Случаят с „Кроношпан България“ във Велико Търново не е изолиран инцидент, а част от повтарящ се модел, при който държавата демонстрира неспособност да наложи ефективни и устойчиви мерки за защита на общественото здраве, когато те засягат икономически интереси с голям финансов мащаб.

Спират „Кроношпан“ заради замърсяване – успех за жителите на Велико Търново според премиера и кмета града

Показното изявление на министър-председателя Росен Желязков в оставка, че РИОСВ – Велико Търново „най-накрая си е свършила работата“, дойде след години на сигнали от граждани и местната власт за системно замърсяване на въздуха. Изявлението бе направено в навечерието на политическа смяна и предстоящи избори – момент, който неминуемо поставя под съмнение реалната мотивация зад действията на институциите и изглежда като ПР акция, за борбата за народната любов в навечерието на парламентарните избори.

Мярка със закъснение и кратък живот

Наложената принудителна административна мярка ( ПАМ ) за спиране на производствена линия, сочена като основен източник на замърсяване, бе представена като решителен пробив. Само седмица по-късно обаче стана ясно, че реалното ѝ прилагане няма да се случи, до момента производствената линия която трябваше да бъде пломбирана все още работи, защото имало технологично време за спирането й, което според предприятието явно е 1 седмица. През тази седмица предприятието обжалва ПАМ и предварителното ѝ изпълнение бе спряно от Административен съд – Бургас. Дефакто нищо относно качеството на въздуха в старата столица не се промени, предприятието не спря и за сега няма изгледи да бъде спряно.

Съдът прие, че макар да са установени нарушения на комплексното разрешително и разпространение на миризми извън производствената площадка, не е доказана пряка и непосредствена опасност за здравето, която да оправдае тежката мярка, особено предвид очакваните значителни икономически щети за предприятието.

Дежавю от Димитровград: ТЕЦ „Марица 3“

Този сценарий обаче вече е добре познат. Почти идентична сага се разигра през 2022 г. около ТЕЦ „Марица 3“ в Димитровград – предприятие, системно сочено от граждани и контролни органи като източник на замърсяване със серен диоксид и други вредни емисии.

Тогава РИОСВ наложи ПАМ заради многократни превишения и нарушения на комплексното разрешително. Последва обжалване в Административен съд – Хасково, който потвърди мярката, приемайки, че защитата на здравето на населението има превес. Делото обаче бе отнесено до Върховния административен съд, където подходът рязко се промени.

Върховните съдии изведоха аргументи, сходни с тези, които виждаме днес в случая „Кроношпан“ – акцент върху икономическите последици, заетостта и финансовите загуби, докато общественият интерес бе разглеждан по-скоро формално. Резултатът бе възобновяване на работата на предприятието и липса на защита на обществения интерес относно здравето на населението.

Показателно е, че и към 2026 г. делото, с което ТЕЦ „Марица 3“ оспорва наложената ПАМ, все още няма окончателно решение, а жителите на Димитровград продължават да живеят с усещането, че плащат цената на институционалното бездействие и безпомощност.

Системен проблем, а не единичен случай

Когато два различни казуса – в различни региони, с различни замърсители – водят до сходни съдебни решения и идентични аргументи, логично възниква въпросът къде е истинският проблем.

Като изключим хипотезата за евентуални корупционни практики, остават няколко тревожни възможности:

• или регионалните инспекции и МОСВ не могат да изготвят юридически издържани мерки по Закона за опазване на околната среда,
• или не желаят да стигнат докрай в конфронтацията с големи икономически субекти,
• или действащата правна рамка и съдебна практика по дефиниция поставят икономическия интерес над обществения.

Във всички случаи резултатът е един и същ: правата на предприятията и аргументът за „препитанието на десетки или стотици работници“ надделяват над твърденията на десетки хиляди граждани, които години наред алармират, че замърсяването уврежда живота и здравето им.

Заключение

Случаите „Кроношпан“ и ТЕЦ „Марица 3“ ясно показват, че проблемът не е в отделна инспекция или конкретен съд, а в начина, по който държавата балансира – или по-скоро не успява да балансира – между икономика и обществено здраве. Показно за обществото държавата показва действия в негов интерес, но дефакто това не води до реални последствия поради некомпетентност, правни рамки или нежелание за реални резултати.

Докато институциите действат реактивно, а съдебната практика последователно поставя финансовите рискове над здравните, всяка нова ПАМ ще изглежда като временна демонстрация на сила, а не като реален инструмент за защита на хората. И докато този модел не бъде променен, въздухът в Димитровград, Велико Търново и други градове ще остава „в норма“ по документи – и проблемен в реалността.