От 20 години участвам в предизборни кампании като кандидат за народен представител и ръководител на предизборен щаб. Имам директни наблюдения върху технологията на изборния процес и механизмите на гласуване. Смея да твърдя, че познавам добре нагласите на българския избирател, неговите страхове, колебания и реакции при всяка поредна ревизия на изборните правила. Убедена съм, че въвеждането на изцяло машинен вот е грешка. Позицията ми по темата е формирана по емпиричен път. Тя почива на железни аргументи от практиката, не на конспиративни теории, съшити с жълтопаветни конци.
Винаги съм била ЗА гласуване с хартиена бюлетина, защото нейното премахване ограничава правото на избор на българските граждани.
Ако гласуването е само на машина, ще има отлив на избиратели и рязко намаляване на избирателната активност, а това противоречи на силно прокламираната заявка на управляващите за разправа с купения и корпоративния вот.
​На последните парламентарни избори по данни от ЦИК 48 % от избирателите са гласували с машина, останалите 52% са се доверили на хартията. / В мотивите на ПБ резултата е по различен 51,6% с хартия, 48,6% с машина и аз умишлено използвах тези данни в изказването си/ [🙂] При изцяло машинен вот две-трети от тези 52% /или 48,6 %по ПБ/няма да отидат до урните.
- една част, защото не могат да боравят с електронни устройства.
- друга част, защото са разочаровани, че им се отнема правото на избор.
- трети не вярват в честността на машинния вот и се боят от манипулации /а ние политиците имаме съществен принос за това/.
Представете си машинен вот при местни избори, когато на един екран последователно ще трябва да се валидира вот за общински кмет, районен кмет, общински съвет, кмет на населено място. Ами ако спре електрозахранването или устройството аварира в някое планинско село без мобилни комуникации и връзка с интернет ?!
Предимствата на хартията са безспорни:
-трудна е за фалшифициране, защото е ценна книга, къса се от карнет, има пореден номер и ъгълче с номер, което се къса и остава следа.
-има възможност за ръчно преброяване при съмнение.
-бюлетините са лесни за разбиране и са достъпни за хора с различен образователен ценз и ниво на техническа грамотност, включително възрастни и хора с увреждания.
- гласуването и преброяването могат да бъдат наблюдавани от независими наблюдатели, което увеличава доверието в резултата.
-хартиените бюлетини могат да бъдат преброени многократно, ако възникне спор.
Смятам, че проблемът с недействителните бюлетини, сгрешените протоколи, неправилно отчетените преференции и прочие пропуски при хартиеното гласуване не следва да се решава с отнемане на избирателни права. Защото „злото“ се корени не в хартията, а в подбора и подготовката на членовете на секционните избирателни комисии от политическите партии и тяхното безотговорното отношение към този процес. Хората не са обучени, дублират се имена, попълват се квоти в последния момент, някои членовете на СИК не осъзнават, че са служебни лица в изборния ден и като такива носят отговорност той да протече нормално и в съответствие с изборния кодекс. А това означава да има взаимен контрол и да не се допуска опорочаване на вота. Крайно време е партиите да бъдат санкционирани при допуснати нарушения от страна на представителите им в СИК.
Ремонтът на Изборния кодекс не трябва да се прави на коляно, а след дебат по темата с хора, практически работили на терен, експерти, юристи. С работа на парче и стахановски ентусиазъм в навечерието на поредните избори проблемите по-скоро ще се задълбочат. Не в начина на гласуване е „заровено кучето“, а в подготовката на членовете на СИК-овете и безтговорното отношение към подбора, обучението и отговорността на политическите партии към този процес.
Нека не отнемаме правото на избор на хората, демокрацията ни задължава.
Цвета Караянчева