Карцинома на млечната жлеза е социално значимо онкологично заболяване не само поради непрекъснато увеличаващата се честота в годините, но и поради все по- младата възраст, в която се проявява. По брой заболели в световен мащаб за една година е втори по честота, а по смъртност заема четвърто място. Подобна е тенденцията и в България.

Профилактика и рискови фактори.

1 /-На каква възраст е препоръчително жените да започнат профилактични прегледи за рак на гърдата и колко често трябва да ги повтарят?

Клинични прегледи при специалист е добре да се започнат още след 20-годишна възраст.По стандарт мамографски скрининг се препоръчва при жени на възраст 50-69 години и се прилага на две години. Ехографското изследване на млечни жлези на 1-2 години е добре да започне да се прави от 40-45-годишна възраст.При рискови фактори като наследственост(майка или сестра с рак на гърдата или яйчниците),генетични мутации,ранна менструация  или хормонална терапия регулярните ехографски изследвания е препоръчително да се започнат преди 40-та година.При жените над 70-75 години подхода е индивидуален, но образните изследвания на две години е добре да се продължат,разбира се задължително да се предхождат от клиничен преглед

2/-Кои са основните рискови групи, които са по-предразположени към развитие на рак на гърдата?

С възрастта рискът от злокачествени заболявания нараства като доста изразен е след 50–55 г.,а най-висок над 65години.
Жени чийто майка или сестра са били диагностицирани с рак на гърдата или яйчниците са другата рискова група, при която профилактичните прегледи трябва да започнат в по-ранна възраст.Хора, които имат генетични мутации /BRCA1, BRCA2, TP53 /са следващата рискова група.
Пациентки, които са имали рак на едната гърда или наличие на предракови промени,като атипична хиперплазия, карцином in situ,както и с анамнеза за карцином на матката, яйчниците или на дебелото черво са също в риск от това заболяване
Ранна менструация -преди 12 г.,както и късна менопауза -след 55 г.,поради по-дълго излагане на естрогени също увеличава риска от това заболяване.Под риск са и жени които не са раждали,както и тези при които първа бременност е била след 30–35 г.

3/-Какви навици на живот могат да увеличат риска и кои да намалят вероятността от заболяване?

Вреден навик който води до по-висока честота на рака на гърдата е тютюнопушенето. Подобен е риска и при употреба на алкохол.
Други фактори са наднормено тегло и затлъстяване, особено след менопауза.Те са много важни и в последните години се акцентира на тях. Липсата на движение,което е резултат от заседналият начин на живот, е другия рисков фактор.
Дългогодишната употреба на хормонална терапия (естрогени + прогестерон след менопауза)също може да увеличи риска от заболяване.
Нощен труд и хроничен недостиг на сън често са свързани с хормонален дисбаланс,също може да е рисков фактор, за който споменах вече. 

Неблагоприятен фактор е и небалансираното хранене,което включва  висока консумация на преработено месо, наситени мазнини и захар.

Какво може да благоприятства нашето здраве?

-Физическа активност – минимум 150 минути умерено движение седмично (ходене, танци, плуване, спорт).
-Здравословно тегло – особено важно след менопауза.
-Кърмене – доказано намалява риска, особено при продължително кърмене.
-Баланс в храненето – богата на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, ядки, риба и ограничаване на червено и преработено месо.
-Ограничаване на алкохола и прекратяване на тютюнопушенето.
-Добър сън и редовен режим – подкрепя хормоналния баланс.
И не на последно място- редовните профилактични прегледи.

Диагностика и специалисти

4/-Към какъв специалист трябва да се обърнат жените при съмнение или за профилактичен преглед?
Конкретно специалистите по Медицинския онколог и хирурзите специализирали в хирургия на млечна жлеза са хората към които могат да се обръщат пациентките и за профилактичен преглед и когато сами опипат формация.След клиничния преглед от лекаря се назначават изследвания. При категорични образни данни за тумор на млечна жлеза е необходимо да се извърши биопсия. Ако след това изследване се докаже карцином последващото лечение се решава от екип от лекари включващ медицински онколог,хирург,лъчетерапевт,рентгенолог и патолог.На база на определени фактори,критерии и индивидуални характеристики на пациента се избира пътя по който трябва да се проведе лечението.С кой от трите метода-оперативен,лекарствен или лъчетерапевтичен,и в каква последователност ще се проведат се определя от този екип.

5/-Кое е основното и задължително изследване за ранно откриване на рак на гърдата?

