- От еврофондовете от 2014 г. досега за канализация са изхарчени над 392 млн. евро, но все още всеки четвърти българин не е вързан към централна мрежа
- В последните близо 45 години са изградени само малко над 1000 км нова канализация и дори минаващи за елитни столични квартали и 31 хил. техни жители са на септични ями
- Сега още 300 млн. евро от европейския бюджет по оперативната програма „Околна среда“ 2021-2027 са предвидени за канализация, но общините не могат да избутат още започналите преди години проекти
Във века на изкуствения интелект в телефона, все още 25 процента от българите изхвърлят отпадните си води в дворни шахти. Запълни ли се първата - копаеш нова.
Останалите 75 на сто шастливци имат канализация, основната част от която е изградена до 1980 г. Тогава дължината ѝ е била 12 322 км. До 2024 г. тя се е увеличила с едва 1040 км. И то благодарение основно на безвъзмездните средства от европейските фондове след присъединяването на страната ни към Евросъюза през 2007 г.
В първия период на евросубсидиране 2007-2014 г. няма отделни данни за изхарчените пари специално за канализация и за пречиствателни станции. Общо изплатените за общински водоснабдителни и канализационни проекти са 973 522 815 евро. От тях 827 494 393 евро са от еврофондовете, а 146 028 422 евро - национално съфинансиране. По-голямата част от тогавашните ВиК проекти обаче са за реконструкция на съществуващи съоръжения и то основно за решаване на проблемите с пробитата водопроводна мрежа.
За следващия програмен период 2014-2021 г. екоминистерството вече води отделна статистика, според която похарчените за събиране, отвеждане и пречистване на отпадни данни са 461 906 268 евро. От тях 392 620 328 евро са дошли от еврофондовете, а 69 285 940 евро – от българския бюджет, сочат предоставените на Mediapool справки от екоминистерството за изпълнението на проектите.
Резултатът - през 2024 г. в страната има 13 362 км обществена канализационна мрежа и 192 действащи пречиствателни станции за отпадни води, според данни на Националния статистически институт.
Все още липсваща инфраструктура
Любопитен факт е, че макар 75.4 на сто от населението да е свързано с обществена канализация, мръсната вода само на 67.6 процента от хората се пречиства, преди да бъде изхвърлена обратно в реките. Реално почти 8% от жителите на страната замърсяват околната среда, тъй като след канализацията отпадните им води се изливат директно във водоизточници и дерета.
А страната ни трябваше още през 2014 г. да има изградени пречиствателни станции за отпадни води, които да обслужват и селища от 2 до 10 хиляди души.
„Ние имаме незавършени обекти за пречистване на отпадни води за селища с над 10 хиляди жители. Едва сега започваме проектите за населени места от 2 до 10 хиляди жители. А новата евродиректива изисква такива съоръжение да обхващат и селища над 1000 души, а пречиствателните станции за включват и четвъртично пречистване на отпадните води“, коментира пред Mediapool Иван Иванов, председател на Българската асоциация по водите, който беше и в ръководството на държавния „Български ВиК холдинг“ – шапка на ВиК операторите с държавно участие.
Той припомня, че срещу страната ни има заведено съдебно дело от Европейската комисия заради неспазените ангажименти за пречиствателните станции.
Мудност, фазиране, загуба на евросубсидия
Иванов отбеляза, че изключително мудно се случват ВиК проектите, някои от които са за цели водни цикли и включват изключително много различни дейности. Забавят се поръчки, пропускат се срокове за приключване, за да си получат еврофинансирането. Това налага т.нар. „фазиране“ - разделяне на дейностите във вече подкрепен от изтичаща програма проект, който обаче не е приключен. Така част от работата се прехвърля за следващ период, за да може да се получи субсидията.
„Фазирането обаче е реално пропусната полза и загуба на пари“, коментира Иванов. Той отбелязва, че страната ни е сред последните три в Евросъюза по канализация и пречистване на води и сред лидерите по загуби при преноса на вода.
Парадоксално, доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране от края на миналата година, отнасящ се за 2024 г., показа, че въпреки инвестираните 163 млн. евро от еврофондовете само през 2024 г. за водонснабдяване, загубите са се увеличили до 60.25 на сто. Документът сочи също така влошаване на качеството на осигуряваните от ВиК операторите канализационни услуги. От запушвания по канализационната мрежа, наводнения от канализация, замърсявания, мирис и гризачи се жалват 17 на сто от клиентите на водните оператори, отчита още регулаторът.
Българската асоциация на водите не се ангажира с разчети за необходимите средства за разширяване обхвата на канализацията и пречистването на отпадните води. Национален инвестиционен план за водоснабдяване и канализация от 2021 г. оценява на 2.576 млрд. евро необходимите инвестиции за нова канализация, която да обхваща 243 населени места. Към днешна дата сумата вероятно ще е по-голяма.
Изостанали проекти поглъщат голяма част от парите
А на масата в момента са по-малко средства. В настоящата програма „Околна среда 2021-2027“ за събиране и пречистване на отпадъчни води са заложени 352 559 193 евро, от които 299 675 314 евро от еврофондовете и 52 883 879 евро - национално съфинансиране. С тях се предвижда изграждане на нови канализационни мрежи с дължина от 485 км.
