„За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“

Васил Левски

ДО

До

Др. Румен Овчаров

               бивш член на НС на БСП

ОТКРИТО ДРУГАРСКО ПИСМО

от:

Назми Мюмюн – бивш член на Националното ръководство на БСП

Уважаеми брат социалист Румен Овчаров,

Преди време в медиите признах честно (вкл. „Дума“), че си колос в БСП, умен енергетик, умен българин, български социалист и мъдър държавник, по повод признанието Ви, че не трябва да се подценяват турците в България. През годините винаги съм заставал зад твоите мъдри изказвания от трибуната на Националния съвет и в медиите – и когато хвалеше Корнелия Нинова, и когато я критикуваше градивно, с партийна грижа и отговорност.

Спомням си сега едно заседание на Националния съвет – приемаха се проектодокументите на 49-ия конгрес на БСП. В програмата беше формулирано, навярно от партийни чиновници, не от партийни функционери, че в районите със смесено население има настроения за сепаратизъм, отделяне и т.н. Станах и казах пред пленума, че това никак не отговаря на истината. Че имам братя и сестри, братовчеди, племенници, роднини, приятели, комшии, много другари от военната служба, строителни войски, училище, университет и т.н. Че подобно нещо не съм чувал от нито един. Че всеки ден съм с тях – няма и дума за такава провокация. Хората се занимават с ежедневието – работа, труд, грижа за изхранването, обучението и възпитанието на своите деца. Те са трудови хора, които живеят врата до врата с комшиите българи, помаци, арменци, миллет и т.н. в мир и разбирателство. Че тази постановка в партийния документ ми мирише на сценариите за „Разградска турска република“, паленето на сеновалите, развяването на турското знаме над някои жилищни блокове и т.н. на тогавашната Държавна сигурност. Предложих да отпадне този текст, който е обида към турското население в България. Благодарен съм, че стана и ме подкрепи.

Реших да си подам оставката като член на Националното ръководство. Вие и Корнелия първоначално не бяхте съгласни, но после и двамата се съгласихте с моите мотиви и ме подкрепихте. (Тогава Корнелия още не беше председател). Благодаря!

Ляво мислещи от турската интелигенция, просветни дейци ме алармираха, че в социалната мрежа при Ивелин Николов изразявате мисли и изказ, инстинкти за историческия феодален период, за депутат Б.,  за българския депутат от Пловдив. За мен беше изненада.

Аз и моите близки, роднини и приятели, и много, много турци в Кърджалийско, обичаме Апостола на свободата Васил Левски. Подарявал съм над 200 негови портрета на много общински и държавни мъже и жени в Кърджалийско – разбира се мнозинството са етнически турци – те приемаха с благородство, уважително. „Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност“ (В. Левски).

Времена на феодализъм, османско владичество, турско робство, османско присъствие и пр. – не съм убеден че е наша работа. Това е дейност на доценти, професори, академици, студенти – в симпозиумите на умовете историци, залите и учебните занятия. Историците имат думата, не други. Другите могат в кръчмите, кафенетата, по сватби и вечеринки да дадат простор на махленските си емоции. Не допустимо е да се вменява вина и историческа отговорност на българските граждани от турски етнос.

Ние с теб сме призвани да обединяваме хората, да бъдем до онеправданите, да подкрепим увеличаване на доходите, да няма вдигане на цени и спекулата, на малцинствата път да дадем, да бъдат приобщени и интегрирани към всичко родно българско, запазвайки и развивайки своята етнокултурна ИДЕНТИЧНОСТ.

В годините съм казвал: „Стига поробители, стига възродители“. Турската интелигенция и обикновените хора, и днес ме питат за нашата БКП-държава – смяната на имената, насилствената асимилация, Възродителния процес, етническата чистка – („Голямата екскурзия“). Турците в Кърджалийско, в България, няма за какво да носят отговорност за онези времена – те също са понасяли ударите на турските феодали, както и на чорбаджиите – българи. Другото би било мислене на воленисти, енчевци – историческо отмъщение.

Нима братята етнически българи са отговорни за тази насилствено асимилационна глупост? Не! Много мои истински приятели етнически българи, се обръщаха към мен с моето майчино име и тогава.

Хората споделят с мен, не със злоба, не с омраза, не с враждебност, а за истинските причини за таково решение на тогавашната българска държава – БКП – държава. Благодарни са и високо оценяват тогавашната държавна политика, за всичко позитивно, което беше направено през 60-те и 70-те години на XX в. Те с ентусиазъм работиха за изграждането на социалистическа България, с носталгия и днес говорят за градивното, човешкото към тях през онзи период. За положителното държавническо отношение към тях.

В онова време във всяко село и махала имаше изградена основна партийна организация, или партийна група, а сега – Нула! Защо? Те не припознават етническия национализъм (било български, турски, македонски и т.н.). Държат да имат политически и партиен чадър, за да съхранят своята човешка идентичност. Турците обичат своята родина България, категорично! Не по-малко от другите!

Така че трябва да бъдем внимателни. Моят баща, братята ми, чичовци, вуйчовци – животът им мина в заводски строежи в София, Пирдоп–Златица, Хаинбоаз и т.н., на гурбет за България, за изграждане на социализма. Моите – майка ми, сестрите ми, вуйните ми, лелите ми бяха челници, високодобивници в тютюнопроизводството – тогава златото на България. С черен, робски труд по тютюневата нива – с тях ми мина част от детския и юношеския живот (не под климатик, и не под парното на топлофикация София). На рогозка съм спал до 16-годишна възраст, и на газова лампа, фенер съм си пишел домашните за училище, главно на турски език, а предметите с българския език се въведоха по-късно, учих в слята паралелка (4 класа в една класна стая). На 16 години започнах да говоря родния български език.

На въпросния депутат – дядо му беше с мой калеко дюлгери, ръководиха най-многобройните и квалифицирани строители в СМК – Кърджали. Получаваха медали и ордени за първенци строители на България. За поведението на въпросния депутат Б., добре, че Делян Пеевски се извини пред България.

Депутатът Б. е продукт на българското училище, неговата партия е също българска ДПС-НН, с лидер етнически българин – Делян Пеевски „защитник“ на турците в България, който щеше да ги направи първа класа…..? Защитата на всички ни трябва да бъде родната ни българска държава с нейната Конституция, НС, Президенство, МС и другите държавни институции, а не от партиен лидер, който и да е.

Смятам, че е нередно да се внушава вина и отговорност за историята и как да позволя да се противопоставят моите внуци – Алекзандър – на Кая.

Така че – осторожно, внимателно по тези неща. Бъдещето не е на негативизма и търсенето на теле под вола, а на братството, взаимното уважение и доверие между българските граждани – българи, турци, роми, миллет, арменци, евреи, помаци и др. Всички сме неделима част от целокупната българска нация. Мир, мир, мир и мирно съвместно съжителство под трибагреника и Европейското знаме. Комшулук, комшулук, комшулук!

На добра, другарска среща те каня в българския наш град Кърджали – не на мазно турско кафе, а на нормално, сладко турско кафе (турците казват: едно кафе – 40 години спомен).

Да живее България, да живее Кърджали, да живеят непреходните социалистически идеи.

С Другарски поздрав! Български социалист Назми Мюмюн