Колкото по-активно Русия бомбардира Украйна, толкова повече се засилва натискът да отпаднат западните табута за изпращане на войски на НАТО и за удари със западни оръжия по цели в Русия. Задава ли се обрат във войната?

От Украйна пристигат новини, които говорят за преломен момент във войната, водена от Русия. Главнокомандващият на украинските въоръжени сили Олександър Сирски заяви, че е подписал документи за приемането в Украйна на френски военни инструктори. В социалните мрежи той написа, че те може да пристигнат „скоро“, за да си изградят представа за украинските тренировъчни центрове. Генералът нарече това „амбициозен проект“ и се надява и други партньори да последват този пример.

Френски военни инструктори за Украйна

Франция междувременно посмекчи малко нещата, уточнявайки, че такива разговори са в ход, но все още не е планирано нищо конкретно. И все пак Франция изглежда е първата страна от НАТО, която може да изпрати войски в Украйна. През февруари президентът Еманюел Макрон заяви сензационно, че не изключва възможността за изпращане на войски в Украйна. Дотогава това се разглеждаше като една от червените линии, които не бива да се прекрачват - както от гледна точка на  Москва, така и на Запада. Русия заплашваше, че ще разглежда западните войници в Украйна като мишена за нападения. А вчера (28.5 ) по време на посещението си в Германия френският президент Макрон отиде и по-далеч - той заяви, че при определени условия Украйна ще може да използва френско оръжие и срещу руски военни цели край границата, но не и навътре в руска територия.

Едновременно с разширяването на руските атаки в Украйна на Запад се задълбочава дебатът и по този въпрос. Липсата на достатъчно украински войници и недостигът на боеприпаси улесняват руснаците, които завземат нови и нови територии в Украйна, а наблюдателите очакват през лятото нова руска офанзива.

На този фон изпращането в Украйна на военни инструктори е един първи възможен сценарий в тази посока, казва пред ДВ френският експерт по външна политика Никола Тензер: „Франция е готова да направи това колкото се може по-бързо. Това може да стане в Лвов или Киев“, допълва той. Друг вариант би бил да се помогне на украинската армия да започне да атакува руски цели. Но на Запад все още избягват да говорят за това, тъй като никой не желае да бъде въвличан във войната.

Ето какво оръжие получава Украйна от Запада
От началото на руската инвазия в Украйна десетки държави в света доставят оръжия на Киев. Включително и някои от най-модерните артилерийски комплекси, бронирани машини и танкове. ДВ показва някои от тях.

Самолет, пренасящ военна помощ за Украйна

След началото на руската инвазия в Украйна много държави - от Австралия до САЩ - доставят оръжия на Киев. При това не става дума само за боеприпаси и стрелково оръжие, а и за тежки системи и бронирани военни машини. Снимка: Kacper Pempel/REUTERS

Танкове Леопард

Германският танк Леопард 2A6 е въоръжен със 120-мм гладкоцевно оръдие, две картечници, едната от които е сдвоена с оръдието, а другата е за поразяване на летящи цели. Танкът може да бъде оборудван и с противотанкова управляема ракетна система. Екипажът му се състои от четирима души.
Снимка: Martin Meissner/AP Photo/picture alliance

Бойната машина на пехотата „Мардер"

Бойните пехотни машини „Мардер“ имат екипаж до 10 души. Оборудвани са с 20-мм скорострелно автоматично оръдие и 7,62-мм картечница, сдвоена с него. На кулата могат да се монтират пускови установки за противотанкови управляеми ракети и гранатомети. „Мардер“ е оборудван с вентилационна система за защита от химически атаки и може да преодолява водни препятствия с дълбочина до два метра.
Снимка: BeckerBredel/IMAGO

Бойна пехотна машина „Брадли"

„Брадли“ е основната американска бойна пехотна машина. Тя съчетава добра защита, мощно въоръжение и много добра система за наблюдение и управление на стрелбата, включително прилагане на режим за бързо откриване на целта и поразяването ѝ. Към тази система има и TOW - много ефективно противотанково оръжие и противотанкова ракетна система с голям обсег на действие.
Снимка: Baderkhan Ahmad/AP Photo/picture alliance

Самоходна зенитна установка „Гепард"

Германските самоходни артилерийски установки „Гепард“ могат да поразяват цели, летящи на височина до три километра и на разстояние до четири километра. Системата разполага с две 35-милиметрови скорострелни оръдия Oerlicon KDA швейцарско производство и два радара, които откриват цели на разстояние до 15 километра. Снимка: Thomas Imo/photothek/IMAGO

Танкът „Чалънджър“ 2

Танкът „Чалънджър“ 2 е оборудван със 120-милиметрово оръдие, в което могат да се съхраняват до 52 заряда. Обсегът на стрелбата му е до девет километра. Танкът е оборудван и с две картечници. „Чалънджър“ 2 е един от най-тежките танкове с тегло до 75 тона. Задвижва се от дизелов двигател с мощност 1200 конски сили. С пълен резервоар може да измине до 450 километра. Снимка: Tomasz Waszczuk/PAP/epa/dpa/picture alliance

Зенитно-ракетният комплекс „ИРИС-Т"

