Анализ на експертното становище на сдружение „Въздух за здраве“ относно казуса с индустриалното замърсяване и институционалния отговор

От години жителите на Димитровград водят битка за правото си на чист въздух, сблъсквайки се с интензивни, задушливи и често непоносими индустриални миризми. В епицентъра на този конфликт застава една официална позиция на РИОСВ-Хасково, по сигнал на "Дишай, Димитровград", която предизвика вълна от възмущение: твърдението, че оплакванията на гражданите са „субективни възприятия с психосоматичен характер“, а в закона липсва дефиниция за „непоносима миризма“.

Част от отговора на РИОСВ-Хасково, към подаден сигнал

В отговор на това, експертите от лекарската мрежа „Въздух за здраве“ – гл. ас. д-р Костадин Костадинов и юристът Станислав Малчев – изготвиха подробно становище. То не само опровергава твърденията на екоинспекцията, но и разкрива сериозни пропуски в начина, по който държавата контролира индустриалните замърсители.

1. Правният абсурд: Има ли „дупка“ в закона?

Основният аргумент на РИОСВ е, че тъй като терминът „непоносима миризма“ не е разписан буквално в нормативната уредба, те нямат инструмент за санкция. Становището на „Въздух за здраве“ обаче категорично посочва, че това е правна заблуда.

Българското законодателство (Закон за опазване на околната среда – ЗООС) използва понятието „дискомфорт“. Според Допълнителните разпоредби на ЗООС (§ 1, т. 13), дискомфортът е състояние на раздразнение и неудобство, причинено от фактори на околната среда. Нещо повече – законът не изисква наличието на превишени „пределно допустими концентрации“ (ПДК) на химични вещества, за да бъде признато наличието на миризма като вреден фактор.

Миризмите сами по себе си се разглеждат като емисия, която влошава качеството на атмосферния въздух и здравето на населението. Следователно, администрацията има пълното основание и задължение да действа при нарушаване на правото на здравословна среда.

2. Опасността от „психосоматичната“ етикетизация

Една от най-спорните точки в позицията на РИОСВ е квалифицирането на симптомите на гражданите като „психосоматични“. Експертите от „Въздух за здраве“ подчертават, че това е не само научно неточно, но и опасно омаловажаване на здравословни рискове.

• Миризмите като биологичен маркер: Обонянието е най-старата ни защитна система. Интензивната миризма е сигнал за наличието на летливи органични съединения (ЛОС), серни или азотни съединения, които притежават доказана токсичност.
• Реални физиологични реакции: Становището цитира медицински доказателства, че системното излагане на индустриални миризми води до реални, а не въображаеми състояния: дразнене на лигавиците, рефлекторно затваряне на дихателните пътища, главоболие, гадене и нарушение на съня.
• Психоемоционален стрес: Дори миризмата да не е пряко токсична в малки концентрации, хроничното ѝ присъствие причинява системен стрес, който отслабва имунната система. Наричането на това „психосоматика“ прехвърля вината от замърсителя върху потърпевшия.

3. Технически възможности за контрол

Твърдението, че няма как да се измери миризмата, също се опровергава в доклада. Съществуват обективни методи, които РИОСВ би могла да използва, ако има административна воля:

• Стандарт EN 16841: Той описва методи за определяне на миризми в околния въздух чрез полеви проверки с обучени панелисти.
• Директни измервания: Използването на одорни единици (ouE/m3) и електронни „носове“ са стандартна практика в много европейски държави.
• Органолептичен метод: Българският съд вече е потвърдил в множество решения (включително за Русе и Велико Търново), че констатацията на миризма чрез обонянието на проверяващите инспектори е допустимо и достатъчно доказателство за налагане на санкции.

4. Ролята на съдебната практика

Юридическият анализ в становището припомня ключови дела пред Върховния административен съд (ВАС). Съдът нееднократно е постановявал, че:

1. Миризмите са нарушение на условията в комплексните разрешителни на предприятията.
2. Операторът на инсталацията е длъжен да приложи „Най-добрите налични техники“ (ННТ), за да предотврати разпространението на миризми извън площадката си.
3. РИОСВ има правомощието да налага Принудителни административни мерки (ПАМ) – включително спиране на дейността – само на базата на системни оплаквания и констатирано разпространение на миризми.

5. Заключение: Институционална абдикация или професионализъм?

Становището на „Въздух за здраве“ завършва с ясния извод, че отказът на РИОСВ-Хасково да признае проблема като реален и регулируем, представлява форма на институционална абдикация.

Омаловажаването на страданията на жителите на Димитровград и маскирането на липсата на контрол зад сложни думи като „психосоматика“ не само не решава проблема, но и задълбочава екологичните проблеми. Експертите призовават за спешна промяна в методиката на проверките, признаване на миризмите за вреден фактор и стриктно спазване на европейските стандарти (IED 2.0), които вече поставят миризмите под строг надзор.

Чистият въздух не е субективно желание, а основно човешко право. А миризмата не е в главите на хората – тя е в дробовете им.

Експертното становище може да бъде прочетено тук.