Българската прокуратура е непоклатима. Нищо не може да я разтърси. Никой скандал, засягащ нейни началници или техните политически началници, не може да ѝ повлияе. А ако все пак скандал се случи, прокуратурата просто ще си мълчи, докато всичко отшуми. Прокуратурата е последният страж на законността, както казваше навремето Иван Гешев.

Прокуратурата не се е променила много за последните три години, откакто Гешев не е главен прокурор. Причината за това е проста – институционален манталитет, който забранява да се действа без заповед от началника и без да си сигурен, че имаш нужния политически гръб. И тогава скандалите се отиграваха с мълчание. За „Осемте джуджета“ например прокуратурата изчака около три години преди да проговори

И както се вижда, институцията ползва целия ѝ достъпен инструментариум, за да върви срещу законността. 

Когато за такива случаи се разчуе и обществото настръхне, прокуратурата се снишава. Стратегията е „Спокойно, всичко ще мине“, докато паралелно продуцираме друг скандал - за отклоняване на общественото внимание. А ако все пак се наложи, просто ще се прегрупираме, както казваше Сарафов. И като стана дума за него – да сте го чули да казва нещо, освен, че на Петрохан са вършени неща, които не са „богоугодни“?

Стига мишкуване: Градската прокурорка на София пътувала заедно с Пепи Еврото

Няма и да го чуете. Главният прокурор комуникира с обществото както го правят от ДАНС – с по някое прессъобщение от време на време. Те поне си имат оправдание, нали са контраразузнаване. Неговото какво е? Може би ако започне да се появява по-често, някой ще го пита легитимен главен прокурор ли е. И тогава?

По същия начин институцията си мълчи и по актуалния скандал с градската прокурорка Емилия Русинова. Впрочем, тук думата „скандал“ е прекалено слаба, имайки предвид висшата длъжност, която заема и изтеклата информация за връзките ѝ с изчезналия бос на паралелното правосъдие и престъпни машинации, развъртани в „Осемте джуджета“. 

Всъщност „актуалният“ скандал се отнася до история с поне петгодишна давност. И отново става дума за „джуджетата“. Те станаха нарицателно покрай заведението „Осемте джуджета“, ползвано от Петьо Петров - Еврото и приближените му като щаб на добре планирани и добре осигурени схеми за рекет, издудване, натиск над магистрати и други кримнални дейности като изземване на частната фирма на Илия Златанов „Изамет“.

Да, именно този скандал Сарафов обеща да разнищи още през 2023 г., когато началникът му Гешев бе предсрочно свален от поста и той оглави прокуратурата - временно, както се твърдеше тогава.

Та ето за какво става дума. Преди няколко дни вътрешният министър Емил Дечев обяви, че МВР разполага с данни, че Русинова е пътувала (поне веднъж) в чужбина заедно с главния герой от „Осемте джуджета“ Петьо Петров-Еврото. И че двамата са ползвали едни и същи коли (няколко пъти). По времето, когато се е случило въпросното пътуване (2021 г.) аферата с джуджетата е обществено достояние. Но не и институционално, както уточнихме – прокуратурата прогледна за този скандал едва през 2023 г.

Прокуратурата е иззела от МВР дело с показания срещу Пеевски, Сарафов и Пепи Еврото

Разбира се, тук големият въпрос е защо ръководителката на най-важната прокуратура в страната пътува в компанията на Петьо Еврото, дори след като той вече е осветен като главния герой в „Осемте джуджета“?

Но нека започнем от по-рано. Била ли е изобщо в тази кола? Към момента никой не е отрекъл тази информация, а и източникът е не кой да е, а вътрешният министър. Другата страна - прокуратурата - не говори. Нали помните стратегията – мълчим си, то ще мине. Или както се твърдеше, че действал един бивш главен прокурор – прайм се на луд.

Но ситуацията стана още по-нетърпима след разкритата от „Капитал“ информация, че колата, която са споделяли Русинова и Петьо Еврото, е била свързана с небезизвестния Христофорос Аманатидис-Таки. А спътник на прокурорката и Еврото е бил друг герой от „Осемте джуджета“.

Всичко това е много притеснително. Но е някак естествено за българската институционална среда. В нея водещ мотив за действие или бездействие е откъде идва политическата поръчка, а не какъв е общественият интерес и какво повелява длъжността, която заемаш.

Още по-притеснителна е предисторията на всичко това. И отново без никакви изненади – тя е свързана с „Осемте джуджета“. Ето как: миналия месец се разбра, че българският европейски прокурор Теодора Георгиева е подала сигнал, в който говори за натиск от санкциониран за корупция политик. Георгиева, също посетител на ресторант „Осемте джуджета“, е уязвима, това е ясно. И затова не е изненада, че прокуратурата е реагирала отдавна – срещу европрокурора е било образувано дело за корупция, но обвинения не са ѝ повдигани. Просто така, да си знае и да си мълчи. Тя обаче не си замълча и затова сигналът за следващия удар дойде от най-високо място.

Няколко дни след подаването на нейния сигнал вътрешният министър заяви, че лидерът на „ДПС-Ново начало“ Делян Пеевски трябва бъде разпитан в ГДБОП. В отговор Пеевски прати сигнал до градската прокуратура, че министърът оказвал натиск върху оперативни работници. Машината е задействана светкавично и преписката по сигнала на Георгиева е иззета от МВР. Само че, ако приемем, че това е свързано със сигнала на Пеевски, тук вече не се търсят евентуални престъпления на санкциониран за корупция политик, а евентуални престъпления на вътрешен министър. Така магически наративът се обръща и обвинителят става обвинеям, а корумпираният – честен. Ченгеджийска класика.

С кои герои от „Осемте джуджета“ е пътувала градската прокурорка на София

В тази история реши да се намеси и Висшият съдебен съвет (ВСС). Тази по същество изпразнена от съдържание и безполезна институция ще проверява пътуванията на Русинова, за които съобщи Дечев. От тази проверка не бива да се очаква кой знае какво. Ако ВСС изобщо може да свърши нещо, то е да замаже всичко още повече. И да не открие никакви нарушения, иска ли питане?!

Но по-важното е друго и тук на Сарафов трябва да му се призне, че беше прав, когато през 2023 г. каза, че разнищването на аферата „Осемте джуджета“ е ключово за бъдещето на прокуратурата. Това е съвършено вярно, както е вярно, че си остана само заявка. До никакво разнищване не се стигна. Вместо това прокуратурата избра да остане в сянката на джуджетата. И три години по-късно от там продължават да излизат скандали.

А колко ли още компромати крият джуджетата?

Самуил Димитров