Докато страни като Финландия, Норвегия и Нидерландия са сред държавите с най-безопасна чешмяна вода в света, други части на Европа продължават да се борят със сериозно замърсяване на подземните води. Данни на европейски институции показват, че Румъния е сред страните от ЕС с най-лоши показатели за качество на питейната вода, а пестициди, нитрати и т.нар. „вечни химикали“ вече се откриват на хиляди места из континента.

Над 20% от подземните води в Европейския съюз са в лошо химическо състояние, показват данни на Европейската агенция за околна среда. Основните причини са замърсяване с пестициди, нитрати, тежки метали и химикалите PFAS.

Подземните води са сред най-застрашените природни ресурси в Европа, а пречистването им струва милиарди евро всяка година.

Мястото на България

България се нарежда на 37-о място в света по качество на питейната вода и санитарните услуги с оценка от 68,4 точки, показват данни на Environmental Performance Index.

Въпреки сравнително добрата глобална позиция, страната остава по-скоро в долната половина на европейската класация. Пред България са почти всички държави от Северна и Западна Европа, както и редица страни от Централна Европа като Чехия, Словения, Словакия и Полша.

България все пак се представя по-добре от Румъния, Унгария, Латвия, Литва и повечето държави извън ЕС на Балканите.

Лидери по качество на питейната вода са Финландия, Исландия, Нидерландия, Норвегия, Швейцария и Великобритания, които получават максимални оценки.

Според данните България не е сред най-засегнатите държави в Европа, но остава под средното ниво за Европейския съюз.

Германия, Белгия и Чехия сред най-засегнатите

Според анализ на Water Atlas – индекс за чистотата на подземните води, изготвен от германската фондация „Хайнрих Бьол“, някои държави от Западна и Централна Европа са сред най-сериозно засегнатите.

В Люксембург 79% от подземните водни тела не покриват изискванията за добро химическо състояние. В Чехия този дял е 55%, в Белгия – 41%, а в Германия – 40%.

Европейската комисия посочва, че в 14% от станциите за мониторинг в Европа нивата на нитрати надвишават допустимата граница от 50 милиграма на литър.

Нитратите най-често идват от торове, използвани в земеделието. Само пречистването им струва на ЕС до 320 млрд. евро годишно.

Румъния е сред страните с най-лошо качество на питейната вода

Въпреки проблемите Европа остава регионът с едни от най-добрите санитарни системи и най-безопасна питейна вода в света.

Според Environmental Performance Index 19 от 20-те държави с най-добри показатели за безопасна питейна вода са европейски.

Финландия, Исландия, Нидерландия, Норвегия, Швейцария и Великобритания получават максимални оценки.

Най-слаби резултати в Европа имат Молдова, Грузия и Албания. Сред държавите от ЕС с най-лоши показатели са Румъния, Литва и Латвия.

„Вечни химикали“ и микропластмаса в подпочвените води

Една от най-големите заплахи остават пестицидите и химикалите PFAS, известни още като „вечни химикали“, защото почти не се разграждат в природата.

Според Water Atlas трифлуороцетна киселина е открита в 94% от пробите на чешмяна вода, събрани в 11 държави от ЕС.

PFAS са засечени на над 23 000 места в Европа.

Допълнителен натиск върху водните ресурси оказват фармацевтичните вещества и микропластмасата. В подземните води в Европа вече са идентифицирани над 175 лекарствени съединения.

ЕС затяга контрола

Подземните води осигуряват около 65% от питейната вода и 25% от напояването в ЕС, което прави замърсяването им особено тревожно.

През 2022 г. Европейският съюз въведе първия списък за наблюдение на вещества в питейната вода. Той следи нивата на бета-естрадиол и нонилфенол – вещества, които могат да нарушават хормоналния баланс.

Изследователи предупреждават, че представата, че реките и езерата могат сами да се пречистват, отдавна е опровергана.

„Реките и езерата се превърнаха в токсични и замърсени водоеми“, посочват авторите на Water Atlas.