Прилики и разлики в тол системите в България, Румъния и Чехия

„Печатница за пари“ или „касичка на властта“ - това са определения за тол системата у нас. Първото е на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, причината - очакванията още през 2020 г. постъпленията от тол такси да донесат 1 милиард лева, с които България най-сетне да оправи пътната си инфраструктура. „Касичка на властта“ я нарекоха превозвачи и опозицията заради съмненията, че част от парите се отклоняват.

Пет години бяха нужни, за да се достигне заветната цел от 1 милиард лева приходи годишно. Но в представените от управляващото мнозинство два проектобюджета и 3-годишната средносрочна рамка към тях се губят 38 млн. евро през следващата година. За 2027 и 2028 г. не е заложено никакво увеличение на приходите от тол такси въпреки растящия трафик по пътищата у нас. В същото време до края на годината държавата се готви да подпише нов 5-годишен договор с „Капш“ за поддържането и надграждането на тол системата за близо 160 млн. лв., за който преди три години Сметната палата твърдеше, че процедурата с пряко договаряне е незаконна.

Австрийската компания спечели поръчката за изграждането на тол системата за близо 150 млн. лв. през 2018 г. По същото време тя беше изгонена от Чехия, след като внедри тол системата, оперира я 10 години и получи над 1.1 милиарда евро за това. Причината бяха ниските приходи, прекалено високите разходи, последвани от обвинения в корупция, които така и не стигнаха до съда. Избраният нов чешки оператор смени модела на системата и въведе публична отчетност всеки месец. В Прага няма и олигопол при доставчиците на услугата, както е у нас. И резултатите не закъсняха. Чехия събира двойно повече приходи от тол такси спрямо България при сходен трафик, малко по-високи цени, но при два пъти по-малко платени пътища. 

В Румъния приходи от такси от автомобили над 3.5 тона са най-ниски - наполовина на тези в България. Причината е, че в северната ни съседка превозвачите все още плащат винетка - ползване на пътищата за време, а не за разстояние, както е при тол таксите. От август 2026 г. обаче това ще се промени и всички превозни средства над 3.5 тона ще плащат тол такси. Тол системата в Румъния се въвежда от британската компания „Водафон“ срещу 44 млн. евро. Това е два пъти по-евтино спрямо договора с „Капш“ за внедряване на системата у нас. В Букурещ обаче днес вълненията са между превозвачите и държавата относно тарифите, които са около четири пъти по-ниски от тези в България и Чехия.

Приходите от тол такси в България

Съмненията, че от „уникалната и без аналог в Европа“ българска тол система, както я наричаха от ГЕРБ, изтичат милиони, накараха премиера Росен Желязков, вече в оставка, да разпореди проверки и затягане на кранчето още в началото на годината. Предприети бяха промени - цените се вдигнаха на два пъти през годината, сменен беше и шефът на Националното тол управление - върнат беше старият нов началник от времето на третото правителство на Бойко Борисов - Олег Асенов. 

Така за тази година приходите от тол такси за пръв път ще надхвърлят 1 милиард лева, каквито прогнози даваше Световната банка преди пет години. По предварителни данни на финансовото министерство те ще са в размер на 522.5 млн. евро за 2025 г. В средносрочната 3-годишна бюджетна прогноза е записано, че през 2026 г. са планирани да влязат още 66.5 млн. евро от тол такси, заради въвеждането на диференцираните ставки за емисиите CO₂. За следващите две години не е заложено постъпленията да растат. Това е трудно обяснимо на фона на растящия пътен трафик по данни на МВР и стария автомобилен транспорт, който ще плаща по-високи ставки за CO₂.

Сметката показва, че ако към 522.5 млн. евро добавим планираните 66.5 млн. евро, то през следващата година приходите от тол такси би трябвало да достигнат 589 млн. евро в държавния бюджет за 2026 г. Но в първия публикуван вариант бяха заложени само 579.8 млн. евро, а в ревизирания сумата е още по-ниска - 551.1 млн. евро. Къде и защо потъват 38 млн. евро досега управляващите, които предизвикаха масови протести заради Бюджет 2026 г. и подадоха оставка, не са дали отговор.
Промени в тол таксите от 1 март 2026 г. в България

От 1 март 2026 г. в тол таксата у нас се въвежда компонент, отчитащ въглеродните емисии на превозните средства над 3.5 тона. Така страната ни ще изпълни европейско изискване, чиято цел е намаляване на вредните емисии от автомобилния транспорт. България се забави с изпълнението на тази евродиректива, за което Европейската комисия ни даде на съд. 

От 15 декември е активeн и онлайн CO₂ калкулатор, с който собствениците и шофьорите на камиони и автобуси могат да определят класа на емисии на въглероден диоксид на превозното средство. Те имат задължение да регистрират и въведат необходимата информация в националната база данни.

В CO₂ калкулатора са налични и образци на тези документи, които подпомагат коректното въвеждане на данните, съобщиха от Националното тол управление. 
Законен ли е новият договор с „Капш“ за 160 млн. лв.?

До края на годината Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) се готви да подпише и нов 5-годишен договор с „Капш“ за поддържането и надграждането на тол системата за близо 160 млн. лв. без ДДС.

Настоящият 5-годишен контракт за близо 120 млн. лв. без ДДС изтича на 23 декември. Преди три години Сметната палата го обяви за незаконен заради процедурата „договаряне без предварително обявление“. И какво от това, след като и настоящата процедура, обявена от АПИ, е същата.

Двете частни фирми прибират и 7% комисионна от продажбата на тол таксите, като за 4 години са влезли около 150 млн. лв. „Продължаваме промяната - Демократична България“ поиска намаляване на комисионната на 3%, но без успех, въпреки че внесе законопроект за това.

Пътни такси събира още и Националното тол управление, което е подразделение на АПИ, и при него няма комисионна. Това е причината превозвачите да смятат, че тази дейност трябва да се упражнява от държавата.

Предизвикателствата пред превозвачите

Въпреки увеличението на тарифата и на обхвата на тол таксите няма подобрение на пътищата. От всички около 20 000 км републикански пътища едва 7064 км (36%) са с добро състояние на настилката, сочи проучване на Института за пазарна икономика по данни, предоставени от АПИ. 

Такова е и мнението на голяма част от шофьорите. „Състоянието на пътната инфраструктура у нас не отговоря на размера на тол таксите“, каза пред Mediapool Йордан Арабаджиев, изпълнителен директор на Съюза на международните превозвачи. Той отбеляза, че България е единствената страна в ЕС, в която шофьорите на камиони плащат за втори клас пътища, освен за магистрали и първокласни. Чешкото правителство също планира да разшири обхвата на платените пътища с второкласни и дори третокласни.

Въпреки предприетите стъпки за намаляване на санкциите за неправомерно високите глоби, все още на места се губи сигнал и продължават да се налагат санкции на превозвачите заради този пропуск от страна на държавата, каза Арабаджиев. Според него положителното е, че случаите на неправомерно налагане на глоби са намалели драстично след осъдителното решение на Европейския съд по такова дело.

Българските превозвачи продължават да настояват, че е необходимо да се засили контролът върху чуждите камиони за плащането на тол такси и на глобите на българската граница.

„Множество санкции, административни изисквания и нови контролни режими поставят превозвачите и шофьорите под все по-тежък натиск“, смята експертът по транспортно право адвокат Венцислав Трендафилов. Според него проблемите, свързани с тол таксите и новите мерки за претоварване на превозните средства, следвани от непрекъснатите законодателни промени, възпрепятстват нормалната работа на бранша. Към това той добавя и фалшиво положителните тестове за наркотици, които обръщат живота не само на шофьорите на тирове, но и на обикновените хора.

Румъния ще внедри тола срещу 64 млн. евро

Румъния планира да въведе тол таксуването на автомобилите над 3.5 тона - TollRo, от август 2026 г. Системата се изгражда от „Vodafone Romania“, която беше единствен участник в обществената поръчка за избор на изпълнител. Договорът с компанията е за около 44 милиона евро. Средствата ще отидат за създаването на централизираната информационна система - разработването на софтуер, покупката на сървъри, прехвърлянето на база данни и 5-годишната поддръжка и помощ. Съгласно подписания договор изходният код на тол системата ще бъде собственост на румънската държава в лицето на пътната им агенция. За сравнение България все още няма достъп до изходния код, който се държи от „Капш“ като интелектуална собственост. Това е една от причините до пазара да не се допускат други компании.

Това е първата фаза от изпълнението на тол системата в Румъния. За втората фаза все още няма избран изпълнител. Търгът беше обявен през ноември 2025 г. с прогнозна цена от 20 млн. евро. Очакванията са той също да бъде спечелен от Vodafone Romania. С тези средства трябва да бъдат монтирани 250 нови портала за камери по магистралите и пътищата, както и 50 мобилни станции за камери. Тези 300 нови контролни пункта ще допълнят съществуващите около 110 контролни точки с камери в момента.

Изграждането и оперирането на румънската тол система излиза по-евтино от българската, да не говорим за тази в Чехия. Но фокусът в Букурещ днес е върху бъдещите тарифи за тол таксите.

