Ако можеше да говори...

Много отдавна се канех да отида да видя какво става с този човек, бай Салим от село Корен. Тази година той трябваше да е на 93. Бях писал за глухонемия пастир през пролетта на 2010-а и оттогава често се сещам за него.

Ето защо.

Бай Салим е циганин. Близо 90 години преживява, без държавата изобщо да подозира съществуването му. Според регистъра на родното му село Остър камък е роден през 1921 година, но дата на раждане в документите липсва. 89 години по-късно бай Салим няма нито лична карта, нито акт за раждане, адресна регистрация, трудова книжка, осигуровки, нищо. От него не са се интересували нито Царска България, нито комунизмът, нито демокрацията. Официално бай Салим не съществува.

Държавата го открива през есента на 2009 година. Пастирът бай Салим е пребит от бой, защото изтървал кравите на чорбаджията в царевична нива край Хасково и стопаните го смляли от бой. Така зверски го били, че го пратили в болница.

Полицията започва разследване и с изумление открива, че човекът не съществува в никакви регистри и документи. Няма го. Липсва. 

Ето каква е накратко историята на бай Салим, както съм я записал през 2010 година.

Разплитането на нашенския куриоз започва с официално писмо от РПУ Хасково до кметството в село Остър камък. Ченгетата питат има ли такъв човек, кога е роден, както и защо липсват всякакви документи за съществуването му.

Салим е роден е в многобройно циганско семейство в крайната махала на село Остър камък. В регистъра на населението кметът Георги Янков откри името му. Там пише само годината на раждане – 1921-а, но няма дата.

В регистъра се открива още, че през 1945 година бай Салим се задомява. Той взема за жена Гюзела, от която има дъщеря Халиме.

Сватбата през смутната 1945 година вероятно е вдигнала на крак цялата циганска махала, но не е отразена в нито един официален документ, с изключение на селския регистър. През 1948 година Гюзела напуска мъжа си и се мести в село Динево, а невръстната им дъщеря заминава с нея. Според хора от селото по-късно Халиме се омъжва в Първомай, пак според тях по-късно починала.

През 1960 година циганската махала на Остър камък влиза в очертанията на военния полигон „Корен”. Къщурките са национализирани, а населението получава обезщетение от държавата. Тогава те се пръскат по селата в района.

Бай Салим се мести в село Корен. Препитава се като пастир. Пасе хорските животни и поради недъга си общува единствено с тях и с природата.

През пролетта на 2010-а открихме бай Салим в къщата на племенника му Рамадан в покрайнините на село Корен. Човекът тъкмо се канеше да обядва, на масичката в двора пред него бяха сложени комат хляб и чиния с постна картофена яхния. Поради недъга си той не можеше да сподели мислите си. По движението на устните обаче почти се разбира. Бай Салим се опитваше да каже нещо като „Много убуу... Доволен...”.

Изглеждаше смайващо, но той наистина бе доволен – че има парче хляб, покрив над главата си, изглеждаше доволен дори, че зимата е свършила.

По лицето му нямаше и сянка от озлобление заради тежката нерадостна съдба, нито намек от горчилка или обида.

Бай Салим изглеждаше щастлив.

На връщане от Корен, докато се опитвах да осмисля видяното, изпитах угризения и направо срам, че по-рано през деня се бяхме карали с някого по някакъв дребен повод, който вече дори не си спомням.

Пред смирението на бай Салим нашата всекидневна житейска суета изглеждаше направо жалка работа.  

Намерих време да потърся отново глухонемия пастир едва тази година, в деня пред Коледа. Беше почивен ден, а почивните дни са за това – да свършиш отдавна отлагана работа. Пътувах сам до Корен и докато шофирах по пустия път към селото се чудех дали е още жив.

Не беше. Бай Салим починал през зимата на 2013 година. Роднините му не помнеха точно дали през януари или февруари. Каква ирония – не се знаеше нито в кой ден е роден, нито в кой е починал.

