Есенният политически сезон стартира със серия от пукнатини по доскоро монолитната фасада на ГЕРБ.  Значими промени на обществените нагласи в поне 5 основни за управляващото мнозинство направления, регистрира септемврийското национално представително проучване на агенция Алфа Рисърч.

За първи път от мандата на настоящото правителство почти всеки втори българин (45%) декларира негативно отношение към дейността на кабинета. Привържениците му спадат до 18%. Също за първи път недоверието към премиера Борисов надхвърля  доверието  – 37% : 32%. това сочат резултатите от Националното представително проучване на обществените нагласи у нас през септември, направено от Алфа рисърч.

9 от 12-те ключови политики на правителството се определят като неуспешни. Над 70 на сто са недоволните от икономическата, социалната, здравната и подоходната политиката. Спад е налице и в личния рейтинг на почти всички министри. Изключение прави инфраструктурната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която бележи феноменален ръст в рейтинга си. Влошават се оценките за бизнес средата. Делът на хората, според които в страната се налагат такива правила за правене на бизнес, които дават шанс само на близки до властта кръгове и фирми нарастват до 67%.

Спадът на доверието към ГЕРБ води до поредната вълна на разочарование от политиката и политиците. Намалява желанието за  гласуване, нараства несигурността в избора. Свиват се твърдите ядра на всички традиционни партии. Вотът започва да се определя във все по-голяма степен от конюнктурни и извънполитически фактори.

Обществени нагласи към правителството, министрите и управленските политики

След едногодишен период на относителна стабилност, доверието към правителството  търпи сериозна криза. Септемврийското проучване регистрира както спад в твърдите му привърженици (от 22% на 18%), така и рязко покачване на недоволството от водената политика.  12% ръст в негативните нагласи към настоящия кабинет  само за едно тримесечие, Алфа Рисърч не е регистрирала  до този момент.

От встъпването му в длъжност като премиер до сега, определящите се като симпатизанти на Бойко Борисов падат два пъти (от 60 на 32 на сто). През септември министър-председателят събира повече критици, отколкото поддръжници (37% : 32%). Най-силна е загубата на доверие в областните градове и селата, сред пенсионерите и земеделските стопани. В по-малък мащаб критичните настроения  започват да доминират също така и сред държавната администрация, свободните професии, малкия и среден бизнес.

От всички политики на кабинета само инфраструктурната печели симпатиите на мнозинството от българите (60%). От своя страна, Лиляна Павлова е единственият министър, еднозначно определян от общественото мнение като успешен. От януари до септември тя трупа всяко тримесечие по десет процента ръст в одобрението  си и в момента е най-харесваният политик  на ГЕРБ в изпълнителната и законодателната власт. 

Николай Младенов (6.9%) и Томислав Дончев (5.8%) са другите двама министри, които имат по-значим позитивен баланс  в оценките за дейността си, макар и на по-ниски нива.

Най-значим е спадът в личния рейтинг и съответно, най-високо е неодобрението към  министрите,  чиито ресори засягат пряко преобладаващата  част от българските граждани  –  Симеон Дянков (спад  14%), Десислава Атанасова (спад  10%), Цветан Цветанов  (спад 7%), Тотю Младенов (спад  5%).  За гражданите критичният фокус в дейността на кабинета е политиката по доходите, която 86% определят като неуспешна. Респективно, Симеон Дянков и Тотю Младенов са министрите, които събират най-много слаби оценки. Десислава Атанасова и здравната политика е следващата "двойка", при която е налице висока степен на съвпадение  между негативна оценка за водената политика и недоверие към ресорния министър.

Икономическата, селскостопанската и образователната политика са следващите три, от които българските граждани са най-недоволни. Министрите Мирослав Найденов, Делян Добрев и Сергей Игнатов успяват обаче да запазят по-добри лични позиции в обществените нагласи в сравнение с оценката за техните сектори и водените политики.

Интересен е и развоят в отношението към  една от ключовите фигури в правителството – вицепремиера Цветан Цветанов. За последните няколко месеца, през които беше извършен атентатът в Бургас, ескалира напрежението между вътрешния министър и представители на съдебната система, а полицаите започнаха протестни действия, негативните оценки  персонално за Цветан Цветанов нарастват по-силно, отколкото тези за сектора сигурност и вътрешен ред. По всяка вероятност с наближаването на изборите отношението към вицепремиера  ще отразява във все по-голяма степен оценката на гражданите за личните му партийни и политически позиции, отколкото за сектора, който той пряко ръководи.

