Десет години човек е затворник в собственото си жилище и не може да излезе, но Кoмисията за защита от дискриминация на Република България не вижда проблем, пардон няма дискриминация!?!? Гледам вчера (22.06.2026г.) репортаж в централната емисия новини на bTV и оставам умислена…. Ако Комисията за защита от дискриминация не разбира какво представлява дискриминацията – това вече не е добре!!!
Проблемът е, че това не е добре за хората, за тези, които се чувстват уязвими, които се нуждаят, търсят и се надяват на адекватна защита и подкрепа от уж оправомощените и задължени по закон институции. Но няма да поставям въпроси от рода хуманно ли е, човешко ли е. След като видяхме скандалните произнасяния по отношение на други уязвими групи, сега дойде ред и на хората с увреждания…
Въпросът е: Съществува ли уязвима група, която КЗД е склонна да защити?!?!? Неее, объркването е при мен… КЗД не са защитници/закрилници. Но, все пак у мен остава усещането, че малко НЕАДЕКВАТНО и ИЗБИРАТЕЛНО се прилага антидискриминационното законодателство. Разбира се няма да навлизам в подробности. Да цитирам текстове, но все пак е редно да споменем, че в Закона за защита от дискриминация има изричен текст, който постановява, че недостъпната архитектурна среда също е форма на дискриминация. Има предвиден и признак „увреждане“. Да не говорим и за това, че от години комисията за защита от дискриминация провежда безсрочна кампания „Достъпна България“. Забравих да спомена, че КЗД председателства и Съвета по Закона за хората с увреждания. Да не говорим сега и за Конвенцията на ООН за хората с увреждания…., повечето от Вас сигурно знаят, че тя е създадена и за да съхрани достойнството на хората с увреждания. Но гледайки репортажа в централната емисия новини на bTV и чувайки части от постановеното решение не мога да подмина това без коментар. Десет години да не можеш да напуснеш домът си, защото липва рампа, защото си човек на количка. Когато рампата липсва, липсва и свободата!!!
Десет години невъзможност да напуснеш дома си не е „спор със съседи“- това е провал на системата!!!! Човек с тежки двигателни затруднения остава затворен в дома си вече десет години заради отказ на етажната собственост да позволи изграждане на рампа, въпреки че законът изрично не изисква съгласие на съседи. Случаят, показан в репортаж на bTV, разкрива сериозен институционален проблем: Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е приела, че отказът от поставяне на рампа не представлява дискриминация. На мен ми се струва, че това решение противоречи и на чл.184 от Закона за устройство на територията, който ясно посочва, че за изграждане на съоръжения за достъпна среда не се изисква съгласие на съсобствениците.
Всъщност отказът от разумно приспособяване Е форма на дискриминация, забранена от Закона за защита от дискриминация и Конвенцията за правата на хората с увреждания. България е ратифицирала и обнародвала Конвенцията за правата на хората с увреждания. Да не забравяме и текста от Конституцията на РБ за Примат на международното право… Конвенцията има пряко действие и съдържа изисквания за достъпна среда, независим живот, премахване на бариери, недопускане на социална изолация. Десет години невъзможност да излизаш от дома си е равнозначно на крайна форма на социална изолация.
Десетгодишната невъзможност човек да напусне дома си освен, че представлява тежка форма на социална изолация, в допълнение нарушава и други права от Европейската конвенция за правата на човека като правото на личен живот и достойноство. Не разбирам какво е мотивирало КЗД да се произнесе, че няма дискриминация, вероятно КЗД разглежда въпроса като „междусъседски спор“, а не като въпрос на права и достъпност. Случаят поставя въпроса за несъответствието между законовите изисквания, институционалната практика и реалния достъп до основни права на хората с увреждания в България. Решението на КЗД е юридически слабо защото игнорира чл. 184 ЗУТ, чл. 5 ЗЗДискр и международното право, и свежда тежка дискриминация до „междусъседски спор“. Това е класически пример за институционално неразбиране на дискриминацията! И последно, ще кажа, че нямам претенции за изчерпателност и подробен анализ на целият казус, т.к. нямам достъп до всички документи по тази преписка. Съжденията ми са основани на информацията, която съм придобила от излъчените репортажи и натрупаната от мен практика през годините.
Ана Джумалиева, доцент, доктор по Международно частно право. Занимава се с научноизследователска дейност в Българска Академия на Науките, Институт за държавата и правото, секция Международно право и международни отношения, преподавател в правно-исторически факултет ЮЗУ "Неофит Рилски". От месец август 2025 година постоянен член на Борда на Агенцията за фундаментални права на ЕС. До края на април 2025 г. е била председател на Комисията за защита от дискриминация.