След като се вдигна медийна шумотевица около неговия куриозен случай през 2010-а, му издали акт за раждане, лична карта, дори му отпуснали социална пенсия. Малка, но за неговата непретенциозност сигурно е била огромна. Социална, защото на книга нямал трудов стаж. Въпреки, че не е имало ден през дългия му живот, в който да не се трудил.

„През целия си живот е работил, пасеше животни, по цял ден беше по къра. Но беше особняк. Хрумне му нещо, вземе си торбичката и без да се обади на чорбаджията, поеме към баирите. Пеша, той на рейс не се качвал през живота си”, разказа неговия племенник Стефан Йорданов. „Той затова толкова време нямаше и документи. Не му трябваха. Парче хляб му стигаше. На лекар не е ходил никога през живота си. Чак когато го пребиха и се залежа, тръгнахме да му вадим документи, да му отпуснат пенсия”, допълва племенникът.

Шофирайки обратно по пустия път към Хасково се укорявах, че съм закъснял с почти две години. Чудех се, ако бай Салим можеше да говори, какво би казал. Бих го попитал например на какъв език си общува с животните и дърветата. Какви билки е използвал, та не е опирал до доктор в продължение на 90 години. В спомените ми той излъчваше такава доброта и смирение, че, признавам, за момент се укорих, че не съм се вгледал внимателно в ръцете и нозете му. Дали няма следи от гвоздеи по тях.

Защото, мислех си по пътя, ако Спасителят се появи сред нас, той ще излъчва добротата и смирението на бай Салим. Но ние, обсебените от алчност, предразсъдъци, високомерие и суета, няма да Го познаем, и ще Го подиграем и низвергнем.

Пътят от Корен до Хасково е кратък. Пътува се само няколко минути. Но понякога са достатъчни.

Тодор Кръшков    

"Многууу убууу. Доволен"
Източник: Haskovo.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта (22)

  • 1
    Се
    селянина
    44 -30
    11:53, 26 дек 2014
    В тази история да се смея ли- да плача ли? НЕ знам.
    • 76
      761203
      7 -1
      12:43, 29 дек 2014
      Този път удари в десятката! Евалла за статията! Тук ти е силата! До сега винаги съм те критикувала, но с написаното по - горе ми вдъхна надежда, че не си толкова зле! Продължавай в същия дух, без дребнави заяждания и без сдъфкани заключения. Читателите Ви са достатъчно интелигентни за да си извличат сами изводите и поуките.
  • 2
    Ек
    ЕКС ЖАНДАРМЕРИСТ
    51 -30
    12:04, 26 дек 2014
    Че то половината ******и в българия не се водят на отчет.по тая причина някои институции си мислят,че са малцинство.
  • 3
    Гр
    градски
    86 -5
    12:06, 26 дек 2014
    Това е човешката съдба-история.Забравен от всички.А,колко ли са такива като него?Сигурен съм,че този човечец е в Рая.Лека да му е пръстта.
    • Ja
      Jack Bauer
      7 0
      23:31, 28 дек 2014
      Лека му пръст на човека.
  • 4
    Чу
    чужбина
    78 -7
    13:43, 26 дек 2014
    Кръшков, разплака ме. Помня историята още като я написа, но продължението ме трогна до сълзи. Чест ти прави, че си проследил тази човешка история и точно за Коледа отново докосна сърцата ни.Лека му пръст на убогия човечец и дано има рай, за да види нещо по-различно от деветдесет и три годишната си мъка!
  • 5
    Ор
    Орфейския
    40 -2
    15:23, 26 дек 2014
    Тодоре, пожелавам ти, през следващата 2015 г да влагаш частица от Бай Салим във всяка твоя публикация!
  • 6
    Ya
    yarrak
    38 -35
    15:33, 26 дек 2014
    a kakvi li izrodi sa tezi koito sa posegnali na 80 i kusur godisen 4ove4ec dori i ciganin da e, bezvreden starec, kato onezi predi okolo mesec v selo malkogradiste baba Mavruda i dedoto ., proklinam gi takiva izrodi byalden da ne vidyat. a na bay Salim leka mu pras
    • e няма да ти дойде ъкъла
      18 -11
      19:41, 26 дек 2014
      научи се да пишеш бе !
    • Ka
      kaka Siyka
      2 -6
      22:29, 27 дек 2014
      ABE KOMPLEKSAR VIJ KAKVA E TEMATA ! DA TI PRILI4A... Виж коментара
    • Ya
      yarrak
      1 0
      12:17, 28 дек 2014
      na BE mi govoryat samo rospiite koito sam gi praskal. nau4i latinicata zastoto skoro ste ti trebva v novite predeli na novata OTTOMANSKA IMPERIA osobenno tureckia ezik.A na men ,4e nema da mi doydi akila ebi mu makata, ama na vas 1300god. ne ste imali i nema da vi doydi nikoga. ot 1300god. 1000 sa vi mlatili i pak ne vi e dosal ,pak ot tuk na setne edva li
  • 7
    Kk
    kkk_1419602622
    37 -1
    16:00, 26 дек 2014
    Какво ли щеше да бъде ако и във днешно време живееха повече такива хора от които бихме взимали пример за доброта - един по-добър и по-надежден свят за нас ,и нашите поколения... Лека пръст на добряка Бай Салим !
  • 8
    По
    Постол
    49 -1
    16:34, 26 дек 2014
    Тези добри хора и днес са между нас. Само трябва да се огледаме и ще ги забележим ако искаме. Те са повече от лошите, но с мълчанието си, с добрината, с тихото изпълнение на служебните си задължения не им обръщаме внимание. Просташкото което е взело връх много лесно се научава, защото не струва скъпо и не е нужен много труд. Само трябва природата да те е лишила от най елементарните човешки добродетели.
  • 9
    Кр
    Красимира_1419608911
    41 -2
    17:45, 26 дек 2014
    Благодаря Ви, г-н Кръшков, за статията! Докосна сърцето ми! Да сте жив и здрав и все така да ни давате надежда, че има и истински журналисти в България, даже и в Хасково! За много години!
  • 10
    99
    9999
    24 0
    10:53, 27 дек 2014

