На днешния 14-и април се навършват 95 години от началото на най-разрушителните земетресения в България.
Първият трус е по обяд около 11 ч. и 5 минути с епицентър на около 8 км северозападно от Чирпан. Регистриран е магнитут от 6,8-6,9 по Рихтер.
Усетен е и в Хасковско. Загиват около 20 души, като най-много от тях са в град Чирпан, има и в Стара Загора. Жертвите не са повече, защото учениците са в почивка за Великден. Разрушенията обаче са страшни. Около 7 хил. семейства остават без дом. Хасковска околия също е засегната, регистрирани са разрушения в с.Ябълково и гара Раковски /Днес -Димитровград/, няма жертви в окръга.
Следва поредица от сеизмични трусове между 14 и 25 април 1928 г., като най-силният е на 18-и април край Пловдив, където е регистриран магнитут 7 по Рихтер.
За стотиците жертви и разрушения при тези две природни бедствия и как се отразяват те в Хасково, припомня историкът от РИМ-Хасково Милев Вълчев.
Първият силен трус край Чирпан създава суматоха докато се разбере какво става.
Телеграфистът от Чирпан се опитва да се свърже с този от Стара Загора, но не успява, защото линиите са прекъснати. В същото време дежурният в метеорологичната станция в София Киро Иванов, който е отчел силното земетресение и си дава сметка, че вероятно е въпрос за страшна трагедия с жертви, търси помощ от окръжния управител на Пловдив за изпращането на екипи от медици. Но от него получава отказ, след като окръжният санитарен инспектор излиза с аргумента, че по Великден няма кой от лекарите да се съгласи и да си зареже празника, за да отиде в Чирпан. Тогава Иванов се обръща към медиците от Дома на благотворителността и народното здраве, построен от предприемача и благотворител Димитър Кудоглу, който е и един от благодетелите, помогнали за израстването като музикант на превърналата се впоследствие в световноизвестна хасковска цигуларка, Недялка Симеонова.
Екипи от неговата болница тръгват незабавно към Чирпан и минавайки през Борисовград /дн. Първомай/, който по това време е в Хасковска околия, Върбица и Меричлери, виждат страшни поражения от труса и ранени хора,цялото население е в паника. Но пристигайки в Чирпан, регистрират още по-зловеща гледка-градът е сринат почти до основи.
Заради трагедията два дни по-късно в Чирпан пристига и самият Цар Борис III.
На 16-ти април, докато царят присъства на служба в църквата в Чирпан, около 21 часа, е регистриран трус с епицентър 7 по Рихтер близо до Поповица, Пловдивско. Много силно люлее отново и в Чирпан. Царят, свещениците, както и всички миряни в храма обаче запазват самообладание и остават в него, за да довършат молитвите си за бедстващите.
Само четири дни след като Чирпан е разтресен, земетръснато бедствие застига и Пловдив.
Пловдивското земетресение е още по-разрушително и взима повече от 100 души жертви.
В Хасково са срутени до основи 10 сгради, сред които и държавната болница. Официално няма регистрирани жертви. Говори се, че има един починал човек от уплаха. Той е получил инфаркт при земетресението. Това обаче не е засечено по официални източници, казва Милен Вълчев.
Заради бедствието е свикан спешно Общинския съвет. Членовете му заседават в барака, за да могат при нов евентуален трус, да се изнесат бързо и безопасно.
Изнасят на палатки болните от болницата, а също на полеви условия се изнасят да работят и институциите. Във в-к „Борба“ има информация, че чак през юни местната Инспекция по труда напуска палатката, където работи, и се връща отново в обичайната си сграда.
Всъщност през април 1928 година в продължение на 11 дни земята се люлее през час с различна сила. Но сеизмичната активност в района на Маришкия басейн в Южна България започва още на 29 март и продължава до началото на юни 1928 година. Трусовете са усетени чак в Анкара, в Букурещ, в Италия.
След трагедията в България обаче светът се обединява в помощ, така както се и случи с бедствието през февруари в Турция, казва историкът.
„Много силно впечатление ми прави солидарността на света, най-вече на страните от Европа, при трагедията, застигнала Южния български регион. Това е може би един от първите големи актове на солидарност с такъв мащаб след Първата световна война. Държавите забравят кой с кого враждува и помагат взаимно.“, отбелязва Милен Вълчев. В периодичния печат има сведения за финансова помощ, дарения от храни и одеяла, които идват в България за пострадалите региони-Хасково, Стара Загора, Чирпан и Пловдив по линия на Червения кръст, на специално създадени комитети и частни дарители от 33 страни с финансови средства, които възлизат .
7, 5 млн. лв.е помощта от САЩ, от Югославия идват 2,7 млн.лв., Унгария дава почти 4 млниона за справяне със щетите, Румъния изпраща ,8 млн. лв. Има постъпления дори от Палестина, която по това време не е държава, а само територия. Има от Мексико, от Куба, от Бразилия, дори от държавата Сиам /дн. Тайланд/. Единствената голяма европейска държава, която липсва в тази помощ към страната ни, е СССР. „Но за разлика от Съветския съюз руските емигранти, които са у нас по това време, оказват много голяма помощ. Най-голямата акция е сред казаците, които живеят в България. Те събират финансова помощ за пострадалите райони от около 80 хил.лева.“, разказва историкът.
След земетресението следват и други катаклизми-силен ураган връхлита Пловдив, следват поройни дъждове и наводнения, а към юни и страхотни жеги. В Хасково и Пловдив жегата достига до 37 градуса.
Но Българската държава чрез заеми и с даренията, при които само финансовият размер надвишава 24 млн.лв., в рамките на 3 години са възстановени голяма част от щетите в пострадалите региони-жп линии и обществени сгради, болници. В Хасково са ремонтирани и отново вдигнати 70 училища, построени са и павилионите в болницата.
Тези и още интересни факти историкът Милен Вълчев ще представи в доклада си, свързан с това как руските емигранти помагат на пострадалите от земетресенията у нас през 1928 година по време на Националната научна конференция "Дарителство и благотворителност в България- традиция и съвременност".
Конференцията, на която е домакин Хасково, е посветена на 80-годишнина от посветена на големите дарите на Хасково Стойчо и Кица Марчеви.
Красимира Славова