 Управлението и актуалните проблеми –  корупция, еврофондове, бизнес климат, отношение към АЕЦ „Белене“

Успоредно с негативните оценки за основни управленски политики, нараства и критичното за всяко българско правителство от последните петнадесет години усещане за политическо покровителство, корупция и влошаване на бизнес средата. 28% от пълнолетните българи смятат, че правилата в България дават шанс на всеки, който работи добре, да се развива. Наблюденията на  67% обаче сочат, че в икономиката  успяват само близки до властта кръгове и фирми – мнение, което се споделя не само от бизнеса и заетите в частния сектор, но и от  63% от държавната администрация, която е най-запозната със задкулисието в разпределянето на европейски и бюджетни средства.

Корупция (42%) и непрофесионализъм на хората на ръководни постове (40%) са двата фактора,  които анкетираните определят като основни за неуспехите на правителството в отделните  сектори на икономиката. Тежестта, която общественото мнение им придава, произтича от факта, че тук е налице най-голямото разминаване спрямо заявката, с която ГЕРБ дойде на власт  - да затвори разтворените преди него многобройни политически чадъри. Година преди парламентарните избори за мнозинството от българите управляващите не изглеждат по-зле от предшествениците си, но са  все по-малко убедителни в желанието си да се покажат като различна, некорупционна политическа сила. Честата промяна в позициите по основни проблеми, както и скандалите  около фигури във високите управленски ешелони ерозират доверието в професионализма и порядъчността, които бяха поели ангажимент да наложат.

Един на всеки десет българи смята, че България се справя успешно с усвояването на еврофондовете. Всеки трети е на обратното мнение. Мнозинството заема междинна, неутрална позиция, като тук преобладават  по-младите възрастови групи от големите градове, симпатизанти на ГЕРБ.

Съвсем не неутрално обаче е отношението към приемането на еврото. След сътресенията в южната ни съседка и цялостните проблеми в еврозоната, скептиците към въвеждането на единната европейска валута в България се увеличават. Едва 11% смятат че е необходимо скорошното му въвеждане, 37% се изказват за неопределеното по-далечно бъдеще, а 52% са на мнение, че България не трябва да се ангажира с него.

За период от три години привържениците на АЕЦ „Белене“ спадат с една четвърт – от 77% на 52%. Категорични поддръжници на новия ядрен проект остават главно симпатизантите на БСП, националистическите партии и в по-малка степен – тези на ДПС. Най-противоречиво е отношението сред електората на управляващите. Замразяването на проекта преди няколко месеца заради невъзможност на държавата да го финансира срещна подкрепа сред симпатизантите на ГЕРБ и катализира позицията им против централата. Ходът с новия инвеститор обаче за пореден път разколеба част от тези хора и сега отношението им е силно поляризирано.

Доверие в институции

Основните държавни институции също запазват негативния си образ в общественото мнение. Парламентът не съумява да компенсира нарастващата неудовлетвореност от правителството и остава най-критикуваната институция. Одобрението за дейността му се запазва на минималните 9%. Както и при кабинета, новото е в силният ръст на отрицателните оценки – от 45%  до 56%. Изключение от общата тенденция прави президентът Росен Плевнелиев, при който положителните оценки доминират значително над отрицателните (38% срещу 18%).

Електорални нагласи и доверие в политически лидери

Разочарованието от политиците и политиката, което съпровожда спада на доверието в ГЕРБ,  води до три основни последствия в електорален план:

• Намаляващо желание за участие в изборите  -  почти всеки втори българин се съмнява, че въобще би гласувал на следващите парламентарен вот.
• Свиване на твърдите партийни симпатизанти и нарастваща несигурност на сегашните електорални предпочитания – едва една трета от избирателите са убедени, че ще гласуват за партията, която в момента избират.
• Фрагментиране на протестния вот между много на брой малки партии, част от които биха могли да прескочат 4%-та бариера, само при по-ниска избирателна активност.

За последните три месеца подкрепата за ГЕРБ спада от 22.3% до 21.4%. В селските райони управляващите отстъпват позиции на БСП и ДПС. В редица областни градове нараства конкуренцията на социалистите и "Движение България на гражданите" на Меглена Кунева. В резултат, само в столицата ГЕРБ успява да удържи съществено предимство пред опонентите си. По-сериозният проблем пред управляващите е свиването на ядрото им от твърди симпатизанти, сигурни в своя вот за ГЕРБ. То се колебае около 950 000 души.

