Бърз отказ от ТЕЦ-овете в България ще спаси 3600 живота и 10 млрд. евро?

Преходът към възобновяеми източници и прекратяване на работата на въглищните централи ще спести до 10 млрд. евро за здравеопазване и хиляди човешки животи, сочи международно проучване. Това е заключението след анализ на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) – независима международна научно-изследователска организация.

Проучването е направено по искане на „Грийнпийс“ – България, като учените са направили прогноза за здравните разходи за лечение на заболявания, причинени от замърсяването от въглищните централи в периода 2023–2038 г. Анализът, основан на компютърно моделиране, включва щети като преждевременна смърт, хоспитализации, астма, бронхит, преждевременни раждания и недоносени новородени, както и интелектуални загуби и пропуснати работни дни. Проучването за първи път изчислява тези щети в бъдеще време и показва колко смъртни случаи, заболявания и икономически разходи могат да бъдат предотвратени.

Съоръжение

Вид

Капацитет

(в МВт)

„Марица 3“ - Димитровград

Електроцентрала

120

„Бобов дол“

Електроцентрала

630

„Ей И Ес – Марица-изток 1“

Електроцентрала

670

„Марица-изток 2“

Електроцентрала

1602

„КонтурГлобал – Марица-изток 3“

Електроцентрала

908

„Девен“

Промишлена централа

174

„Република“ (Перник)

Когенерация

130

„Русе-изток“

Когенерация

400

„Брикел“

Когенерация

360

„Сливен“

Когенерация

45

Общо

-

5039

Откъде идва замърсяването? България има капацитет да произвежда около 40% от електроенергията си от нискокачествени лигнитни въглища от Маришкия басейн. Те имат високо съдържание на прах и сяра, които се изхвърлят в атмосферата при горене. При контакт с други молекули във въздуха, серният диоксид също се трансформира във фини прахови частици. Голяма част от замърсителите са в Маришкия басейн, в района между Стара Загора и Хасково. Повечето централи не отговарят на изискванията за ограничаване на вредните емисии, включително държавната ТЕЦ „Марица-изток“ 2, най-голямата въглищна централа на Балканите. Като пример може да се даде въздуха в Димитровград, който през 2021 година за около 6 месеца (от както ТЕЦ Марица 3 възобнови работа след дълогогодишен престой в "студен резерв") превиши всички допустими стойности на замърсявания със серен диоксид, допустими за 1 календарна година.

Кой е засегнат от мръсния въздух? Симулация на разпръскването на фини частици показва, че те се разпространяват не само във въглищните региони, а в цяла България. Те могат да останат в атмосферата около две седмици и не познават граници. По тази причина засегнати от въглищните емисии са дори съседни страни – Сърбия, Северна Македония, Гърция и Турция. Така българските ТЕЦ-ове влошават качеството на въздуха и здравето на милиони хора на Балканите.

Каква е цената в човешки животи? Високите нива на замърсяване от ТЕЦ-овете причиняват смъртта на около 333 души годишно. Вдишването на замърсен въздух засяга буквално всеки орган в човешкото тяло. Замърсителите в поемания въздух преминават през белите дробове в кръвоносната система и всички органи на тялото, и така оказват своето въздействие, под формата на многобройни болести като:

  1. Респираторни заболявания: като бронхит, астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), пневмонии и други.

  2. Сърдечно-съдови заболявания: като инфаркт на миокарда и инсулт и други.

  3. Алергии и атопични реакции: Някои вещества в замърсения въздух могат да предизвикат алергии и атопични реакции, които могат да се проявят със симптоми като насморк, чихане, кожни обриви и други.

  4. Ракови заболявания: Дългосрочната експозиция на замърсен въздух може да увеличи риска от различни видове рак, особено тези, свързани с дихателните пътища.

