4 °C

Забраната на мобилни телефони в училище-„за” и „против”

граждански инициативи срещу дигиталната деменция и киберно болните

Признавам си, че не знаех за инициативата на президента Макрон да се забрани ползването на мобилни телефони в училище от първи септември т.г. . Но имах възможност да чуя днес  сутринта някои от коментарите по темата в националните ни телевизии.

По случайно стечение на обстоятелствата превеждам от около седмица лекция на германския професор Манфред Шпитцер - изследовател на процесите на мозъка (брейн рисърч)и директор на Клиниката по психиатрия и психотерапия към университет в Улм (Баден-Вюртенберг). Досега е публикувалнад 18 книги, между които и „Дигитална деменция“ и „Киберно болни“. В тях прави анализ на негативното въздействие на модерните компютърни технологии – преди всичко на мобилните (смарт, т.е. умни) телефони и свързаните в мрежи компютри - върху децата и младежите до 18 годишна възраст. Публикациите му се основават на резултати от научни изследвания – в т.ч. и на тези, провеждани в неговия научен институт.

Причините за преводаческото ми начинание са две:

1. Професионален интерес във връзка с процесите на вземане на решения в международните отношения – проф. Шпитцер публикува много интересни резултати, които допринасят за задълбочаване на познанията в тази област от гледна точка на най-новите научни постижения в медицината;

2. Разговори с мои познати-учители в България, които споделят с мен опита си от ползване от учениците им на мобилни телефони даже и в час.

Преводът на лекцията на проф. Шпитцер все още не е завършн – заедно с въпросите и отговорите тя е над два часа, но поради благоприятното съвпадение на събитията би било полезно, основните му тези да бъдат представени в обобщен вид сега.

На първо място, въз основа на резултатите от научни изследвания, в т.ч. и негови, той счита, че безконтролното използване на компютри, таблети и смратфони от бебешка до младежка възраст (до 18 години) е много вредно. Мобилните телефони причиняват оглупяване на младите хора – водят до дигитална деменция. С това се възпрепятства процесът на индивидуалното развитие на мозъка, което приключва към двадесетата – максимално 25-ата година. А ако той, мозъкът, не е развит и не се е научил да учи в този период, след тази възраст човек не може да учи повече и деградацията (деменцията) на най-важния орган в човешкото тяло започва много рано. Това, наред с чисто хуманните и медицински страни, е  свързано  и с важни икономически аспекти. Така например, научно е доказано, че при хора, които владеят поне един чужд език – а изучаването му трябва да стане през посочения по-горе период - и го използват активно, деменцията настъпва с пет години по-късно. Това означава, че здравната система ще може да спести огромни средства, а обществото ще може да разчита 5 години по-дълго на психически здрави личности. За сравнение – при медикаментозното лечение периодът на удължаване е само 3 месеца и то при положение, че лекарствата се вземат години наред.

На следващо място, използването на мобилните телефони от младежите е изключително вредно, защото освен горните негативни ефекти то води до застоял начин на живот, късогледство (90% от младежите в Южна Корея са късогледи поради това), хипертония, затлъстяване, социална изолираност и неспособност за справяне с реални житейски ситуации. Но не по-малко опасни са въздействията върху успеваемостта в училище. Английски учени са направили следният експеримент сред 130 хиляди (!!) ученици в 90 училища. Те са изследвали, как въздейства на успеха неизползването на мобилни телефони. Резултатите са били шокиращи. С изключение на групата на отличниците – по понятни причини- при всички останали групи успеваемостта се е увеличила до 3 пъти. Като най-голямо подобрение е имало при най-слабите по успех ученици. Американски учени са провели аналогичен експеримент при по-малка извадка, но с обратна стратегия. Те са се обърнали към ученици, които не ползват мобилни телефони и са им подарили Айфони (iPhone на фирмата Епъл) при условие, че ще могат да следят успеваемостта им в училище. Резултатите са били аналогични – рязък спад на успеваемостта.

На трето място, още по-(зло)вредно се оказва използването на таблети и компютри при бебета и малки деца. Те трябва и могат да се учат до петгодишна възраст не като махат с ръка по екрана, а като трупат опит с реални предмети и хора в съответни ситуации. 11-месечното бебе вече експериментира с физическите качества на предметите-играчки (всички знаем как то ги пуска от високо – според учените, за да види дали могат да летят,  или ги удря в масата или пода – за да разбере, дали могат да минат през определена среда). Бебетата трябва да слушат как им говори реален човек, за да развият през зрение и слух връзката между звук и говор – научно е доказано, че ако гледат това на екран ефектът е нулев. И т.н. и т.н..