Основната опозиционна сила БСП също търпи загуби от нарастващото разочарование сред българските избиратели. Нейната подкрепа спада от 18.4% през юни до 16.1% през септември. Твърдият потенциал на социалистите се затваря в рамките на най-последователните им около 700 000 симпатизанти – възрастни, пенсионери, жители на малките населени места, хора с по-ниски доходи. Към момента на провеждане на проучването очакваният избор на Сергей Станишев за лидер на ПЕС не беше променил съществено общото доверие към него (20%), но е повлиял положително върху по-силната консолидация на твърдите леви симпатизанти.

"Движение България на гражданите" и лидерът му Меглена Кунева бележат лек ръст в подкрепата: от 5.5% до 6.4% за партията и от 27% до 29% за Меглена Кунева. Техните привърженици обаче са едни от най-несигурните във вота си. Така, въпреки декларираният ръст в подкрепата за партията, твърдото й ядро не надхвърля 170 000 души.  Мобилизирането на потенциала от гласоподаватели отвъд този праг е едно от основните предизвикателства пред новата формация.

ДПС запазва своите традиционни 5% в неизборна обстановка. В същите граници е и одобрението за Ахмед Доган.

Свиването на подкрепата за основните партии близо до техните твърди ядра освобождава електорални ниши, които подхранват роенето и въображението на  нови политически формации. Всяка от тях разчита на съществуващи латентни нагласи в българското общество, но поради разпада на редица партии, битката за избиратели се прехвърля вътре в рамките на самите ниши. Отделна партия или партии и в трите ниши имат шанс да прескочат 4%-та бариера при очертаващата се по-ниска избирателна активност, ако се позиционират като основен субект в тях.

"Синият вот" - при представянето във формат "Синя коалиция" през 2009 г. близо 286 000 избиратели се идентифицират с т.нар. традиционна десница. В последствие тя губи част от потенциала си в посока ГЕРБ, "Движение България на гражданите" или нерешилите. Към момента ядрото от сини избиратели е свито до около 200 000, за които спорят двете крила на СДС и ДСБ. След раздялата всяка от двете партии консолидира твърдите си привърженици, но самостоятелно достигат по-ниско равнище на подкрепа, отколкото в коалиция: СДС – 2%, а ДСБ – 1.3% от всички избиратели. Доверието в лидера на ДСБ Иван Костов е 6%, а новият председател на СДС Емил Кабаиванов получава одобрение от 5 на сто.

"Националистическо-патриотичният вот" постига около 400 000 гласа в най-добрите си изборни години, което успоредно с наличието на компактна регионална база и медийно покритие, прави тази ниша привлекателна за изключително голям брой нови формирования. Към днешна дата потенциалът му е свит почти наполовина (до около 220 000 гласа), главни претенденти, за които са Атака (1.4%), ВМРО (1%), ГОРД (0.7%), партията на Валери Симеонов НФСБ (0.5%). В условия на криза този вот може динамично да нараства, така че да привлича и част от протестния вот.

Специфична за България атрактивна ниша, която беше изпробвана и наложена като модел в редица местни, но и национални избори е тази на "корпоративния вот". На последните парламентарни избори той достига до над 300 000 гласа.  Особеното при него е способността му да мобилизира и активира вота на местни или професионални общности, което може да бъде скрит коз в хода на кампанията. Регистрираният  в момента потенциал от около 150 000 гласа, е базата, на която ще стъпи. Електорално различимите партии, които се впускат  за гласовете в тази ниша  са  ЛИДЕР (0.9%), РЗС (0.7%), Либералният алианс на Марешки (0.4%).

На фона на общото разочарование от партии, управление и политика, възможността за ситуативна, прагматична мобилизация на избирателите има големи  шансове да се превърне в ключов фактор за изхода от парламентарните избори. Обикновено подемът на големите партии и ръстът на избирателната активност потапят малките. Политическият развой в страната не очертава обаче нито вълна в подкрепа на управляващите, нито срещу тях. Усещането за електорална безизходица, намиращо израз в споделяната от мнозинството български граждани теза „правителството не работи добре, но не виждам негова алтернатива“ е благоприятна почва за конюнктурен и манипулируем вот, а резултатите от него – предпоставка за коалиционни комбинации, отклоняващи се от нормалната политическа логика.

* Изследването е проведено в периода 20-28 септември сред 1021 пълнолетни граждани от цялата страна, които са анкетирани по домовете им чрез пряко стандартизирани интервю. Използвана е стратифицирана квотна извадка. Максимално допустимото стандартно отклонение при 50%-ни дялове е +/- 3.2%.