В дългосрочен план това може да доведе до стагнация на науката, защото ще има по-малко хора, способни да създават фундаментални научни пробиви
Датският психиатър Сьорен Динесен Ойстегаард, който още през 2023 г. предупреди за възможни тежки психични последици от масовото използване на AI чатботове, отправя ново мрачно предупреждение. Според него прекомерната употреба на изкуствен интелект може да натрупва т.нар. „когнитивен дълг“ - постепенно отслабване на способността за самостоятелно мислене и научно разсъждение.
В писмо до редакцията на научното списание Acta Psychiatrica Scandinavica Ойстегаард твърди, че AI започва да ерозира писателските и изследователските умения на учените, които разчитат прекомерно на него.
„Научното разсъждение не е вродена способност - то се изгражда чрез образование, възпитание и практика“, подчертава той.
Макар автоматизацията на научни задачи чрез AI да е „наистина впечатляваща“, тя не е без негативни последици за потребителя.
Като пример Ойстегаард посочва изследователите Демис Хасабис и Джон Джъмпър, които печелят Нобеловата награда по химия през 2024 г. за работата си върху системата AlphaFold2, разработена от Google DeepMind.
AlphaFold2 успя да предскаже триизмерната структура на почти всички известни протеини - пробив с огромно значение за биологията и медицината.
Но според Ойстегаард този успех не е плод единствено на AI инструменти, а на десетилетия научна подготовка и упражняване на аналитично мислене.
Той дори допуска, че ако подобни генеративни AI инструменти бяха налични в началото на кариерата им - или още в училище - е възможно те да не бяха достигнали същото ниво, защото просто нямаше да упражняват достатъчно собственото си мислене.
Под „когнитивен дълг“ Ойстегаард разбира процес, при който хората прехвърлят мисловни усилия към алгоритмите - т.нар. когнитивно разтоварване. В краткосрочен план това спестява време и усилия. В дългосрочен обаче може да отслаби способността за критично мислене, научната аргументация, писателските умения и задълбоченото аналитично разсъждение.
Подобни опасения изразява и неврологът Умберто Леон Домингес от Университета в Монтерей, който предупреждава, че безразборната употреба на AI може да „замести умствените мускули“, които предишните поколения са били принудени да развиват.
„Ако използването на AI чатботове действително създава когнитивен дълг, ние сме в сериозно затруднение“, предупреждава Ойстегаард.
Според него в дългосрочен план това може да доведе до стагнация на науката, защото ще има по-малко хора, способни да създават фундаментални научни пробиви.