Четвърто, има една група от населението, за която модерните комуникационни технологии са много полезни. Това са пенсионерите.  Защото така се облекчава тяхното социално общуване. Но, предупреждава проф, Шпитцер, ако искате да избегнете Алцхаймер, забравете за компютри, судоку и кръстословици! Набавете си, вместо това, внуци, които да ви предизвикват и изненaдват всеки ден с нови, нестандартни въпроси и ситуации. И използвайте за комуникация новите технологии!

Четири седмици след публикуването на „Дигитална деменция“ институтът на проф. Шпитцер губи 1 милиона субсидии за изследвания. А членовете на парламентарната комисии за медии и комуникации в Бундестага отказва планираното му изслушване въпреки възраженията на председателя й. Но въпреки това той не се отказва и продължава да изнася лекции и доклади в родината си и в чужбина. Министерствата на образованието в Германия (там те са 16 на ниво федерална земя) отказват да възприемат тезите му и налагат масово въвеждане на таблети и компютри в учебния процес. На това Манфред Шпитцер отговаря със заглавието от изследване по темата на световно известен американски университет: „Моливът е по-силен от тастатурата“.

Предлага отделните училища и групи от родители да излязат с инициативи за неизползване на мобилни телефони в училище. Според него самите младежи изобщо не са глупави, разбират несъзнателно негативните ефекти от пристрастяването към джаджите и поради това за младежка дума на годината (2015) в Германия са избрали абревиатурата „смомби“ - съчетание от смартфон и зомби. Т.е. зомбирани (бездушни и безволеви) от използването на смартфон хора.

Назад към реалността у нас. Може би читателят вече се пита, защо текстът не се публикува в централна медия. Отговорът е лрсно разбираем: за борбата с негативните последици от модерните информационни технологии трябва да се предприемат локани инициативи. Това посочва въз основа на опита си и проф. Шпитцер. Инициативи на  отделни групи от родители и ученици, на отделните училища и на общинските власти.

Но, ще възразят някои, как да контролираме децата си? Със сигурност не като те бъдат държани на смарт (умно) мобилно юларче. Дистанционният контрол на всеки15 минути демотивира децата, възпрепятства развитието на волеви качества и самоконтрол и невротизира и двете страни. А освен това младите са достатъчно умни и бързо се учат, как да се измъкнат от такъв вид „хеликоптерна“ (по определението на Шпитцер) опека.

Обществото ни трябва да започне да се учи на базата на конкретни успешни примери, как да избягва капаните и да използва предимствата на плодовете от научно-техническата революция. Но в случая е по-важно да се възстанови авторитета на институцията „учител“ у нас. А за това носят отговорност и родителите и обществото и местните власти. Наред с държавата, която трябва да се грижи за подобряване на материалния статус на преподавателите и с предотвратяване на безумната и вредяща компютаризация на учебния процес. Но все пак първите стъпки трябва да се направят локално и от отделните хора. Напр. в големите училища на Кърджали при гаранция на общината и отдел Образование. Важното е в нашите училища дигитализацията да не отстранява Учителят, за да може той да гарантира и хуманния прогрес.

Забележка на автора: Преводът на видеолекцията на проф. Шпитцер ще бъде достъпен в интернет до две седмици. Ключови думи за търсене „Манфред Шпитцер“, „лекция“, „Фелдбах“.

При желание на местни спонсори, авторът е готов да преведе безплатно цитираните две книги „Дигитална деменция“ и „Киберно болни“ и да организира издаването им в авторитетни български издателства.

Димитър Димитров




Коментирай

За да добавите коментар, трябва да ползвате браузър с поддръжка на JavaScript или да позволите използването на JavaScript в браузъра си, ако то е спряно.
Впишете се с профила си, за да използвате разширените възможности при писане на коментари!
Екипът на Parvomai.NET ви благодари, че използвате кирилица. Отговорността за коментарите е на коментиращите. Сайтът не носи отговорност за коментарите, тъй като модераторите нямат техническа възможност да проверяват коментари 24 часа в денонощието. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обида на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от редакторите на сайта при установяването на този факт. Можете да докладвате за нередности и неподходящи коментари с иконата след "Отговор" - "Докладвай за нередност"

Във формата се използва анти-бот защитата на Google reCAPTCHA.

Хороскоп за 17.12.2018

Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби
Моля, изберете зодия
Последни новини