    Благодаря Ви, за истинския разказ за една човешка съдба. Четейки написаното, Вие ме върнахте към разказите на Йовков и Елин Пелин, към добротата, скромността и човечността на обикновения човек, към вярата, че има истински журналисти.
    Пожелавам Ви здраве, късмет и мъдрост през 2015 година!
    • Чу
      чужбина
      16 -3
      13:33, 27 дек 2014
      Точно така е, Кръшков е повече писател и разказвач, отколкото журналист. Има съвсем друг стил на писане и статиите му ни карат да се вгледаме в себе си и да потърсим доброто.Описаните от него образи са точно като Йовковите и Елин Пелинови герои. Винаги е имало такива хора, но малцина успяват да ги впишат в разказ.
  • 11
    Гр
    гражданин
    24 -2
    12:01, 27 дек 2014
    Поздравления за статията! Истински антипод на някои жълтевини и пошли заглавя, които имаше през година. Нещо като журналистическо изкупление. Но може би това е нормално - за всеки читател по нещо:-). С пожелание за здраве и къдмет през Новата година
  • 12
    Ст
    Стил
    14 -3
    13:54, 27 дек 2014
    Когато Кръшков се прояви като писател и Голям балама мълчи.
  • 13
    Do
    do, krijkov
    5 0
    18:23, 28 дек 2014
    da si jiv i zdrav gospodin KRIJKOV
  • 14
    Da
    daniel92
    3 0
    20:53, 28 дек 2014
    Jal mee 4ee imalo takuv 4ovek no se radvam che sa go pomenali sled smarta my v tazi statia zaslujava go mir na praxa my ...
  • 15
    Ha
    haskovliq
    5 0
    03:14, 29 дек 2014
    tozi chovek go pomnq..ot predi 15 godini..paseshe bivoli v haskovo..ne mojeshe da govori no vse beshe usmihnat kam vseki..leka mu prast..
  • 16
    Nh
    NHK
    1 0
    00:18, 1 яну 2015
    Поздравления г-н Кръшков !
    Да си истински журналист е не само професия , но и призвание.Ти ги имаш и двете.Продължавай все така.
Последни новини