Зенитно-ракетният комплекс „ИРИС-Т“ е една от най-съвременните системи за противоракетна отбрана, която може да се използва срещу крилати ракети, безпилотни самолети, изтребители и хеликоптери на височина до 20 километра и с обсег до 40 километра. Самият Бундесвер все още не е въвел тази система на въоръжение. Тя струва около 145 млн. евро. Снимка: Diehl Defence

Американският танк M1A2 „Ейбрамс"

Американският танк M1A2 „Ейбрамс“ е оборудван със 120 мм гладкоцевно оръдие, две 7,62 мм картечници и една 12,7 мм картечница. Отстрани на купола са монтирани гранатомети. Танкът се задвижва от газотурбинен двигател с мощност 1500 конски сили. Скоростта му е 72 км/ч. на асфалт и 48 км/ч. по неукрепена територия. Обемът на резервоара за гориво е почти 2 тона. Снимка: Daniel Karmann/dpa/picture alliance

Гаубици М777

155-милиметровата гаубица, разработена в Обединеното кралство, влезе на въоръжение през 2005 г. и беше използвана за първи път във войната в Афганистан. Тя може да изстрелва управляеми ракети с обсег до 40 км. При интензивен режим тя може да изстрелва до 5 снаряда в минута.
Снимка: U.S. Air Force/ZUMAPRESS/picture alliance

Самоходна артилерийска система PzH 2000

Германската PzH 2000 е една от най-модерните самоходни артилерийски системи в света. Тя съчетава в себе си устойчивост, мобилност и висока скорострелност. В бойния комплект има 60 снаряда. Обсегът на системата е до 50 км. Снимка: Philipp Schulze/picture alliance

Артилерийска ракетна система HIMARS

Универсалната артилерийска система HIMARS може да използва шест ракетни снаряда или една оперативна балистична ракета ATACMS. Може да се използва и за изстрелване на противовъздушни ракети. Използвана е била от САЩ в Афганистан и Сирия. Снимка: Getty Images/J. Pix

Зенитно-ракетен комплекс „Пейтриът"

„Пейтриът“ е зенитно-ракетна система, основно използвана от армията на САЩ и няколко съюзни държави. „Пейтриът“ използва системи за прехващане на ракети. Системата има четири основни оперативни функции: комуникации, командване и контрол, радиолокационно наблюдение и насочване на ракети. Четирите функции се комбинират, за да осигурят координирана противовъздушна отбрана. Снимка: Sebastian Kahnert/dpa/picture alliance

Джахара Матисек, военен експерт във Военноморския колеж на САЩ, смята, че изпращането на няколко хиляди западни военни инструктори в рамките на една тренировъчна мисия, примерно в Лвов, е лесно осъществим вариант. Европейският съюз вече разполага с такава тренировъчна мисия и лесно би могъл да я приложи в Украйна, казва за ДВ Матисек, който през април призова европейците да поемат водещата роля в изпращането на войски в Украйна.

Може ли Украйна да победи Русия със западни оръжия?

Предложението му обаче отива още по-далеч. Според Матисек западните държави биха могли да разположат войски по украинската граница, както и във вътрешността на страната - до десния бряг на река Днепър. „Смятам, че това би изпратило много ясен сигнал на руския президент Путин, че Западът повече няма да търпи завземането на още украинска територия от Русия“, казва експертът.

Но и други червени линии също започват да отпадат. Украинският президент Зеленски не спира да настоява пред западните партньори на Украйна да разрешат нанасянето на удари със западни оръжия по цели на руска територия. Досега повечето от тях отказват, особено САЩ, но също и Германия.

Вашингтон и Берлин оправдават това с желанието да се избегне ескалация. Джахара Матисек смята, че без удари със западни оръжия по руска територия Украйна едва ли ще може да защити градове в близост до руската граница като Харков. Никола Тензер критикува въздържаността на Запада и припомня в тази връзка, че според Устава на ООН всяка нападната държава, а в конкретния случай Украйна, има правото да се защитава.

Зона, забранена за полети?

Ако Западът действително изпрати войски в Украйна, ще има нужда и от допълнителна въздушна отбрана, необходима за тяхната защита, казва американският военен експерт Матисек. Това доскоро също беше табу, което напоследък все по-често се поставя под въпрос. Някои политици и експерти в Германия пледират за това страните от НАТО да могат от собствената си територия да свалят руски дронове и ракети над Западна Украйна.
Украински войник край Харков подготвя дрон за разузнавателен полет над руски позицииУкраински войник край Харков подготвя дрон за разузнавателен полет над руски позиции

Войната на дроновете е в разгара си Снимка: Oleksandr Ratushniak/REUTERS

Това на практика би представлявало създаването на ограничена зона, забранена за полети, която да защити градове като Лвов на полската граница. Германският канцлер Олаф Шолц обаче е против всякаква намеса на НАТО и апелира за повече доставки на системи за противовъздушна отбрана за Украйна. Наскоро Германия изпрати още две ПВО системи на Киев – една „Пейтриът“ и една ИРИС-Т.

Хуманитарна мисия?

Матисек проявява разбиране за тази сдържаност на Германия, за която има исторически причини. Въпреки това той смята, че рискът от ескалация е приемлив. Ако разполагането на западни сили остане ограничено и руските ракети и дронове бъдат сваляни само над Украйна, но не и над самата Русия или съюзника ѝ Беларус, тогава това ще бъде „почти хуманитарна мисия“, смята американският експерт. Целта: да се защитят гражданската инфраструктура и населението „от безразборни руски атаки“.