Транспортният коридор №8, който свързва Албания с Черно море, вече е включен в списъка на критичната инфраструктура на НАТО, съобщи БТА, позовавайки се на албанската агенция АТА. Новият статут превръща трасето в ключов елемент от бъдещите стратегически планове на Алианса в региона. Той е сред най-амбициозните и стратегически инфраструктурни проекти в Югоизточна Европа – замислен като хоризонтална ос, трябва да свърже Адриатическо море с Черно море, преминавайки през Албания, Република Северна Македония и България.
В тази схема страната ни има ключова роля – да бъде „източната врата“ на коридора и връзката към Черноморския регион.
Какво означава тази новина за страната ни?
Официалното признаване на транспортен коридор №8 като част от критичната инфраструктура на НАТО и включването му в трансевропейската транспортна мрежа TEN–T бележат сериозен повратен момент както за региона, така и за България. Проектът вече излиза от рамката на регионално инфраструктурно начинание и се превръща в обект от стратегическо значение за колективната сигурност на Алианса. За страната ни това развитие има конкретни измерения – както във военен и геополитически, така и в икономически и финансов план.
Синхронизираната работа между НАТО и Европейския съюз по коридор №8 отваря за страната ни достъп до специализирани финансови инструменти, включително по „Механизма за свързване на Европа“. На практика това означава, че проектите по коридора вече не се конкурират с обикновени пътни или железопътни ремонти, а попадат в най-високата категория приоритети.
За България коридор №8 е и форма на дългосрочна застраховка за сигурност. Колкото по-развита и надеждна е инфраструктурата, толкова по-голяма е стратегическата стойност на страната ни за съюзниците и толкова по-бърза би била подкрепата в случай на регионална или военна криза.
Предизвикателства и значение на транспортния коридор
Железопътният транспорт остава най-проблемният елемент от коридор №8. Целта е създаването на непрекъсната жп връзка от българските пристанища до Скопие и Тирана, но именно тук проектът изостава най-много.
В източна посока България вече е модернизирала голяма част от трасето Пловдив – Бургас, докато линията Карнобат – Варна все още се нуждае от цялостно обновяване. Основният фокус обаче е на запад – към границата със Северна Македония. Страната ни трябва да модернизира участъка Радомир – Гюешево, дълъг около 88 километра. Ключовият елемент остава граничният железопътен тунел при Деве баир, който трябва да свърже двете държави и да затвори т.нар. „липсваща брънка“ на коридора.
За разлика от железниците, автомобилната инфраструктура по коридор №8 е в по-напреднала фаза. На българска територия трасето стъпва върху вече изградени или планирани ключови пътни артерии. Основната ос София – Бургас се осигурява от АМ „Тракия“, а северното направление към Варна – от АМ „Хемус“, която все още се строи в централните си участъци. Особено важно е трасето София – Кюстендил – Гюешево, за което се предвижда модернизация до скоростен път или магистрала, за да поеме бъдещия интензивен трафик от запад.
Българското участие в коридор №8 завършва с двете най-големи морски врати на страната – пристанищата във Варна и Бургас. Те осигуряват връзката към Кавказ, Централна Азия и Далечния изток и са ключови за превръщането на коридора в реална логистична алтернатива.
Иван Гайдаров