Големият адронен колайдер /ГАК/ стана най-мощният ускорител на частици в света, след като учените ускориха снопове протони до енергия от 2,36 тераелектронволта, съобщи РИА "Новости", цитирана от БТА.
Рекордът е бил поставен във вторник вечерта. Той е бил регистриран от детектора АТЛАС (ATLAS). Досегашният рекорд принадлежеше на един от конкурентите на ГАК на ЦЕРН - на ускорителя "Теватрон" на лабораторията "Ферми" в Чикаго. Енергията на сблъсъка там не превишаваше 1,8 тераелектронволта. В него сноповете протони и антипротони бяха ускорени до енергия от 900 гигаелектронволта всеки.
През 2010 г. ЦЕРН си поставя за цел енергията на двата снопа да достигне 7 тераелектронволта - по 3,5 тераелектронволта на сноп протони, т.е. 3,5 пъти по-голяма от тази на лабораторията "Ферми". Главната цел на Големия адронен колайдер е да бъде установено как се е формирала Вселената, когато преди 13,7 милиарда години Големият взрив е разпилял материя с огромна скорост и енергия.
От тази материя са се развили слънца, звезди, планети и накрая самият живот. Когато Големият адронен колайдер заработи с пълна мощност, ще могат да се възпроизведат условията, които са съществували само една милиардна от секундата след Големия взрив.