Почти цялата сума - 349 797 629 евро, вече е договорена и данните от Министерството на околната среда и водите доказват твърдението на Иванов за фазирането на проектите – части от цели осем проекта от предходен период се довършват сега.
Общо 15 са финансираните и развиваните в момента проекти на общини, които включват не само водоснабдителна и канализационна мрежа.
31 хиляди столичани са без канализация
Ако си мислите, че септични ями има само в забутани малки села, лъжете се. В столицата осем района с около 31 хил. жителите все още нямат канализация. Сред тях са водещият се за „богаташки“ квартал „Драгалевци“, бурно развиващите се с нови строежи „Манастирски ливади“ и „Кръстова вада“, но и по-стари квартали като „Обеля“, „Суходол“, „Бенковски“, както и градовете Банкя и Искър.
В Драгалевци миналата година приключи проект за над 20 млн. евро за изграждане на канализационна мрежа, но къщите все така не са присъединени към нея. Оказа се, че там хората сами са си прокопавали незаконни тръби, за да отвеждат мръсните си води извън дворовете им – в близките дерета, което е сериозен проблем за околната среда.
Сега работата там и в кварталите „Кръстова вада - изток“, „Суходол“, „Обеля“, „Бенковски“ и градовете Банкя и Нови Искър продължава по проект на Столична община, финансиран от еврофондовете.
Разширението на канализационната мрежа в столицата обаче се извършва по още три направление – по инвестиционна програма на Столична община, която е собственик на мрежата, от концесионера „Софийска вода“ и в отделни случаи от частни инвеститори.
От 2007 до края на 2025 г. „Софийска вода“ е вложила 44.2 млн. евро свои средства за общо 65 км канализация. С тях е разширена и модернизирана инфраструктурата в „Горубляне“, „Модерно предградие“, „Симеоново“, „Илиянци“, „Бенковски“, „Надежда – Триъгълника“, „Кръстова вада“, „Манастирски ливади“, „Суходол“ и в с. Войняговци. През миналата година пък Столична община е изградила по оперативната програма „Околна среда“ други 21 км канализация и ги е предала за управление на концесионера. Продължава строежът на нова мрежа в Нови Искър, кв. „Малинова долина“ и кв. „Овча купел – стара част“. Общо 8.8 км канализация за 8.2 млн. евро ще бъдат изградени там.
Останалите договорени европроекти се изпълняват от ВиК-тата в Шумен, Видин, Добрич, Габрово, Хасково, Плевен, Кнежа, София, Търговище, Йовковци – за територията на Велико Търново, Горна Оряховица и Свищов, водните оператори в Бургас, Сливен, Варна, Перник (покриващ и Радомир), както и в Пловдив за територията не само на този град, но и на Хисаря и Карлово.
На тези дружества от началото на настоящия програмен период до момента за събиране и пречистване на отпадъчни води са преведени общо 47 986 719 евро, от които 40 788 711 евро от еврофондовете и 7 198 008 евро от националния ни бюджет, посочват от МОСВ.
Две години преди края половината проекти още нямат изпълнители
От обясненията на ведомството става ясно, че осем от общо 15-те проекта са изостанали от предходния програмен период, а новите седем проекта са на етап сключване на договори с изпълнители за проектиране и строителство, както и провеждане на обществени процедури за избор на изпълнители.
С европарите за околна среда ще се изградят и реконструират 13 пречиствателни станции за отпадни води – по три за ВиК-Добрич и ВиК-Бургас, по две – за ВиК-Търговище и ВиК-Йовковци, и по една – в София, Перник и Хасково.
„Новият програмен период тръгва по стария начин – бавно, не са научени уроците от предишния“, коментира Иван Иванов.
Пари има, проекти - не
Според него даже проблемът не е в липсата на финансиране. Към парите от Евросъюза, според него, могат да се добавят събраните средства в Предприятието на управление на дейностите по опазване на околната среда. Там постъпват продуктовите такси, плащани от вносителите на стоки, които после стават отпадъци, но предприятието от години финансира предимно общински проекти за озеленяване, детски площадки или училищни екопрограми. В миналото фондът му подпомагаше и ВиК-проекти, оказа се, че на крак и без критерии е раздавало пари за канализация на свързени с тогавашното ДПС на Ахмед Доган общини.
Миналата година, при безводието в цели райни в страната, управляващите призоваха общините да кандидатстват с ВиК проекти, за да получат приоритетно финансиране от специалния фонд за общински проекти. Все още обаче местните власти предпочитат да разчитат на безвъзмездното еврофинансиране, вместо да разработват по-специфични проекти по бюджетното финансиране за местните власти, въпреки многократните призиви на вече бившето правителство.
Според Иванов смята за огромен проблем това, че общините нямат рефлекс да плащат за изработката на ВиК проекти, което струва около 100 хил. евро и е предпоставка за осигуряване на последващо финансиране на самия проект.
Според него трябва да се изработи ясна стратегия за решаване на проблемите с канализацията, вместо да се надяваме, че Евросъюзът ще ни позволи изключение от изискванията си за събиране и пречистване на отпадните води.
Та въпросът не е дали има пари, а защо няма канализация и в XXI век четвърт от населението на страната все още е със септични ями или отпадните води се изливат по дерета и в реки.
Владислава Пеева
