Руските ракетни удари в нощта на 5 август, включително тези, насочени към пречиствателната станция за отпадъчни води „Бортницки“, не са първият подобен удар през последната година. Логиката зад геноцидното поведение на врага е лесна за проследяване. След като унищожиха енергетиката, производството на газ и водоснабдяването, руснаците преминаха към унищожаване на следващото ниво на животоподдържане. Те не разчитат на военен ефект, а по-скоро на изместване на населението от града и създаване на хуманитарна криза дълбоко в тила.
Това е същата стратегия на изтощение, просто прехвърлена от подстанциите към канализационните системи.
Факт е, че станцията „Бортницки“ е единственото пречиствателно съоръжение за отпадъчни води за Киев и околните градове и села в региона, включително Вишгород, Ирпин, Вишневе, Гнидин, Счастливе, Чабани, Коцюбинске, Софиевска и Петропавловска Борщаговка и Хатне. Резервна система просто не съществува, защото никой не се е сетил за такава от обявяването на независимостта. Но мнозина се утешават с мисълта, че станцията е трудна за физически унищожаване.
Но това е само наполовина вярно.
Стоманобетонните резервоари и утаителните басейни наистина могат да издържат много. Да се изведе от строя инсталация не е лесно – нито от първия, нито от втория, нито от петия път. Но това не може да продължава безкрайно. Врагът разбира това отлично и няма намерение да чупи бетона. Слабите места са в електрозахранването, разпределителните устройства, помпените станции и системите за управление.
И като правило именно там се извършват вражески атаки през цялата година.
Важно е да се разбере, че станцията не е резервоар; тя работи по непрекъснат процес, който разчита на изпомпване и аериране. Следователно ако бъде лишена от захранване за няколко дни, системата за биологично пречистване просто ще спре да работи, заедно с активната утайка. След това възстановяването може да отнеме седмици, дори при непокътнати конструкции.
Какво ще се случи, ако този процес спре напълно? Първото ниво се отнася до самия град, тъй като канализационната система на Киев работи предимно на принципа на гравитация, като помпените станции осигуряват повдигане. Спирането на потока от отпадъчни води означава обратен поток в канализацията, който се връща в мазета, долни етажи и всичко, свързано с канализационната система.
Второто ниво е значително по-широко, тъй като непречистените отпадъчни води ще се вливат в Днепър, а Днепър е източник на питейна вода за Черкаси, Кременчук, Днепър, Запорожие, Херсон… Тоест, удар по „Бортницки“ формално е удар по Киев, но всъщност е удар по водоснабдяването на половината страна надолу по течението.
Третото ниво е епидемиологично и най-малко обсъждано. То се отнася до хепатит А, дизентерия и други чревни инфекции. Тъй като здравната система на града вече е претоварена и част от населението живее в приюти и временни жилища, този сценарий превръща извънредна ситуация в обществените услуги в хуманитарна катастрофа в цяла Украйна.
За съжаление, бързата подмяна на станцията е невъзможна. Проектирането на подобна инфраструктура отнема десетилетия.
Това е обвързано с колектори, топография, логистика на отпадъчни води и земеползване. Следователно историята за доставката и инсталирането на модулни пречиствателни съоръжения е само приказка за социалните медии... Необходимо е физическо укритие за разпределителните устройства и помпените агрегати, автономно производство с реален резерв от гориво, разпръснат резерв за ремонт на оборудване, а не едно складово място, и приоритетно покритие на съоръжението от противовъздушна отбрана, заедно с производството на електроенергия.
Но трябва да вземем предвид и недостатъците. Тъй като никоя държава в света не може да защити всяко критично съоръжение от балистични ракети, е необходим симетричен подход. Следователно единственият ефективен отговор от разстояние е да се унищожат местата за изстрелване, производствените съоръжения и логистиката на балистичните ракети на вражеска територия. Изграждането на отбрана с надеждата, че тя няма да бъде ударена следващия път, е най-лошият възможен план.
Виктор Таран, УНИАН
