Докато Израел разширява военните си операции в Ливан, а Хизбула укрепва позициите си, надеждите за мир се топят. А от това страдат най-много обикновените хора. Гладът и рискът от епидемии растат.

Последната ескалация на напрежението между Израел и подкрепяната от Иран групировка Хизбула влошава и без това бедственото хуманитарно положение в Ливан. „В Ливан цари паника. Тази седмица само в навечерието на празника Ид ал-Адха загинаха 31 души“, заяви пред ДВ Кели Петило, програмен мениджър за Близкия изток и Северна Африка в Европейския съвет за външни отношения.

Ливан беше въвлечен във войната в Близкия изток на 2 март 2026, когато Хизбула атакува Израел в отговор на американско-израелските удари по Иран. Според ливанското министерство на здравеопазването, след почти три месеца израелски удари над 3213 души са загинали, а повече от 1 милион души остават разселени.

Тази седмица надеждите за край на боевете още повече изтъняха, след като израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че засиленото използване на бойни дронове от Хизбула заплашва живота на цивилни в северните райони на Израел, който е принуден да засили ударите.

Израел нанася удари по инфраструктурата на Хизбула и засилва военното си присъствие все по-навътре в Южен Ливан. На свой ред Хизбула нанася удари по северната част на Израел и по израелските военни сили в Южен Ливан.

Настоящата ескалация вероятно ще окаже влияние върху текущите преговори между САЩ и Иран. САЩ и Израел разглеждат конфликта в Ливан като отделен от мирните преговори с Техеран, докато иранските власти настояват този фронт да бъде включен в споразумението. 

„Израел и Хизбула са влезли в един много опасен цикъл на ескалация“, коментира за ДВ Дейвид Ууд, старши анализатор за Ливан в Международната кризисна група. „Ако нещата продължат по този път, това може да има катастрофални последствия за Ливан." 

Бейрут е подложен и на вътрешен натиск

Военното крило на Хизбула е класифицирано като терористична организация от САЩ, Германия и много други държави. Ливанското правителство начело с президента Жозеф Аун вече забрани всякакви военни действия на Хизбула през март 2026 и продължава да настоява за разоръжаването на организацията. Това беше предвидено в примирието от ноември 2024 между Израел и Хизбула, което сложи край на повече от година сблъсъци и два месеца пълномащабна война с около 4000 убити и значителни разрушения в Ливан. Напрежението и атаките между Израел и Хизбула обаче продължиха, преди ситуацията отново да ескалира в началото на март.

„Хизбула усеща, че мрежата около нея на вътрешната сцена се затяга. Тя не само вижда, че Израел води война срещу нея, но и смята, че ливанското правителство е в конфронтация с нея“, отбелязва Ууд.

Наим Касем, генералният секретар на подкрепяната от Иран групировка, междувременно предупреди Бейрут, че организацията ще се противопостави на всякакви опити на правителството да закрие свързаната с Хизбула финансова институция „Ал Кард ал Хасан“. „Народът има правото да излезе на улиците и да свали правителството. Ако то е неспособно да гарантира суверенитета, то трябва да си отиде“, заяви още той.

Сами Халаби, директор по политическите въпроси в ливанския аналитичен център „Институт за алтернативна политика“, твърди, че Хизбула наистина може да смята, че друго правителство би служило по-добре на интересите ѝ. Според него обаче е опасна идеята за сваляне на правителството чрез народно въстание, каквото вероятно цели Хизбула. Това може да се превърне в по-сериозна опция, ако плановете за разоръжаване на Хизбула се осъществят със сила, а не чрез процес. „Разоръжаването със сила почти със сигурност ще доведе до граждански конфликти в Ливан“, предупреди той.

Ливанската дипломация

Формално най-новото примирие между Израел и Ливан, постигнато с посредничеството на САЩ, което влезе в сила на 17 април 2026, все още е в сила и беше удължено с 45 дни. Въпреки че е подписало споразумението, ливанското правителство не е страна в конфликта. Същевременно Хизбула не го е подписала. В резултат на това примирието е нестабилно, като почти ежедневно се наблюдават атаки от страна на Израел и Хизбула. Тази ситуация вероятно ще продължи до третия кръг от преките мирни преговори между Ливан и Израел, които се очаква да се състоят във Вашингтон на 2 и 3 юни 2026.

Междувременно ливанският президент защити провеждането на следващия кръг от преки преговори между Израел и Ливан, като заяви, че трайният мир и неговото искане за пълно изтегляне на Израел от Южен Ливан не подлежат на преговори.

Както обаче отбелязва Дейвид Ууд, Хизбула използва обстановката на място като основание за това да не се разоръжи и твърди, че дипломацията е неефективна.

Хизбула отдавна твърди, че оръжията ѝ са необходими, за да възпират израелските атаки. Критиците пък казват, че групировката подкопава суверенитета на ливанската държава. В същото време, засилвайки операциите си в Ливан, Израел също така подкопава способността на ливанското правителство да постигне значителен напредък в преговорите, подчертава Ууд.

Нарастващ глад в Ливан

На фона на това противопоставяне условията за цивилното население в Ливан стават все по-тежки.

В неотдавнашен анализ на Интегрираната класификация на фазите на продоволствената сигурност (IPC) се предупреждава, че се очаква почти всеки четвърти човек в Ливан, тоест около 1,24 милиона души, да се сблъскат с остра продоволствена несигурност до август 2026 година. Ливанското министерство на земеделието също предупреди, че около 22% от земеделската земя в засегнатите райони е негодна за производството на храни.

Освен това от онези над 308 милиона долара, от които страната се нуждае спешно, за да се справи с кризата, към 26 май са осигурени само половината, обяви ООН през тази седмица.

От своя страна хуманитарните организации предупреждават, че недостигът на средства ги принуждава да ограничат основните услуги не само за населението на Ливан, но и за стотиците хиляди сирийски бежанци в страната.

„Тъй като от 1 юни 2026 ще бъде преустановено цялостното водоснабдяване на сирийските бежанци, рискът от избухване на епидемии от болести, пренасяни чрез водата - като хепатит А, тиф и холера, е огромен“, заяви пред ДВ Сузане Такенберг, регионален директор за Ливан в организацията Action Against Hunger. 

Дженифър Холайс