Кой ще г(л)ътне „Лукойл Нефтохим“

Финансовият министър Асен Василев детонира същинска новинарска бомба, когато в интервю за „Файненшъл таймс“ обяви, че „Лукойл Нефтохим“ е в „процес на продажба“.

Василев обясни пред авторитетното издание, че принос за това имат „редица наказателни мерки“ на правителството и тази преса ще продължи, докато не се появят нови собственици. С други думи, българският министър пусна „обява“ във FT, с която прикани международните инвеститори - „Включете се в наддаването“.

Интервюто, публикувано в средата на октомври, отприщи лавина от коментари, интриги и нови политически престрелки. Всички бистрят въпроса кой иска и кой може да придобие ключовото предприятие. И макар че „рибата е още в морето“, бързо бяха сготвени какви ли не версии и сценарии.

Политици във вихъра на петролните страсти

Кой знае защо, интервюто, с което Асен Василев сложи на световната „сергия“ бургаския нефтохим, ядоса Бойко Борисов. " Той откъде знае, че се продава? В метрото ли го чу, или в трамвая? Няма как да знае, че „Лукойл“ се продава, ако няма интерес“, избухна бившият премиер, сякаш финансовият министър е посегнал към чекмеджето му със златни кюлчета.

Самият лидер на ГЕРБ бе „уличен“ в нездрав интерес към съдбата на бургаския нефтохим. „Бойко Борисов и Делян Пеевски са ходили в Москва да говорят за продажбата на „Лукойл Нефтохим“, съобщи банкерът изгнаник Цветан Василев в интервю с журналиста Веселин Дремджиев.

Румен Овчаров, бивш депутат и ексминистър на БСП, информира зрителите на бТВ, че имало два сценария за рафинерията: „Програмата максимум на групата Д2 плюс Бойко Борисов е намиране на купувач и продажба на „Лукойл Нефтохим“. Програмата минимум  предвижда дебалансиране на производството и съответно влизане на други играчи, например „Инса Ойл“. Д2 са двамата Деляновци - Добрев и Пеевски, поясни за недосетливите Овчаров.

В парламента Хамид Хамид, депутат от ДПС и „сянка“ на Делян Пеевски, насмете ПП, че техни емисари обикаляли по целия свят да си предлагат услугите за спазаряването на нефтохима и че това било публична тайна.

Самият Пеевски нападна ПП-ДБ, че имали „личен интерес“, и даде загадка на медиите за оръжеен търговец с фамилия Христов, който бил посредничил за среща между премиера Николай Денков и представители на рафинерията. Журналисти предположиха, че става дума за почти митичния оръжеен бос Христо Христов, собственик на „Сейдж Технолоджи“, или за неговия съдружник и роднина Генчо Христов. Но не можаха да се сетят защо крупен бизнесмен, който продава ракети, калашници и реже стари танкове, трябва да урежда среща между акционери на петролна рафинерия (държавата държи „златната акция в нефтокомбината).

Владислав Панев, депутат от ПП-ДБ, се опита да приземи спекулациите: „Не мисля, че е здравословно и не мисля, че ще се случи български физически лица да купят „Лукойл Нефтохим“ - това е прекалено едра хапка“.

Е, то е ясно - никой не очаква пряко участие на граждани в подобна сделка. Но пък всички очакват в наддаването за „едрата хапка“ да има сложни схеми, игри с подставени лица, местни и чуждестранни посредници, тайнствени инвеститори, комисиони. Ето каква „завера“ са разкрили „източници от изпълнителната власт“ пред сайта „Епицентър“:  „Асен Василев и Кирил Петков правят сериозен демарш в чужбина, предлагайки рафинерията срещу 30% българско участие“. Лицето, зад което двамата ще се скрият, е русенският милионер и съсобственик на „Приста ойл“ Пламен Бобоков, който ще играе публично за бургаския нефтокомбинат заедно с американски петролен гигант. Сондажи за намиране на нов купувач са правени дори в Русия“, разказали анонимните информатори пред изданието.

