Държавни болници са купували скъпоструващи лекарства за редки болести с огромни разлики в цената за един и същи продукт. Така едно лекарство е било купено от една болница за 46 424 лева, а от друга – за 150 402 лева, което е разлика от 103 978 лева или 224% по-скъпо. Това сочи анализ на здравните власти за миналата година, данните от който бяха оповестени от зам.-министъра на здравеопазването Владимир Афенлиев и зам.-министъра на финансите и председател на Надзорния съвет на НЗОК Станимир Михайлов във вторник. Фрапиращи разлики в цените на закупените лекарства са регистрирани в 7 държавни болници – в София, Пловдив, Плевен и Варна.
Властите обаче не уточняват кои са лечебните заведения, нито кои са техните доставчици, от които са купували на завишени цени.
Болниците се снабдяват с неразрешени у нас лекарствени продукти по специален ред, като целта е пациентите да имат достъп до медикаменти, които нямат лекарствена алтернатива у нас. В конкретния случай със скъпите лекарства става въпрос за лечението на деца по реда на вече закрития Фонд за лечение на деца. Сега тяхното лечение се плаща от Министерството на здравеопазването чрез специален трансфер в бюджета на НЗОК.
Афенлиев съобщи, че през 2025 г. спрямо 2024 г. има ръст в заповедите за одобряване на лечение с неразрешени лекарства от 1272 до 1563. Това от една страна означава, че повече пациенти са получили достъп до лечение, но от друга финансирането за него нараства главоломно: от 112 016 653 лева през 2024 г. на 143 901 009 лева през 2025 година.
На ниво болница са засечени редица примери за огромни разлики в цените. Извън най-фрапиращия, при който две болници са купили един медикамент с над 100 000 лева разлика в цената, има и още: така например едно лечебно заведение купува един медикамент за 64 373 лева и същият медикамент е купен от друга болница за 23 018 лева.
Две държавни болници в София са купили лекарство за 1461 и 1600 лв, а държавна болница в Пловдив го е купила за 10 800 лева.
Не е ясно на този етап точно какъв финансов ресурс е изразходван неефективно, но такъв анализ предстои, каза Станимир Михайлов.
„Липсва прозрачност в изразходваните средства, липсва детайлна отчетност от НЗОК към МЗ, необходим е много по-детайлен отчет“, посочи Афенлиев.
Той обясни, че проблемът идва от това, че по сегашния специален ред за закупуване на нерегистрирани лекарства техните цени не подлежат на регулация. Това обаче ще се промени. Властите вече подготвят промени, които да влязат в сила в скоро време. Така например всяка покупка и доставка ще се регистрира в реално време, като в момента се подготвя технологична възможност за това.
От цените, на които в България се продават скъпоструващи лекарства са били шокирани няколко големи фармацевтични компании, с които здравните власти са в контакт. „В контакт сме с няколко притежателни на разрешение за употребя (ПРУ) – топ 10 фармацевтични компании, които изразиха недоумение, виждайки цените, на които техни медикаменти са се продали тук. Ще продължим контактитe, за да видим можем ли да постигнем някакъв вид договаряне, например да дават препоръчителна цена, на която да се продават продуктите им“, каза Афенлиев.
Мартина Бозукова
