Най-популярните симптоми, които все още не дават драматична картина, изискваща спешна стоматологична намеса, са: често кървене на венците при миене на зъби, лош дъх въпреки добрата орална хигиена, отдръпване на венеца и оголване на зъбен корен, разклащане на зъби без болка, чувство за „налягане“ или тъпа болка в основата на зъб, периодично подуване или гнойна торбичка (абсцес) на венеца, болка при дъвчене без видима причина и зачервяване на венците, както и повишена чувствителност.

Ако към това се добавят системни симптоми като умора, повишен CRP, нестабилна кръвна захар или неясни болки в ставите, препоръчително е да се включи зъболекар и пародонтолог в диагностичния процес.

Какви изследвания са необходими

Наличието на някои от гореописаните симптоми изискват някои допълнителни процедури. На първо място е преглед при пародонтолог за оценка на венците, подвижността на зъбите и наличието на зъбен камък. От лабораторните изследвания е добре да се направят CRP, СУЕ и левкоцитна формула. При съмнение или наличие на диабет тип 2 е необходимо да се следи гликирания хемоглобин за проверка на скрита инсулинова резистентност и кръвната захар. Автоимунният статус също може да се изследва, особено при съмнение за системно заболяване. Необходимо е в случая да се направят лабораторни изследвания на антинуклеарни антитела (ANA), да се проследи функцията на щитовидната жлеза чрез TSH и анти-TPO. При съмнение за скрит гранулом, киста или парадонтален абсцес, трябва да се направи дентален рентген или 3D скенер (Cone Beam CT).

Въпреки, че сме свикнали да гледаме на зъбното здраве като на нещо отделно от цялостния ни организъм, за тялото ни всяко възпаление е част от общата биохимия, а всяка бактериална колония - потенциален играч в системния отговор. Затова и грижата за венците и зъбите не трябва да се разглежда от естетичния и социален контекст, а да се приеме за профилактика на сърцето, мозъка, ставите и хормоналния баланс.

Затова и редовните прегледи при зъболекар, навременното лечение на пародонтални проблеми и включването на устната кухина в разширената представа за медицинско наблюдение са не лукс, а необходимост. В един свят, в който хроничните болести са тихите убийци, понякога решението може да е в зъба или във венеца под него.