През последните две десетилетия контрацептивите освободиха секса от риска от нежелана бременност. По сходен начин репродуктивните технологии са на път да освободят забременяването от първичната му необходимост – секса.
Макар да са изминали над 35 години от раждането на първото „бебе в епруветка”, Луис Браун, и вече да живеят над 5 милиона души, родени чрез ин витро технологии, все още са налице масови заблуди и митове относно тях. Сред най-разпространените е митът, че се създават „дизайнерски деца”, суперчовеци, чиито гени учените манипулират, за да получат най-здравите, силни и красиви малчугани. Сара Франклин, изследовател в областта на репродуктивната биология и говорител на колежа Barnard, споделя, че това не е възможно за момента, а дори и да се случи – няма да е скоро.
Генетичната селекция, която се използва в момента не се основава на избор на определени гени, а на ембриони. Полът е единственият показател по-който би могло да се селектира. Изборът на гени, диктуващи ръст или интелект, е научна фантастика: макар много от тях да са познати, не може да се отчете факторът на околната среда, който ще повлияе на експресията на тези гени – дори еднояйчни близнаци и животински клонинги се развиват различно, ако са изложени в различна среда. Чисто психологичният аспект на ин витро оплождането е белязан от най-много стигми, основно засягащи децата, заченати чрез асистирана репродуктивна технология. Много от тях се "сочат с пръст", дискриминирани още от ранната си възраст и са обект на предразсъдъци от страна както на връстници, така и на възрастни. Според изследване на Световната здравна организация, това е основната причина над 35% от родителите да крият от своите деца факта, че са родени чрез ин витро технология.