Предложените от румънското правителство цени са значително по-ниски от тези в Унгария, България, Чехия и Словакия и са съизмерими с тези в Полша, показва проучване на HotNews.ro.

Колко плаща TIR 12+ т с 5 оси, Euro 6 за 1000 км магистрала:

•     Полша: 90 евро
•     Румъния: 94 евро
•     България: 220 евро
•     Чехия: 225 евро
•     Словакия: 300-330 евро
•     Унгария: 570 евро
•     Германия: 238 (под 18 тона), 348 (над 18 тона) евро
•     Франция: 300+ евро
•     Австрия: 485 евро

Въпреки предложените ниски цени, румънските превозвачи следват примера на българските и сега упражняват натиск за още отстъпки. Неофициално се твърди, че пълното въвеждане на тол системата ще стане през 2027 г. Все пак през август 2026 г. тол таксуването ще заработи, защото финансирането е по Националния план за възстановяване и устойчивост и има поет ангажимент от Румъния пред Европейската комисия за реформа. В противен случая северната ни съседка ще загуби европарите.

У нас тол системата също тръгна със закъснение след натиск от страна на превозвачите, част от които са добре представени във властта. В Румъния също се твърди, че големите превозвачи са свързани с политици. Така след няколко отстрочки стартът на тол системата в България съвпадна с пандемията от коронавирус - 1 март 2020 г. 

Държавата отстъпи пред исканията на превозвачите за намаляване на цените и обхвата на пътната мрежа. Едва след разочароващи данни за приходите през първите години, които се оказаха близо четири пъти по-ниски спрямо заложените, се стигна до увеличаване на платените пътища, включително с прибавянето и на второкласни, и поетапно вдигане на цените, които вече достигнаха европейските. 

Очевидно на северната ни съседка тепърва ѝ предстои да извърви този път, като засега приходите от ползването на пътищата от камиони са най-ниски спрямо България и Чехия - едва 157 млн. евро.

Чехия смени доставчика след 10 години

В Чехия тол система за платено преминаване на база изминато разстояние действа от близо 20 години. Обществената поръчка за изграждането ѝ беше спечелена от „Капш“. В конкурса участват общо четирима кандидати, но останалите са отстранени по различни причини. Така през 2006 г. са подписани договори с австрийската компания за над 915 млн. евро за внедряване и опериране за срок от 10 години. С допълнителните анекси по двата договора сумата надхвърля 1.1 млрд. евро.

За сравнение през 2018 г. България подписа договор за изграждането на тол системата с „Капш“ за над 76.7 млн. евро, а година по-късно и 5-годишен договор за над 60.2 млн. евро за поддръжката ѝ. Сега предстои да бъде подписан нов 5-годишен договор за поддръжка и надграждане на тол системата за 80 млн. евро. Така „тоталът“, както обича да казва Бойко Борисов, ще надхвърли 217 млн. евро.

Очевидно „Капш“ са си взели поука от фиаското в Чехия и за работата си в България ще получат близо 5 пъти по-малко пари. В допълнение нашата тол система се рекламира „като уникална и без аналог в Европа“ - базирана на данни получавани от глобална навигационна сателитна система, докато чешката е била по-остарял наземен модел, което е причина за високите ѝ оперативни разходи за поддръжка.

В крайна сметка след изтичането на договора с „Капш“ Чехия смени оператора с нов и от 1 декември 2019 г. управлението е от консорциум между CzechToll, собственост на фонда PPF, познат у нас с покупката на бТВ и „Йетел“, и SkyToll - словашки оператор. Техният контракт е за 10 години за около 450 млн. евро. Ефектът от смяната на оператора е растящи приходи и ежемесечен публичен отчет за постъпленията.

За България това засега остава мираж, независимо кой е на власт. Нещо повече - дори правителството на сглобката беше въвлечено в имотен скандал с единия от доставчиците на тол услугите - „Интегрирани Трафик Системи“, в който главни действащи лица бяха Асен Василев и Даниел Лорер. 

Засега е безспорно, че тол системата е най-справедливата за отчитане и плащане за ползването на пътищата, оснавана на принципа „замърсителят плаща“. На това мнение са както превозвачите, така и обществото и властта. За да се увеличат приходите обаче, и тук ще е нужна реформа, която да сложи край на олигопола и комфорта, на който са свикнали избраниците на властта.

Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили: Лили Границка (Mediapool.bg, България); Victor Cozmei (Hotnews.ro); Petr Jedlička, (Denik Referendum, Чехия)

Mediapool; HotNews; Denik Referendum