Древни острови под Северно море са оцелели от мега цунами преди 8000 години

Изображение 1 от 2

    Някога Догерланд била огромна земя между днешния източен бряг на Англия и европейския континент.

    Някои древни острови, които сега са потопени под Северно море, са оцелели от опустошителното цунами преди около 8000 години и може да са изиграли ключова роля в човешката праистория на Великобритания, според ново проучване.

    Изследванията показват, че някои части от древната равнина, която е свързвала Великобритания с Холандия, са устояли на гигантското цунами на Сторега, което е потопило по-голямата част от региона около 6200 г. пр. н. е.

    Цунамито било причинено от подводния колапс на част от континенталния шелф на Норвегия, на около 800 километра на север. Учените отдавна смятат, че надигналата се вълна изцяло е потопила района между източния бряг на Англия и европейския континент. Новото изследване, основано на ядки от седименти, взети по време на експедиции на кораби в Северно море, предполага, че някои части на Догерланд са оцелели от древното цунами и може да са останали обитавани от хората от каменната ера в продължение на хиляди години.

    И ако това е така, оцелелите острови Догерланд може да са изиграли роля в по-късното развитие на Великобритания, като въвеждането на земеделие около хиляда години по-късно, казва съавторът на изследването Винсент Гафни, археолог от университета в Брадфорд пред Live Science. 

    Потънали земи

    Учените смятат, че потопеният в момента район Догерланд се е оголил от отстъпващата северна ледена шапка в края на последната ледникова епоха преди около 12 000 години. Преди около 10 000 години там имало от лагуни, блата, реки, езера и гори - може да е било едно от най-богатите ловни и риболовни места в Европа през мезолита.

    Проектът "Изгубените граници на Европа" включва археологически изследвания на Догерланд и за реконструкция на древния пейзаж, такъв, какъвто е изглеждал, преди да потъне под вълните.

    Анализът на седиментните ядра от района разкрива, че Догерланд е бил най-голям преди 10 000 години. По-късно голяма част от земята била потопена при повишаването на морското равнище от затоплящия се климат. Цунамито преди около 8 200 години намалило Догерланд до няколко оцелели острова. Те били били потопени преди около 7000 години. 

    По времето на цунамито Сторега голяма част от Догерланд вече е била под вода поради бавно покачващото се морско ниво, казва Гафни. Но ядро ​​на утайката от морското дъно в близост до устието на река Оуз в източната част на Англия, известно като Уош, показва че земя е останала над водата много години след цунамито. Компютърното моделиране предполага, че и други региони наблизо са оцелели като изолирани острови, казва той.

    Понастоящем изследователите са нарекли тези острови "архипелаг Догер" и се смята, че най-високите части на централния му регион са оцелели след цунамито в Сторега, превръщайки се в "остров Догер".

    Някои части на може дори да са станали по-подходящи за хората след опустошителното цунами и оттеглянето на водите, казва Гафни.

    Оцелелите острови може да съдържат ранни доказателства за навлизането на селскостопански технологии във Великобритания, които вероятно се разпространяват там от европейския континент, казва той. "Именно в тези крайбрежни райони има вероятност за възникване на контакти със земеделието и фермерите."

    Засега изследователите по европейския проект Lost Frontiers работят за възстановяване на древната география на региона Догърланд.

    Един ден те се надяват да намерят селище от каменната ера и потопените сега острови на архипелага Догер се очертават като едни от най-добрите локации.

    "Последните 20 години направиха революция в начина, по който разбираме Догърланд", казва Гафни. "Слизахме по [потопени] речни долини, за да получим данни за околната среда, където можем да получим информация за растенията и животните, които са живели там."

    [Но] все още нямаме нито едно археологическо селище", каза той. "Това все още е неизследвана територия."

    Изследването е публикувано в списание Antiquity.

    Видеа по темата

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Последни новини