Или как се върви пътя към най-чистата и свята любов чрез съкровената вяра
Кърджалийският творчески тандем Тонка и Петър Хаджинакови е един показателен пример как в живота се търсят и намират възможно най- импониращите си и взаимно допълващите се човешки енергии. И двамата са литератори, които отдавна вървят по посока откриване и изтръгване чрез творчество тайните на душите си, за да разберат и опознаят себе си. И най-вече заложеното им в тях Божествено предназначение. Макар и този процес да продължава в много животи, те дързостно се стремят да внесат в него „повече светлина, поглъщаща тихо тъмнотата”.
Така, ръка за ръка, и двамата творци успяват заедно да открият „съкровената вяра - предобраз на най-чистата и силна любов”, по думите на Тонка Хаджинакова в нейната дебютна книга „Мисли на глас”, представена неотдавна. Като преподавател по литература, тя винаги е писала стихове, насърчавала е и възпитаниците си да го правят, някои от тях днес дори превъплътили доста успешно нейните подтици. Но тя самата, като носител на най-смиреното творческо съзнание, се решава да го направи доста след тях.
Защото душата й подсказва, че когато нищо друго не ни остава, можем поне да завещаем на децата, на близките си, че е възможно да забавяме хода на препускащия живот, като превърнем и бялата, кротка тъга в очите си в мярка на нашия живот. И като позволим в нас да разцъфти вярата, че неговият краят, всъщност, е безкрай, както казва Тонка в свой стих. Като поставим пред олтара на душите мечтите си, които ще бъдат изживени и дописани от нашите деца.
Петър Хаджинаков е автор на повече от 15 сборника с литературна критика, на статии с етюди с историко- културна, философска и религиозна тематика. Както и на шест художествени книги, научни публикации и рецензии в областта на художествената литература.Той е и един истински носител на повелите на новото време на творческия синтез, който извежда и обобщава най-високите цели и принципи на литературата. А със своя специфичен, философски приповдигнат стил, провокира и читателите да ги търсят.
Лекото му боравене с доста сложни семантични построения, доста различни от общоизвестните критически прийоми, му носи голямо естетическо удовлетворение.А това радва и мислещите, харесващите съпротивата на литературната материя. Също както и „тежката лекота на битието”/Кундера/. Тежка, защото не можеш да се скриеш зад другите и лекота, защото откриваш себе си.
За Хаджинаков литературната критика не е критична, а вид художествено съучастие, откриване на скритите кодови послания във всяка една творба, дори и когато не парадира с особена ексцентричност. Но това се постига само от носителите на изключителната артистична концентрация, каквато има и кърджалийският творец. Защото истинският литературен критик първо е добър творец, после е литературен енциклопедист и универсалист. Той е и откривател на късчетата самородно злато, дори в най-огромния „каменен масив”.
Именно това проникновение извежда на пътя на търсения от древните алхимици философски камък, който е нямал само материално измерение, а пълният му израз е бил предимно порив към духовно съвършенство.Често е бил и духовна жертва, духовно съкрушение, лишено от егоизъм, възгордяване, осъзнаване, че всички дарби идват от Божия Дух.
Така тандемът Хаджинакови, с взаимни усилия, стига през прохода на творческата прозорливост до бялата надежда за непреривния живот, която е особено важна сега в идващата епоха на Светлината, т.н. Сатия Юга, наричана и Пътя на сърцето, в който няма да има избрана естетика, а „еклектика в красотата”.
За да има и един неспирен, ускорен възход към спасяващата човечеството духовна еволюция, в чийто поток нищо няма да е по-важно от другото. За да бликат в него съвсем свободно, неограничено, сътоворителските пориви на душите, неможещи да се поберат в определени рамки, стилове, в които изкусният живот няма да може да се изрази, да се изяви в пълнотата си.
Защото когато не можеш да затвориш нещо в определимост, не можеш и да го контролираш, да го ограничаваш. Тогава то си тече съвсем автентично, самобитно, което ще рече - в съответствие с неговата истинска същност. Така, както са го постигнали Тонка и Петър Хаджинакови, като са намерили своя духовен еквивалент в литературата. Съвсем в унисон с безпристрастната любознателност, според която в квантовия свят няма нито съвсем съществена обективност, нито такава субективност.
За тази си голяма проникновеност единият член на семейство Хаджинакови беше удостоен в края на годината с наградата „Златен век” за принос в развитие на културата и за нейното популяризиране. А другият - представителят на нежния пол, ще я открие в спокойствието, обзело душата и сърцето й, след като придаде графически образи на техните нашепващи гласове. И след като ги сподели с други хора, някои, от които, имащи същите задръжки да го направят. Което също си е голямата награда.
Лияна Фероли