Разбира се винаги се започва с клиничен преглед последван от образни изследвания.Златен стандарт за диагностика на карцином на гърдата е мамографията на млечни жлези, с оценка на аксилите за регионални лимфни възли.
При съмнение за тумор следващата стъпка от диагностиката е да се проведе ЯМР- ядрено-магнитен резонанс.Този метод е много полезен при жени с импланти,при наличие на мултифокалност и при фамилен рак на гърдата.

6/-Какви симптоми и промени в гърдите трябва да алармират жените по време на самопреглед?

Най-често в около 65%от случаите, при откриване на карцинома на млечната жлеза освен палпиращия се тумор-бучка няма други промени или симптоми. Поради тази причина е много важно жените сами да се изследват. Други симптоми, които е добре да се следят са промяна във формата на гърдата или промяна в размера на гърдата,както и нарушен контур,промяна в цвета на кожата, затопляне или усещане за температура особено съчетано със зачервяване на кожата.Всички тези промени изискват консултация със специалист.
Други алармиращи симптоми са болка,придърпване на зърното(ретракция)или в друга част на млечната жлеза,хлътване на зърното, разраняване на зърното,кървава секреция,оток и промени на кожата като портокалова кора,язвичка или раничка,което не изчезва спонтанно.

Причини за избягване на профилактика
7-Кои са най-честите причини жените да отлагат профилактичните прегледи?

Причините за отлагане на профилактични прегледи могат да се разделят в две групи -социални и дължащи се на самия човека. Труден достъп доспециалист, отдалеченост от центрове за изследване  и финансови ограничения се отнасят към първата група. Втората група причини най- често са страх от диагнозата и какво ще последва след това, поставяне на другите /деца,родители /като приоритет и пренебрегване на симптомите

8-Какви практически съвети бихте дали за повишаване на мотивацията и осъзнатостта по темата?

Бих посъветвала хората да търсят информация за това на каква възраст  и колко често да правят профилактични прегледи. При  тревожност и притеснения относно самия преглед да задават въпроси на лекаря, така че спокойно да проведат необходимите изследвания.Когато имат  симптом или опипат формация и се страхуват да отидат на преглед бих ги помолила да се запитат „Какво реално ще се случи, ако отлагам?“. Амоят въпрос към тях е „ Ако приятелката ти има подобни симптоми, какво би я посъветвала?“ Практично и ненатоварващо  е всяка година в определен месец да си плануваш профилактичен преглед,напр. месецмарт, с началото на  пролетта.

В по-глобален аспект за да има резултати в областта на осъзнатостта е необходима национална програма за повишавате на здравната култура на населението.Необходими са регулярни разяснителни кампании за рисковите фактори, за самите изследвания, които е нужно да се проведат и ползите при ранно поставяне на диагнозата.

Значение на ранното откриване
9-Каква е разликата в прогнозата и лечението, ако ракът бъде открит в ранен стадий спрямо късен?

Огромна.При заболяване открито в ранен стадий след проведеното лечение пациента е практически здрав.
При напреднало заболяване първо лечението е по-продължително във времето и второ остава като поддържащо в различни форми до края на живота т.е то практически става хронично.

10-Как ранната диагностика влияе върху шансовете за пълно излекуване?

Ранната диагностика е ключова, защото при рак на гърдата стадия при откриване на заболяването определя шансовете за пълно излекуване. При първи и втори стадий, карцинома на млечната жлеза е лечим.
От друга страна ,колкото по-рано е открито заболяването, толкова по-щадящо е и самото лечение – често може да се запази гърдата, да се избегнат тежки терапии и да се постигне пълно оздравяване.

Информация и подкрепа
13-Къде пациентите и техните близки могат да намерят достоверна информация и подкрепа, и как да различават надеждните източници от заблуждаващи?

Най-добрия източник  е лекуващия екип,състоящ се от онколог, хирург и лъчетерапевт. Всяка информация от интернет пространството относно „чудодейни“ храни,добавки и лекарства е необходимо да се консултира с лекуващия лекар.

Д-р Татяна Апостолова е специалист по медицинска онкология с дългогодишен опит в диагностиката, лечението и проследяването на пациенти със злокачествени заболявания. Завършила е Медицински университет – Пловдив и е със специалности по вътрешни болести и медицинска онкология.Ръководи екип, посветен на лекарственото  лечение на онкологични пациенти и е част от мултидисциплинарна комисия за комплексна грижа при онкологични заболявания.

Тя е автор на публикации в национални медицински издания, активен участник в научни форуми,член е на Българското онкологично дружество и Европейското дружество по медицинска онкология (ESMO). В практиката си д-р Апостолова съчетава модерните терапевтични подходи с човешко отношение и подкрепа към пациентите.