  5. Проблеми със здравето на бебетата и децата: Децата и бебетата са особено уязвими към въздушните замърсители, които могат да доведат до проблеми с развитието на дихателната система и други здравословни проблеми. Според изследвания замърсения въздух оказва влияние и върху детеродните способности, както и до недоносване на плода и други.

Колко са разходите за здравната система? България вече е платила значителна цена за своето замърсяващо въглищно производство. За периода 2016-2020 г. тя възлиза на близо 12 млрд. евро, според предишен анализ на CREA. Смъртните случаи и другите нелетални заболявания струват на държавата средно 742 млн. евро всяка година. Това са 0,9% от БВП на България. Сумата е сравнима с бюджета за отбрана на държавата – 1,3 млрд. евро или 1,5% от БВП за 2022 г. заключават в анализа.

Какви са изводите? „Тези разходи не са включени в цената на енергията, нито се вземат предвид при стратегически решения за бъдещето на България. Серия правителства наблюдаваха с широко затворени очи този здравен катаклизъм. Енергийният преход към възобновяеми източници вече е в ход и очакваме изпълнението на националните обещания да включва съвременните решения – за по-качествен живот, здраве, достъпна енергия, по-устойчива икономика и обитаема планета“, коментира Десислава Микова, ръководител на кампанията „Климат и енергия“ на „Грийнпийс“ – България.

Прочети целия анализ тук.

Учените от CREA разглеждат три сценария на база които правят своите анализи:

  • В първия сценарий, фазата на излизане от въглищна енергетика се забавя до 2038 г., а всички тецове в България поддържат текущите си мощности през целия период.

  • Във втория, въглищните централи следват ускорено извеждане от експлоатация, като се намаляват само мощностите за производство на електроенергия (3 300 мегавата) - с 26% до 2026 г., с 41% до 2030 г. и с 100% до 2035 г. Останалите мощности остават на текущите стойности през целия период.

  • В третия сценарий, ускорената фаза на извеждане от експлоатация се разширява, като включва не само мощностите за електроенергия, а и тези за топлоенергия.

 

И правят заключението, че ускореното премахване на въглищните тецове в България ще има огромни ползи за качеството на въздуха, общественото здраве и икономиката, включително предотвратяването на хиляди смъртни случаи и спестяването на милиарди евро от разходи за здравеопазване.
 

Ефект

Сценарий 1

Сценарий 2

Сценарий 3

Смъртност по всякакви причини (преждевременни смъртни случаи)

5,500

(3,400–9,100)

2,200

(1,300–3,700)

1,900

(1,100–3,100)

Хоспитализации

(случаи)

4,600

(440–8,700)

2,200

(250–4,100)

1,900

(220–3,601)

Астматични симптоми при деца с астма (случаи)

132,000 (29,000–237,000)

63,000 (14,000–114,000)

55,000 (12,000–100,000)

Бронхит при деца (случаи)

13,600

(-3,600–30,800)

6,500

(-1,700–14,800)

5,700

(-1,500– 3,000)

Бронхит при възрастни (случаи)

2,700

(950–4,200)

1,300

(450–2,000)

1,100

(390–1,700)

Ниско тегло при раждане (раждания)

1,150

(360–2,000)

540

(170–930)

470

(150–820)

Преждевременни раждания (раждания)

2,100

(1,000–2,300)

1,000

(480–1,000)

870

(420–920)

Постнеонатална смъртност (смъртни случаи)

12

(6–21)

6

(3–10)

5

(3–9)

Загуба на IQ

( IQ точки)

4,600

(900–24,000)

2,000

(400–11,000)

1,700

(300–8,800)

Пропуснати работни дни (дни)

1,400,000 (1,200,000–1,700,000)

660,000
(560,000 – 760,000)

580,000
(490,000–660,000)

Икономически разходи (млрд. евро)

14 (9–23)

5 (3–9)

4 (3–8)

Източници: Анализ на CREA, www.greenpeace.org

Христо Христозов

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.

Още новини

Последни новини