Пътят към 2035 г.: България е на прага на нова епоха Някои политически събития засягат единствено партийните структури. Други определят бъдещето на една държава. Избирането на Радан Кънев за председател на партия „Демократи за силна България“ (ДСБ) може да бъде разглеждано именно като събитие от втория тип. Защото днес въпросът не е просто кой ще ръководи една партия. Истинският въпрос е какъв модел на държавно управление ще избере България през следващото десетилетие. Светът се променя. Войната между Русия и Украйна промени архитектурата на европейската сигурност. Черно море вече не е само регионално море – то се превърна в стратегически център на енергийните коридори, транспорта, отбраната и геополитическото съперничество. Европейският съюз изгражда нови политики за сигурност, НАТО укрепва източния си фланг, а глобалните вериги за доставки се преструктурират. В подобна среда България има нужда не от ежедневни политически конфликти, а от дългосрочна държавна визия. Вече не е съревнование между ляво и дясно, а между способността да управляваш държавата През XXI век успешните държави не се изграждат чрез идеологически лозунги. Те се изграждат чрез силни институции, ефективно управление и доверие.

 Гражданите вече задават други въпроси: Може ли държавата да задържи младите хора? Привлича ли инвестиции? Гарантира ли върховенството на закона? Бори ли се с корупцията? Инвестира ли в образование, наука и технологии? Подготвена ли е за глобалните кризи? Именно отговорите на тези въпроси ще определят успеха на всяка политическа сила. Истинската задача пред Радан Кънев не е просто да увеличи подкрепата за ДСБ. По-голямото предизвикателство е да обедини разпокъсаното демократично дясно около обща визия за бъдещето на държавата. Истинският лидер не е този, който побеждава своите опоненти, а този, който успява да обедини различните около една обща цел. Как трябва да изглежда визията „България 2035“? Следващото десетилетие няма да бъде определено единствено от изборите, а от стратегическите решения.

Една национална визия до 2035 г. би могла да се основава на: - силна и независима съдебна система; - икономика с висока добавена стойност; - дигитална трансформация и технологични инвестиции; - политики, които задържат младите хора в България; - развитие на земеделието, енергетиката и логистиката; - активна роля в сигурността на Черноморския регион; - професионална, прозрачна и основана на заслуги държавна администрация. Подобна визия не може да бъде само предизборно обещание. Тя трябва да се превърне в дългосрочна държавна политика. Президентските избори са изпитание за държавническото мислене Предстоящите президентски избори няма да определят само следващия президент. Те ще окажат влияние върху развитието на България през следващите години. Страната има нужда не от политици, които произвеждат лозунги, а от държавници, които намират решения. Президентът трябва да познава Европа, да защитава националните интереси на България, да умее да разговаря с всички обществени групи и да намалява общественото противопоставяне.

 Турските избиратели – стратегически фактор Една от често подценяваните реалности в българската политика е стратегическата тежест на турските избиратели. Днес те подкрепят различни политически сили. Това може да изглежда като разпокъсаност. Но от стратегическа гледна точка тази картина означава и значителен потенциал. При президентски избори, в които често решават малки разлики в гласовете, подкрепата на турските избиратели може да бъде решаваща. Това обаче не може да бъде постигнато чрез обещания, дадени няколко седмици преди изборите. Истинският подход е турската общност да бъде възприемана като естествен и равноправен партньор в бъдещето на България.

 Вицепрезидентският пост може да отвори нова страница Понякога символите имат по-голяма сила от законите. Издигането на уважавана личност от турски произход за кандидат за вицепрезидент би могло да изпрати силно послание към цялото общество. Посланието е ясно: „България е държава на всички свои граждани.“ Подобна стъпка не би била само изборна стратегия. Тя би могла да укрепи доверието между държавата и нейните граждани и да засили чувството за обща принадлежност. Отношенията между България и Турция: стратегическо партньорство България и Турция не са просто съседи. Те са съюзници в НАТО, важни икономически партньори и държави с дълбоки исторически връзки. Енергетиката, транспортните коридори, сигурността по границите, управлението на миграцията и стабилността в Черноморския регион превръщат двустранните отношения в стратегически фактор. Политическата стабилност в България и добрите отношения с Турция могат взаимно да се допълват в интерес на двете държави.

Истинският успех на дясното няма да се измерва само с изборни резултати Днес изборната победа вече не е достатъчна. Истинският успех означава изграждане на силни институции, върховенство на закона, доверие в държавата, икономическо развитие и надежда за младите хора. Ако демократичното дясно успее да постигне това чрез диалог, компетентност и държавническо мислене, то няма просто да спечели избори. То може да постави основите на една нова държавна визия за България до 2035 година.

Заключение: Търси ли България нов президент или нов държавен модел? Историята рядко предоставя големи възможности. Понякога те не се крият в самите избори, а във визията, която стои зад тях. Днес България се намира именно на такъв исторически кръстопът. Пред страната стоят два пътя. Единият е краткосрочната политическа изгода. Другият е изграждането на държава, основана на върховенството на закона, професионализма, икономическото развитие, общественото единство и дългосрочната визия. Бъдещето на България няма да зависи единствено от това коя партия ще спечели повече гласове. То ще зависи от това коя политическа култура ще успее да обедини обществото около общи цели и доверие. Защото силните държави не разделят своите граждани по етнически произход. Те ги обединяват около общото бъдеще. Може би най-важният въпрос днес е: Търси ли България нов президент, или е готова да изгради нов държавен разум, който да я отведе към 2035 година?

Рафет Улутюрк

Председател на изселническата организация „Бултюрк“ със седалище в Истанбул