Един дебютант: Имаме нужда от истина, а не от имитирана искреност

Радослав Гизгинджиев е един от младите автори, които участват с дебютен роман в литературния конкурс „Южна пролет“.

Той е завършил Славянска филология филология във ВТУ и кинорежисура в класа на Дочо Боджаков.

Сценарист и режисьор на множество визуални проекти, сред които и филмирания разказ на Елин Пелин „Изпуснати думи“, чиято главна роля се изпълнява от Койна Русева(2011.

Някои го наричат „камъкът, който преобръща кантара“, други - „Преследвачът на Времето“. А неговият псевдоним е Hemiceratoides Hieroglyphica (вид нощна пеперуда, която се храни със сълзи на птици).

Първата си книга „ Рай“, която е на път да стане бестселър, промотира в Хасково с инсталация от различни нейни страници, подредени на открито.

- Казват за книгата ви „Рай“, че е доста провокативна, вие как я оценявате?

-Аз по принцип не съм човек, който „пече” някаква идея. Писането на този роман беше поривно. По-скоро като жаждата за вода, само че с обратен знак -да дадеш.Тази книга искаше сама да мине през мен. Когато я приключих си отдъхнах искрено, че се отървах от персонажите, защото те много ме тормозеха.

-Какво искате вие да дадете на хората ?

-Искам да им дам любов и да им кажа, че те са Любов, че са Вселени. Когато заставаме срещу един човек, заставаме всъщност срещу тази Вселена, в която има Богове, Демони, Война, Мрак, Ад, Рай, Спасение. Искам и да припомня, че ние всъщност никога не знаем името на своето спасение и всеки един непознат е много близо до нашия живот, независимо дали той се намира на другия край на света. Ако изпуснеш на улицата една монета и докато се наведеш да я вземеш ще загубиш няколко секунди. В това забавяне време обаче ще срещнеш много хора, вероятно и голямата Любов. Вярвам, че ние се връщаме и завръщаме в животите си именно, за да я преоткриваме, за да разбираме, че тя е единственото нетленно у човека. Само едно действие, движение, тази свързаност, променя животите ни.

Парченца сме от едно цяло, което аз наричам Бог. Осъзнаването на нашата свързаност -наричам Рай. Когато ти се плаче-трябва да плачеш. Някои казват: Не плачи. Успокояват те. Аз казвам : Напротив, плачи! Защото е безкрайно човешко да бъдем уязвими и безкрайно красиво. Не трябва някой да ни казва как да се чувстваме.

-На какво отдавате успеха на „Рай“?

-На това, че тя е много искрена книга. Хората имат нужда от истина, а не от имитирана искреност. Те разчетоха точно този мой порив. Това, че аз давам цялото си доверие и уязвимост да бъда разбран. В книгата има 10 персонажа на различна възраст. Действието се развива в България, през 2013 година. Има много провокации между родители и деца, братя и разбира се -любов.

-Усеща се опит за изчистване на пропастта между поколенията.

-Именно. Лошото е, че напоследък по-възрастните сякаш губят доверието в младите хора, но вярвам, че то ще се възвърне. Доказателство за това е, че първия тираж на книгата се разпродаде само за три седмици и то между различни възрасти -от 16-годишни до хора на 46.

-Правите интересно и много атрактивно представяне на книгата си-чрез инсталацията "Страници от Рая". Отделни части от повествованието са окачени и висят на открито. Какво е посланието ви с този начин на изразяване?

-Идеята на книгата е, че ние сме разпилени парчета от един пъзел, който непрекъснато се пренарежда. И самите листи от инсталацията са точно като застинал пъзел, нареден на базата на случайността. Когато човек мине изречението само го открива.

-Все пак как подбрахте отделните пасажи, които да сатанат част от пъзела, показван случайно на случайни хора?

-Умишлено извадих определени неща, които обаче могат да съществуват и самостоятелно. Подбрал съм тези думи и изречения, които съм усетил, чи имам необходимостта да подчертая. Такива думи са например: ЛЮБОВ, ОСТАНИ.

-За колко време написахте книгата?

-Тъй като съм по-визуален човек, преди около година и половина идеята се роди първо като киносценарий. След това реших, че тази история трябва да бъде разширена и разказана в роман.

-Какво се случи с киносценария?

 -Много високобюджетна продукция е. Искам да остане още малко да отлежава. Искам аз сам да го режисирам.

-Какво ново около книгата, след като тя излезе на втори тираж, и отново се купува като „топъл хляб“?

-В момента се превежда и на английски. Следва и продължение, което е с работното заглавие “Вратите“.

-Трябва ли непременно един човек да е свободен дух, за да умее да пише, да говори за Рай, за Ада, за пренареждането, или това може и да се случва и чисто от комерсиални подбуди?

-Мисля, че един творец не е свободен по презумпция. Авторът търси свободата си, когато твори, когато създава нещата.

М. Манолова

Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини