В български медии се публикуват статии, които представят Китай и неговата икономика като световното чудо, с което са принудени да се съобразяват останалите страни. Непрекъснато се повтаря, че Китай всеки момент ще стане първа икономика в света и ще диктува световния ред. Предлагаме ви статия на икономическия експерт Нареш Каушик, колумнист на NDTV, BBC и Associated Press.

***

Съотношението на общия дълг към БВП на Китай е надхвърлило огромните 300%. Това показват последните новини. От тук да започнем.

Китай ще изпревари САЩ и ще стане най-голямата икономика в света до 2028 г. Това прогнозира британски мозъчен тръст през декември 2020 г., след първата Ковид вълна. Центърът за икономика и бизнес изследвания заяви, че „умелото“ управление на пандемията от страна на Китай ще даде тласък на относителния му растеж в сравнение със САЩ и Европа през следващите години. Пет години по-късно мозъчният тръст е на друго мнение, че Китай едва ли ще изпревари американската икономика поне още 15 години. Други анализатори се съмняват, че Пекин може някога да постигне това, ако преодолее структурните проблеми и блокадите, пред които е изправена икономиката му.

Последните икономически данни, публикувани в Пекин миналата седмица, потвърждават, че втората по големина икономика в света губи инерция. Индустриалното производство се е повишило само с 4,1% на годишна база през април, което е най-слабото от средата на 2023 г. Продажбите на дребно нараснаха само с 0,2%, което е най-лошото, откакто икономиката на страната отново отвори врати след пандемията през декември 2022 г. Инвестициите на дълготрайни активи се свиват с 1.6% през първите четири месеца на тази година, което се дължи на спад на пазара на имоти с 13.7% на годишна база. Инвестициите в имоти в Китай са намалели почти наполовина след пика си от ерата на пандемията през 2021 г.

Балонът на имотния пазар се спука веднага след края на пандемията, изчерпвайки спестяванията на милиони обикновени китайци. Това сериозно удари търсенето на имоти, тъй като хората затъват със заеми за апартаменти, които не могат да продадат. След закупуване на къща, притежаването на кола беше друга голяма инвестиция за китайския народ, но повечето не могат вече да си позволят това.

По-рано през м. май китайските производители на автомобили отчетоха 25,5% спад на продажбите на леки автомобили на годишна база, отбелязвайки шести пореден месец на спад. Например печалбите на автомобилния гигант BYD през първото тримесечие са паднали с 55%.

СЧУПЕНИЯТ МОДЕЛ

Китай постигна значителен икономически напредък и се превърна в суперсила в резултат на реформите, инициирани от Дън Сяопин през 1980 г. и по-късно продължени от неговите наследници. Това помогна за изваждането на десетки милиони хора от бедността и създаде милиони работни места. Настоящият лидер Си Дзинпин се фокусира върху самостоятелността и иновациите във високите технологии, за да направи Китай глобален лидер в много области, включително корабостроене, слънчеви панели, вятърни турбини, роботика и електрически превозни средства. Той също така е световен лидер в AI и полупроводници.

Но историята на растежа на Китай се основава на износа, икономически модел, който в момента се задъхва. Търсенето на продуктите му у дома се е свило, защото хората не могат да си ги позволят, въпреки че са евтини. В същото време вътрешното потребление представлява 80% в САЩ и Великобритания, и около 70% в Индия. Делът в Китай през миналата година е бил само 52%; тази година той продължава да спада. Тенденцията е регистрирана и от МВФ с извод, че потребителите в Китай се въздържат да купуват.

Темпът на растеж на китайската икономика в момента е на най-ниско ниво от 1991 г. насам.

Но Китай все още продължава да държи в зависимост немалка част от света чрез своите продукти. Но миналата година търговският ѝ дефицит достигна 1,19 трилиона долара, подхранвайки публично недоволство срещу Пекин. Ако войната в Иран доведе до глобална рецесия, което е възможно, търсенето на китайски продукти ще спадне още, което ще навреди на нейната икономика и индустрия. Свръхпроизводството в Китай вече предизвика дефлация, цените продължават да спадат, клиентите спират да купуват, защото очакват цените да паднат още. Моделът се счупи...

ВРЕМЕТО КАТО БОМБА

Неустойчивият модел на износ е само една индикация за тиктакащата бомба със закъснител, взираща се в китайската икономика. Страната има и два други сериозни проблема, които бавно убиват икономиката ѝ: бюджетни дефицити и криза на населението. Официалният бюджетен дефицит на Китай е 4% от неговия БВП. Това не изглежда твърде лошо в сравнение със САЩ, които имат два пъти по-голям дефицит. Но сложната система на Китай има още три национални бюджета: на държавните фондове, за държавни капиталови операции и на фонда за социално осигуряване.

Анализ на China Power, клон на базирания в САЩ Център за стратегически изследвания, установи, че ако всички тези бюджети също бъдат отчетени, общият дефицит на Китай се покачва до рекордните 9,1% от БВП. Това е голям проблем.

Общото съотношение дълг към БВП на Китай е надхвърлило 300%, според Марк Уилямс, главен икономист в Capital Enterprises, както съобщи Fortune преди дни. Ако анализът му е правилен, съотношението в САЩ, Еврозоната и други големи икономики. Съотношението дълг - БВП на Индия през миналата година е било 82%. Лихвените плащания на Китай по дълга са скочили с 341% между 2013 и 2025 г., изпреварвайки всяка друга голяма бюджетна категория. Частните компании също страдат. Бизнес дългът се е удвоил от 2019 г. насам, докато ръстът на приходите е само 30%.

Основният двигател на икономиката на всяка нация е нейният човешки капитал. Но Китай все повече е в неравностойно положение по този показател. Свиващо се население от млади хора и все по-голям брой възрастни хора – това вече е основен проблем. Раждаемостта е спаднала до най-ниското ниво от 1949 г., когато Мао Дзедун идва на власт, след комунистическата революция. През миналата година са родени само 7,92 млн. нови бебета, което е 17% спад спрямо 2024 г. С повишаването на смъртността Китай ще загуби близо 60 милиона души през следващото десетилетие. Тази загуба гарантира криза в потреблението.

ИРАНСКИТЕ ПОСЛЕДИЦИ

С 1,4 милиарда барела петролни запаси, най-големите в света, Китай изглежда в добра позиция да се справи с енергийната криза, причинена от войната в Иран. Инвестициите ѝ в местната газова индустрия през годините и статутът ѝ на световен лидер във възобновяемата енергия я осигуряваха срещу лоши ефекти. Войната помогна за засилване на китайския износ. Според официалните данни износът на Китай през април се е увеличил с 14,1%.

Но това е само едната страна на историята. Няколко китайски фабрики за играчки затвориха след началото на войната, поради нарастващите разходи за пластмаса, свързани с цените на петрола и природния газ. Много работници загубиха работата си, влошавайки и без това тежката криза с безработицата в страната. Китайските фабрики работят под огромен натиск, тъй като техните маржове са се стеснили след митата на Тръмп, а също така са изправени пред конкуренция от други производители. Започнаха протести, което бе немислимо доскоро.

НЕ ОБИЧАТ КИТАЙ

Китай е водещ в света по технологични иновации, разработва продукти за бъдещето и ги изнася. Новото търсене на възобновяеми енергийни продукти, произтичащи от войната в Иран, също е някакво предимство на Пекин. Тези инициативи обаче все още зависят от успеха на модела на растеж, воден от износа, а китайските фирми трябва да разширят задграничните пазари, за да оцелеят. Проблемът е, че на Китай не се гледа благосклонно в много страни. Например в Африка работят близо 10 000 китайски компании и един милион граждани. Това обаче се възприема като нова колониална сила, източваща ресурсите на Африка.

Дори АСЕАН, най-големият търговски партньор на Китай, призна, че агресивните търговски и производствени практики на Пекин отблъскват хората. Последиците предстоят.