Европейският съюз е на прага на ключова промяна, която засяга пряко храната, която ядем, начина, по който тя се произвежда, и правото ни да знаем какво слагаме на масата си.
С постигнатото през декември споразумение между Съвета на ЕС и Европейския парламент се въвежда нова регулаторна рамка за т.нар. „нови геномни техники“ – съвременни методи за целенасочена намеса в генома на растенията. Финалното гласуване на текстовете се очаква по-късно този месец в Европейския парламент.
При тези техники се извършва промяна в ДНК, а крайният продукт е генетично модифициран организъм, обясни д-р инж. Светла Николова, създател на сдружение „Агролинк“, пред БНР.
„Европа е последният континент, който досега не допускаше свободното разпространение и култивиране на генетично модифицирани растения. От години се търсят начини това да бъде прието от обществото, включително чрез смяна на самото название. Не само в България, а в цяла Европа хората не искат ГМО – затова се въведе терминът нови геномни техники“, посочи тя.
По думите ѝ учените са категорични, че подобни промени не могат да се случат естествено в природата. „Дори ако се появят мутации, това става за стотици или хиляди години“, допълни Николова.
„Когато се прави насилствена промяна в лаборатория и се създава нов жив организъм, никога не могат да се възпроизведат хранителните и вкусовите качества, които природата е създала. Хранителната плътност е продукт на естествени процеси – нищо изкуствено не може да я замести“, каза още тя.
България е гласувала против новите текстове в регламента за „нови геномни техники“, но това не е било достатъчно, за да спре процеса на този етап.
Особено спорен момент в проекта е отпадането на етикетирането за крайния потребител при продукти, създадени чрез нови геномни техники.
„Това е един от най-сериозните проблеми. Липсата на етикети означава липса на прозрачност и на реален избор за потребителите. Освен това фирмите ще бъдат освободени от отговорност – нещо, срещу което неправителствени организации в цяла Европа протестират“, подчерта д-р Николова.
Тя добави, че още от юли, с началото на обсъжданията, граждански организации са започнали информационни кампании за рисковете от новите правила.
