Едно от най-знаковите и дългогодишни екологични дела в региона поднесе изключителен прецедент за висок професионализъм и морална отговорност. На заседанието на Административния съд в Хасково, проведено на 9 юли 2026 г., новоназначеният съдия-докладчик Антоанета Митрушева си даде самоотвод по делото.
Делото, което се води по описа от далечната 2022 година, е образувано по жалба на „ТЕЦ Марица 3“ АД – Димитровград срещу принудителната административна мярка (ПАМ) за спиране на производствената му дейност, наложена от РИОСВ – Хасково заради нарушения на екологичното законодателство и замърсяване на въздуха. След като първоначално Административният съд в Хасково потвърди мярката, Върховният административен съд (ВАС) върна делото за ново разглеждане и до окончателното решение спря предварителното изпълнение на ПАМ, което позволи на ТЕЦ-а да работи.
Позицията на съдия Антоанета Митрушева
След като делото бе преразпределено на съдия Митрушева през май 2026 г., тя използва първото си явяване в съдебната зала на 9 юли, за да обяви своето оттегляне. Мотивите ѝ, записани в съдебния протокол, могат да бъдат пример за съдебна етика:
„Настоящият съдия-докладчик е единственият съдия в Административен съд – Хасково, който живее в Димитровград. ... Съдебният контрол по делото е пряко свързан с въпроси, отнасящи се до жизнената среда в населеното място, в което настоящият съдия-докладчик живее... Тези въпроси по естеството си пряко засягат средата, в която съдията-докладчик пребивава като жител на същия град.“
Съдия Митрушева подчертава, че безпристрастността на съда трябва да бъде гарантирана не само от нейната вътрешна убеденост, но и от гледна точка на това как изглежда процесът в очите на обществото и на един разумен външен наблюдател. За да се избегне и най-малкото съмнение в неутралността на съда при дело с толкова висок обществен отзвук, тя достойно се отведе от процеса.
След самоотвода на съдията: възниква въпросът за ролята на местните експерти
Самоотводът на съдия Антоанета Митрушева поставя и друг важен въпрос, който излиза извън рамките на съдебния състав – този за ролята на вещите лица в процеси с висок обществен интерес.
По делото за спирането на дейността на ТЕЦ „Марица 3“ са назначени експерти, които трябва да дадат професионална оценка по ключови въпроси, свързани с въздействието на предприятието върху околната среда и качеството на атмосферния въздух, както и за техническото състояние на предприятието. Някой експертизи са изготвени и представени пред съда, но има други, заради които се бави развитието по делото и тепърва се изготвят.
Сред експертите, които трябва да изготвят новите експертизи има и специалист, който е жител на Димитровград – същият град, в който се намира предприятието и чиито жители са пряко засегнати от темата за качеството на въздуха, но и работят в предприятието сочено за замърсител. Към момента няма данни вещото лице да е заявило, че вижда конфликт на интереси или причина да се отведе от задачата си.
Това обстоятелство само по себе си не означава липса на професионална компетентност или автоматична пристрастност към едната или другата страна. Вещите лица, както и съдиите, са длъжни да изпълняват задачите си независимо и въз основа на знанията и доказателствата по делото.
В Димитровград обаче темата има силен обществен заряд, защото около предприятието съществуват различни и често противопоставени интереси – от една страна опасенията на граждани за качеството на въздуха, а от друга – зависимостта на работещите и техните семейства от запазването на работните места.
Въпросът обаче е друг – същият стандарт за обществено доверие, който съдия Митрушева прилага към себе си, не трябва ли да бъде поставен и при експертните оценки? Ще бъде ли избегнато всяко обективно съмнение в безпристрастността на експерта от страна на обществото?
Съдията приема, че при дело, което засяга качеството на въздуха в населеното място, където тя живее, е важно не само реално да бъде безпристрастна, но и обществото да няма основателни съмнения в това.
Този принцип би трябвало да е особено важен при експертизи, които могат да окажат влияние върху изхода на спор между индустриално предприятие и институции, от една страна, и интереса на местната общност към чиста околна среда, от друга.
Затова въпросът не е дали един местен експерт може да бъде професионално обективен. Въпросът е дали в конкретната ситуация съществуват обстоятелства, които могат да породят съмнение в тази обективност у страните по делото и в обществото.