Ученици в Хасково вдигат бунт на 24 май заради репресии срещу учителите им

    Дата е 24 май 1945 година. Ситуацията е безпрецедентна. Бунтуващи се ученици от Мъжката гимназия в Хасково с подкрепата на ученички от Девическата гимназия се обединяват и провалят общоградското тържество за Деня на българската култура и славянската писменост. Всички са строени за тържествения парад пред сградата на театъра. При сигнал за тръгване обаче от 1300 ученици 800 отстъпват, вдигайки протестни лозунги и не преминават пред трибуните.

    Причините за изразеното отношение не са точно ясни и до днес, но изследователката на периода д-р Веселина Узунова, който е главен уредник в отдел „Най-нова история“ в РИМ-Хасково предполага, според косвената информация, до която е достигнала, че постъпката на учениците е „глас“ срещу репресиите над учителите им по онова време. Според историчката по-конкретната причина за смелото им действие е изчезването дни преди честването на директора на Мъжката гимназия Атанас Кацаров. В аналите на училището е записано като обяснение за отсъствието му, че е заминал, но д-р Узунова разсъждава, че това е само официално потулване на случая. Надали директорът на такова голямо училище ще си позволи да планира пътуване или отпуск точно в момент, като този за празничния 24 май, смята тя. Всъщност предположението й е, че директорът, който е сред най-ерудираните и най-уважаваните от обществото по това време в Хасково преподавател, е затворен заради по-либералните си схващания за възпитанието на подрастващите и заради подкрепата си към ученическите бунтове срещу уволнения на учители и прокарваната политика за образователни реформа, с които младежите не били съгласни. Според д-р Узунова истинската причина за отсъствието на директора е била ясна и за учениците и именно това става повод за конкретното им действиe.

    Този 24-и май с младежкия бунт остава паметен, тъй като се случва пред лицето на властимащите и народната милиция, които обаче не могат да си позволят каквато й да е дързост спрямо младежите пред очите на целия град. Какво се случва оттук насетне обаче няма никаква яснота. Въпреки търсенето й години наред д-р Узунова не намира следа за последствията. Тя е убедена, че е имало такива-изключени ученици, наказани семейства, както и уволнени учители. Но документацията за това е потънала сякаш в дън земя. Историческата е решена да продължи да търси и призовава, ако има местни фамилии, които разполагат със снимки или спомени от предшествениците си за това събитие, да станат нейни съмишленици в събирането на парчетата история на Хасково.

    Заради събитието на 24 май 1945 година до 1949 година местните власти прекъсват организираните общоградски чествания на празника. Едва в по-късно време те отново са възобновени.

    И ако това събитие показва характера на младите хора в старо Хасково и техния непокорен дух, то празникът за отбелязването на 24 май има далеч по-стари корени на местна почва.

    Макар да няма точни данни кога за първи път се състояло отбелязването, историците предполагат, че това се е случило през 60-те години на 19 век.

    Първото писмено сведение за честване е запазено от 1869 година. Според историци обаче в Хасково празник вероятно е имало и по -рано, тъй като местните учители и просветни дейци са били в тясна връзка с колегите си от региона на Пловдив, а там първите масови отбелязвания са през 1858 година.

    За провеждането на Деня на буквите преди Освобождението повече пречили гъркоманите, отколкото властта, разказва Милен Вълчев, главен уредник в отдел „Нова история“ в Регионалния исторически музей. Гърците непрекъснато пишели брожения до месната управа, че българите организират „еретически празник“. Вместо да прекратят това, както се очаквало, османските власти само препоръчвали честванията да са по-тихи и скромни. Така общо взето до Освобождението честването на делото на Кирил и Методий е демонстрация на българщината и най-вече борба срещу гъркоманството, казва Милев Вълчев.

    Почти четири десетилетия след 1885 година делото на братята Кирил и Методий в Хасково се почитало в двора на училището, което носи тяхното име. Учениците се строявали в западната част на школския двор, а гражданството и войската-в източната му. След официалното честване, празникът продължавал и в следобедните часове с шествие по улиците на града и завършвал често със спортни срещи.

    В края на 30-те години тържествата се преместват в центъра на града. Интересно е, че на 24 май през 1940 година, освен останалите празничния ритуали, се провежда и клетвата на новобранците на централния градски площад в присъствието на царя и с участието на хор „Родна песен“.

    До 9-и септември този празник е бил най-многолюдния и в някои писмени източни е обозначен като „празник на народа“, разказва историкът.

    Редки са случаите, в които е нямало празненства на 24 май. Отменяни са при тежки ситуации, като през 1925 година, заради навършването на 40 дни от гибелта на 150 души, сред които и деца, при атентата в църквата "Света Неделя", и след преврата на 19 май през 1934 година, когато редовното правителство начело с Никола Мушанов е свалено и начело на управлението застава Кимон Георгиев.

    Милен Вълчев отбелязва и още един любопитен факт. И той е свързан с дата, на която днес празнуваме делото на братята Кирил и Методий и честваме българската азбука. Всъщност дата, на която трябва да се състои празника не е 24 май. И това е така, защото до 1916 година той се отбелязва  на 11 май. През 1916 при т.нар. календарна реформа, когато българите си лягат на 31 март и се събуждат на 13 април, автоматично към празници се прибавят 13 дни, което е грешно. Ако се смята, че началото на гражданското честването на делото на Кирил и Методий е през 19 век, то дата, на която днес ние трябва да ги почитаме, е 23 май, обяснява историкът.

    Красимира Славова

    Източник: Haskovo.NET

    Facebook коментари

    Коментари в сайта (1)

    • 1
      Ба
      Бай Танас общественик
      32 -12
      10:10, 24 май 2023
      Така си е било празника в царство България си е бил непринуден и всенароден. С цветя и клонки са украсявали школото. По случай раждането на новия престонаследник Симеончо всички двойки били анулирани и е нямало и повтарящи.
      Идва на власт червената диктатура с помощта на съветския ботуш и правят празника задължителен по Сталин ски образец. Задължителни манифестации с червени сини връзки пред трибуната от политбюро.
      Но най голямата вреда, която причинява червената диктатура е замяната на истинския книжовен български език, премахването на някои букви и замяната им с руска кирилица и задължителното изучаване на марксизъм иенинизъм.
      Все пак да ни е честит празника по нов стил!
    Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
    Последни новини