Национална стратегия 2027-2037 г., културен паспорт за деца и закони на кило са заявките на управляващите
Дългоочакваната Национална стратегия за култура с 10-годишен хоризонт, ново законодателство за статута на артистите и сценичните изкуства, „Културен паспорт“ за децата, но и познатите от десетилетия обещания за нови концертни зали и реформи в меценатството. Това обещава управленската програма на кабинета в раздел „Култура“.
Голямата заявка е приемането на Национална стратегия за култура 2027–2037 г. – документ, какъвто България не успя да сътвори от началото на прехода. До май 2027 г. кабинетът ще анализира състоянието на сектора, а самата стратегия трябва да види свят още в края на същата година. Краткосрочният ангажимент извиква скептицизъм дали подобно нещо изобщо ще се случи.
Програмата е залята от обещания за нови закони и промени в съществуващи, макар от сроковете да е видно, че реалните промени остават за „опашката“ на мандата, в случай че управлението на ПБ оцелее дотогава. За декември 2029 г. са насрочени изцяло нов Закон за статута на артиста (за социална защита) и Закон за сценичните изкуства. Специфичният артистичен труд най-накрая ще бъде признат на хартия, но артистите ще чакат поне три години, преди да видят регламента. Предвиждат се и промени в Закона за авторското право, Закона за меценатството, Закона за филмовата индустрия и Закона за радиото и телевизията.
В удобно далечния край на мандата е заложено поредното обещание за нова концертна зала в София, както и за развитие на Център на изкуствата на остров Св. св. Кирик и Юлита край Созопол.
В сферата на културното наследство за приоритетна консервация и реставрация са изброени парк-музей „Шипка“ (първи в списъка и по срокове за изпълнение), църквите в Несебър, Боянската църква, Княжеският дворец в София, сега Национална художествена галерия, и Родопската теснолинейка. Посочването на „фаворити“ в правителствената програма заменя липсата на обективна методика за оценка на риска за всички паметници в страната. В документа е записано и „кадрово укрепване на териториалните звена на НИНКН“ без конкретика за необходимия брой експерти или финансово обезпечаване. Известно е, че Националният институт за недвижимо културно наследство от години страда от дефицит на архитект-реставратори и специалисти.
Правителството припознава някои идеи, отдавна лансирани от гражданския сектор и прилагани в страни като Франция. Това е т.нар. „Национален културен паспорт“ за деца и младежи от 6 до 18 години (със срок септември 2027 г.), който гарантира достъп на всеки подрастващ до театър, музей, кино, концерт, библиотека, и „Културна раница“ за творчески ателиета и посещения на спектакли в училищата (до юни догодина). Макар това да са ключови мерки за ранен достъп до изкуство, особено когато става дума за деца от отдалечени райони, с увреждания или в уязвимо положение, в текста отново липсва яснота как точно Министерството на културата ще постигне тези цели, в които е необходимо съдействието и на образователното и социалното ведомство.
Сред ключовите предложения е и създаването на „Национална колекция ХХI век“: с една дума, управляващите ще решат кое от съвременното изкуство да остане за историята. Програмата включва откупки на произведения на български автори от държавните и общинските галерии и от музеите, както и провеждане на годишни национални конкурси за създаване на нови музикални, литературни и сценични творби.
