Днешната ситуация в България вече не е просто обикновена политическа криза; тя се е превърнала в екзистенциална заплаха за функционирането на държавата. Оставката на правителството на Желязков през декември 2025 г. е не просто край на един кабинет, а документ за фалита на парламентарната система, която от 1991 г. насам се опитва да работи чрез „кърпене“. Страната не може да диша, икономиката боксува, а умората на народа от избори се е превърнала в ярост. ​За кого бият камбаните? ​Камбаните бият за оцеляването на българската държава. Годините на спирала от „служебни правителства“ превърнаха държавата в детска площадка за некомпетентни фигури, „слуги на старата комунистическа номенклатура“ и изнудвачески кръгове. България, влизаща в 2026 г. без бюджет, без цели и без стабилност, е обречена да бъде забравена в най-бедния ъгъл на Европа. Ако този възел не бъде разсечен, държавата ще изгние отвътре и ще фалира. ​Какъв трябва да бъде историческият ход на Румен Радев? ​Досега президентът Румен Радев изпълняваше ролята си на „арбитър“ повече от достатъчно. Но стана ясно, че в настоящата система, колкото и справедлив да е арбитърът, играчите са измамници, а правилата – порочни. За Радев остава само един път: да инициира конституционна реформа и да поведе България към президентска система на управление! ​България няма още 4 години за губене. Радев трябва: ​Да поеме лидерската роля: Да обедини силата на президентската институция с пряката подкрепа на народа и да изгради изпълнителна власт, която ще прочисти „старите зависимости“, блокиращи системата. ​Да промени системата: Президентската система е единственото място, където ще приключат коалиционните пазарлъци, задкулисното изнудване и твърденията за „купуване на гласове“. Силното лидерство, бързото вземане на решения и механизмът за пряка отчетност пред народа са спасението за тази страна. ​Възможност за прочистване от старата система: 2026 ​Началото на 2026 г. е възможност за голямо пречистване на България. Появата на честни и морални кадри, които никога не са били замесени в досегашната политика – и особено на чисти кандидати от народа в смесените региони – ще сложи край на статуквото. ​Пътят към освобождението от старите комунистически слуги, от елитите, които гледат на държавата като на собствена бащиния, и от структурите, получаващи заповеди отвън, минава през поставянето на „Системна промяна“ начело на изборния процес. Радев трябва да поеме този риск и да сплоти народа около тази промяна. ​Заключение: Радикална промяна или пълен фалит ​Българският народ се умори да живее с надеждата, че „може би този път ще се състави правителство“. 2026 г. не трябва да бъде просто поредната изборна година; тя трябва да бъде годината, в която една система се ликвидира и се установява нов държавен ред. Ако Радев не запали този факел, камбаните на опасността ще продължат да бият не само за политиците, но и за цялата страна. ​Време е за прочистване на старото и изграждане на новото (Президентската система)!

Рафет Улутюрк,председател на изселничесдката организация „Бултюрк“със седалище Истанбул