През 1956-а игрите за първи път влизат в домовете на хората чрез пряко телевизионно излъчване
Светът на спорта навлиза в специална седмица, защото остават броени дни до откриването на зимната Олимпиадата в Милано и Кортина.
В петък вечер олимпийският огън ще бъде запален в Милано, а с това ще се сложи старт на 16 дни снежни спортни емоции.
Макар далеч от мащаба на летните игри, зимната Олимпиада носи своя специален чар, а точно седем десетилетия по-късно, форумът ще се завърне по алпийските склонове Северна Италия.
Именно преди 70 години - през 1956-а, Италия за първи път посреща Олимпиада, като това се случва на същото място, в Кортина д'Ампецо.
Половин век след онези игри Италия отново получава честта да посрещне зимна Олимпиада и го прави през 2006-а в Торино. Вече седем десетилетия след онези първи игри на Ботуша, целият елит на зимните спортове отново ще акостира в Италия в битка за медали.

Снимка: Getty Images
Разбира се, че ситуацията за тези 70 години разлика е напълно несравнима и в следващите седмици ще наблюдаваме коренно различни олимпийски игри. В пъти по-мащабни и в пъти по-модерни.
Нещо, което важи с пълна сила и за първата Олимпиада на тази локация, когато игрите в Кортина през 1956-а се смятат за нещо уникално за времето си, особено в зимните спортове.
Показателен за разликата в мащабите е фактът, че тогава участват 821 атлети от 32 страни, докато сега ще видим 2871 атлети от 92 страни. Тогава се раздават 24 комплекта медали в осем различни спорта, а сега ще видим 116 комплекта медали в 16 различни спорта.
Видове спорт са два пъти повече, но пък комплектите медали са пет пъти повече, което показва огромното разнообразие от нови дисциплини.
За времето си обаче първите игри в Кортина са изключително мащабни. Те идват 32 години след първата зимна Олимпиада в Шамони и са далеч по-модерни.
Атлетите спрямо Шамони са почти три пъти повече, а раздадени комплекти медали със седем повече. Тоест макар дисциплините да не се увеличават драстично, то всяко състезание е далеч по-мащабно и с много повече конкуренция, което се вижда от голямата разлика в участниците.
През 1956-а в Кортина например за първи път на зимна Олимпиада виждаме засичане на време до стотни от секундата в ски-бягането.
В алпийските ски пък за първи път се въвежда стартовата къщичка със специална врата, звуков сигнал за старт и стартиране на хронометъра с оптически сигнал при тръгването на състезателя.
Все неща, които днес ни изглеждат абсолютно нормални и дори не им обръщаме внимание, но през 1956-а в Кортина са истинска новост.
Не бива да пропускаме фактът, че това са първите зимни олимпийски игри, състезанията от които са предавани на живо.
Осем страни предават черно-бяла картина от Кортина - нещо, което не се е случвало никога преди това.
На практика игрите в Кортина преди 70 години са първата реклама на зимния спорт пред света. Първият досег на аудиторията до магията на тези дисциплини, които преди това са запазена територия само за алпийските и северни скандинавски региони.
В Италия и до днес определят онези игри като стартът на масовия зимен туризъм в страната.

Снимка: Getty images
Любопитно е, че тогава местните власти така планират инфраструктурата за игрите, че огромна част от съоръженията се използват и до днес, макар и в реновиран вид.
Например „Олимпийската арена“, която тогава служи за откриване на игрите и турнирите по хокей, днес ще приюти надпреварата в кърлинга.
По онова време арената наподобява стадион и е открита с козирки над трибуните, докато днес е във вид на зала.
Продължавайки с модерните тенденции от Кортина 1956, тогава за първи път жена изрича олимпийската клетва по време на откриващата церемония. Това е скиорката Джулиана Минуцо, която четири години по-рано носи бронзов медал на Италия в спускането.
Миг, който и до днес се смята за един от най-значимите в женския спорт и опитите му да излезе от сянката на мъжкия.
Неслучайно преди 70 години в Кортина 47% от състезателите са жени - нещо, което за онзи период е истинска спортна революция.

Снимка: Getty images
Ако се върне още 30 години назад във времето, до първата зимна Олимпиада, тогава дисциплина за дами има само в един спорт и това е фигурното пързаляне. В него австрийката Херма Шабо печели златото, а при смесените двойки отново златото отива за Австрия, но в състав Хелен Енгелман и Алфред Бергер.
Участват 16 държави, като само две не са от Европа, като това естествено са Канада и САЩ, които са сред инициаторите на зимната Олимпиада. Спортисти има домакинът Франция, както и Австрия, Белгия, Чехословакия, Финландия, Великобритания, Унгария, Италия, Латвия, Норвегия, Полша, Швеция, Швейцария и Югославия със своите четирима словенски скиори.
Германия не получава покана като наказание за Първата световна война, а пък СССР в последния момент решава да не изпрати своите спортисти.
Първият медал в историята на зимните олимпийски игри е на сметката на САЩ. Печели го Чарлс Джютроу, който на 26 януари 1924-а печели надбягването с кънки на 500 метра.
В класирането по медали доминацията на Норвегия и Финландия е тотална, което всъщност според мнозина се оказва и една от причините за превръщането на тази седмица на спорта в зимна Олимпиада с вече 98-годишна история. Преди Шамони, за разлика от Швеция, съседните Норвегия и Финландия са твърди противници на тази идея, като искат да продължат със своите Северни игри. Все пак с дълги преговори двете страни се включват в „седмицата“, а доминацията им ги кара да променят мнението си по темата и да станат радетели за продължаването на тази зимна традиция.
Норвегия завършва със 17 медала, Финландия има 11, а чак след това са САЩ и Великобритания с по 4 отличия, което показва огромното предимство, което нациите от Севера на Европа имат. Двете страни имат по четири златни отличия, но Норвегия има 7 сребърни и 6 бронзови, докато Финландия има 4 сребърни и три бронзови.
Общо осем страни имат честта да чуят химна си в Шамони, но сред тях не са домакините от Франция, които остават само с три бронзови отличия. Белгия пък е десетата страна, която взима медал (бронзов).

