Русия пренасочва атаките си - вместо електроцентрали вече бомбардира предимно язовири, бензиностанции и къщи. Целта явно е да прогони хората от контролираните от Украйна области. Милиони са застрашени. Репортаж на ДВ.

Още през март 2026 украинският президент Володимир Зеленски предупреди, че язовирите и ВЕЦ-овете могат да станат новата цел на руските атаки и се оказа напълно прав.

Днес снабдяването с ток и вода на милиони хора в градове като Киев, Харков и Николаев е под заплаха. Властите се подготвят за извънредно положение и разработват планове, които трябва да попречат на това цели метрополии изведнъж да останат без питейна вода. Същевременно към населението се отправят призиви да се запасява.

Русия иска да прогони хората от градовете край фронта?

В град Богодухов в региона на Харков в неделя сутрин е доста оживено - хората са тръгнали на покупки или се грижат за градините си. Това им носи надежда - защото съвсем доскоро мнозина искаха да напуснат града завинаги. „Страхуваме се, естествено, но засега се справяме“, казва пред ДВ местен жител. Негова съгражданка споделя: „Междувременно всички свикнаха със ситуацията и всеки се старае да се справя. Хората търсят положителното, търсят определен смисъл в живота“. Възрастна жена на свой ред казва: „Нашият град беше най-хубавият, най-уютният, най-мирният. Мислехме, че войната никога няма да ни засегне. А днес постоянно сме под обстрел. Много хора заминаха, но ние въпреки това вярваме в доброто и че един ден ще се установи мир“.

Богодухов е на север от Харков, само на 20 км от руската граница. Доскоро там е било относително спокойно, но през април всичко се променя - в рамките на четири дни градът е ударен от повече от сто дрона. Всички бензиностанции са разрушени, постарадали са и банка, и кафене в центъра.

„Не искам да заминавам"

Жителката на Богодоухов Людмила разказва пред ДВ, че експлозиите много я плашат. „И преди е имало обстрели, но не като сега. Хората просто продължаваха живота си, макар да беше зле, но сега е много по-зле." Съпругът на Людмила е на фронта, 18-годишната ѝ дъщеря е заминала след атаките. Но тя смята да остане. „Не искам да заминавам - вкъщи винаги е по-добре."

Животът в Богодухов е станал опасен, но и Наталия смята, че е взела правилното решение, идвайки в града да живее при майка си. Нейният собствен дом в селото, което е на пет километра от руската граница, е разрушен изцяло. До началото на годината всичко било спокойно, но сега всички, които познава, вече са заминали - след като от две-три седмици насам руските бомбардировки са зачестили.

Наталия казва пред ДВ, че в нейното село няма никакви военни обекти, а това, което описва, влиза в схемата - Русия атакува къщите в селата и цивилната инфраструктура в градовете с цел да направи необитаеми тези контролирани от Украйна области.

Екологичен геноцид?

Язовир „Каховка“ след разурушаването на язовирната стена  Снимка: Volodymyr Osadchy

Под ударите попада и малкият град Печенихи, отдалечен на около 40 км от фронта. Макар там да живеят само 5000 души, градът е от голямо значение, тъй като разполага с важна инфраструктура. Язовирът край Печенихи неколкократно е бил атакуван от руснаците, последно преди месец - тогава са хвърлени шест планиращи бомби. Този язовир осигурява вода на над един милион души в Харков. Украйна сравни нападението с екологичен геноцид.

Заместник-кметът на Печенихи Юрий Мариненко казва пред ДВ, че напоследък натискът от атаки определено е увеличен. Защитата на язовира е засилена, но градът се подготвя за всички вероятности. „Имаме планове за евакуация на тези, които биха били засегнати от наводнение. Надяваме се това да не се случи, защото ще е ужасно."

Застрашени обаче са не само големите язовири. Повечето украински градове имат централизирани водоснабдителни системи, много от които бяха остарели още преди началото на войната. А новите щети и постоянните атаки срещу градовете на фронта правят ремонтите невъзможни.

Изюм, който през 2022 година бе освободен от руска окупация, е на около 30 км от фронта и играе важна роля във водоснабдяването. Сега обаче е в периметъра на руските дронове, във връзка с което градските власти увеличават мерките за защита от тях. А за да се гарантира, че водата ще става за пиене, е намерено нестандартно решение - таблетки хлор. Обикновено те се използват само от туристите или при извънредни случаи, но в Изюм се прилагат вече от години. „Те са нашето спасение“, казва за ДВ Юрий Шевченко от местното водоснабдяване.

Кладенци за вода и генератори за ток

Има и населени места, в които неправителствени организации помагат за гарантирането на водоснабдяването - като например в Зарожне, на 30 км от фронта. Олександър Шаманов от „East SOS“ изтъква, че ако няма вода, това ще се отрази съвсем непосредствено на много голяма част от населението. Затова е толкова важна децентрализацията на инфраструктурата - изграждането на по-малки мрежи, което важи не само за водата, а и за тока и отоплението. Организацията на Шаманов подпомага градовете край фронта в изкопаването на кладенци, а и осигурява генератори за случайите, в които токът спира.

Людмила от Зарожне разказва, че веднъж останала без вода в продължение на цели шест седмици, затова се е погрижила да се запаси. „Събирам дъждовна вода в туби - защото това е много важно, ако се стигне дотам, че дълго да нямаме вода“.

Нимиша Джайсвал