Петокласничката Елиф Али от СУ „П.Р.Славейков“ – Кърджали, спечели две престижни литературни награди. Тя завоюва 1 място в Първия международен литературен конкурс-маратон "Моят Левски" 2026 г. и 2 място в Осмото издание на Национален ученически литературен конкурс с международно участие „Николай Лилиев“.
Първия международен литературен конкурс-маратон "Моят Левски" 2026 г. е организиран от Арт салон "Сели", гр. Бат Ям, Израел към ВСОАА, Чикаго, с любезното съдействие на посолството на Република България в Израел.
Стихотворението „Левски“, с което Елиф участва в надпреварата, бе високо оценено т журито сред творбите на 339 участника на различна възраст от няколко страни.
Националният ученически литературен конкурс с международно участие „Николай Лилиев“ е утвърдено творческо състезание за ученици от V до XII клас от страната и чужбина. Чрез него се насърчава писмената изява на младите хора в две категории – поезия и проза. Организира се по повод годишнината от рождението на видния старозагорски поет и създаването на училището, носещо неговото име. Конкурсът е с официален статут и е включен в календара на Министерството на образованието и науката.
С грамоти от Национален литературен конкурс „Повярвай в мечтата“, проведен в гр. Сливен бяха наградени също учениците: Моника Харманлийска и Айтен Сали от 3. клас, Елиф Али – 5. клас и Лара Ибрям и Дилек Исмаил от 6. Клас.
Всички тези талантливи деца са възпитаници на Поетичен клуб „Вдъхновение“, към училище „Славейков“, с ръководител Божидара Ангелова.
Директорът на учебното заведение г-жа Маргарита Демирева връчи наградите на младите таланти и им пожела ново творческо вдъхновение и нови, още по-големи успехи в света на знанието и творчеството.
Теодора ТЕНЕВА
Награденото стихотворение на Елиф Али в международния конкурс „Моят Левски“:
МОЯТ ЛЕВСКИ
Моят Левски е пламък, е знак, е съдба несломима,
глас в тъма, светлина над страна поробена, ранима.
Той не търси ни злато, ни власт, ни корона любима,
а народ да изправи със чест, със надежда голяма, незрима.
През Балкана преминава – самин, но със мисъл стоманена,
всяка стъпка е клетва, всяка дума – съдба незабравена.
Не със сабя, а с вяра дълбока, разум и памет огряна,
той разкъсва окови със истина чиста, без рана.
„Равни всички“ – повтаря. И думите падат като камък,
в робска тишина будят сърца, разпалват огън и пламък.
Законът да води, не страхът, не лъжата измамна,
да е чиста републиката – мечта негова, свята, голяма.
И когато въжето скърца – не свършва делото тежко,
смъртта става начало, а името – вечно и нежно.
Защото Левски не умира, а в съвестта ни остава,
като глас, като път, като мярка как чест се спасява.
Ти не си просто образ, застинал в стената със златната рамка,
а си огънят жив, който гони от душите ни всякаква сянка.
И докато те носим в гърдите си – чист, несломим и свободен,
ще пребъде народът ни – в пътя си вечен и в духа си благороден.
Днес ме гледа от избор, от мисъл, от малко решение,
да съм смел или слаб – всяка крачка е мое продължение.
Моят Левски е вътре във мен – не портрет, не легенда,
а живот, който иска морал, отговорност, смелост и надежда.
Кърджали бг вести