Собствениците на нефтохима отрекоха да готвят продажба. Но това е обичайна практика – да не се шуми, докато не се оформи сделка.

Притиснат от атаки и подозрения, авторът на интересни новини Асен Василев влезе в обяснителен режим: „Това, което съм казал пред „Файненшъл Таймс“, е, че има проявен интерес от различни международни организации. Дали рафинерията в Бургас ще бъде продадена, зависи от „Лукойл“,

има индикации за интерес, но правителството не участва

в продажбата“, натърти министърът.

Тогава защо той „бие тъпана“?  Може да е усетил, че неприятелски „обръчи“ в България и навън правят планове да придобият власт и собственост върху уникалния нефтокомбинат край Бургас. Може да има предвид други кръгове, на които иска да съдейства.

Асен Василев уверява, че правителството е само страничен наблюдател, но в същото време дебело подчертава, че държавата може да вгорчи живота на всеки нежелан инвеститор и точно това прави в случая с настоящите собственици на бургарската рафинерия. Факт е, че  

държавата разполага с доста „лостове за въздействие"

- включително и с една „златна“ акция, с която може да блокира всяко важно за рафинерията решение, което не одобрява. Отделен въпрос е дали лостовете работят добре.  

Например държавата прекрати концесията на пристанище „Росенец“ и си го прибра. Но засега не се виждат резултати от обещания „железен контрол“ върху трафика на танкери в порта, напротив, наскоро огласено разследване разкри, че руски нефт и продукти от него безпрепятствено заобикалят забраните – под носа на митниците, гранична полиция, ДАНС и прочее.

Доживяхме „чудо“ - Комисията за защита на конкуренцията най-сетне прогледна, че „Лукойл Нефтохим“ има прекомерна пазарна мощ и злоупотребява с нея. КЗК даже наложи две глоби на (почти) монополиста - за общо 260 млн. лева. Друга тема е дали са събрани.

Засили се данъчната преса върху нефтохима - с въвеждане на 50% данък върху свръхпечалбата и извънредна вноска „солидарност“. Но започнаха и зиг-загите на „сглобката“ със спорове за скъсяване на дерогацията, гарнирани с уговорки, че ако „Лукойл Нефтохим“ внесе стотици милиони, дори милиарди в българския бюджет, може да си купи още малко време за работа с руски нефт.  А пък от нефтокомбината твърдят, че каквото дължат по закон на бюджета, са го платили до стотинка. НАП  досега не ги е опровергала.  

Ключови „елементи“ от сглобката съмнително често менят позициите си и си противоречат по важни въпроси. Дори двамата от Д2 нарушиха синхрона - по темата за складовите бази на „Лукойл“ и петролните запаси на държавата.

Делян Добрев се притесни от законова поправка, според която всички фирми, които са задължени да поддържат резерви от петрол и горива и ползват за това бази в чужбина, трябва да ги приберат в България. Според него това само ще подсили позициите на „Лукойл“, защото има (почти) монопол върху петролните складове у нас.

Но според Делян Пеевски всичко е точно - ГЕРБ-ДПС щели да внесат специална промяна в закона, която да прехвърли на агенцията „Държавен резерв“ управлението на всички складове на „Лукойл“.

Като стана дума за петролни запаси, прави впечатление, че след ерата, в която „Лукойл“ бе абониран за поръчките за обновяване на Държавния резерв, в последните години мощ набра фирмата „Бент Ойл“, свързвана с известния бизнесмен Младен Михалев – Маджо. Става дума за обеми за стотици милиони левове.

Петролът и търговията с горива някак неусетно създадоха

мощни български компании с огромни обороти.

Малцина знаят, че „Инса ойл“ и „Сакса“ са в Топ 500 на най-големите предприятия в Централна и Източна Европа. В класацията на титаните, направена от „Кофас“, „Лукойл Нефтохим „е на 290-о място с обороти за миналата година 1.11 млрд. евро. „Инса ойл“ е под № 395 с 981 млн. евро, а „Сакса“ се е изстреляла преди бургаската рафинерия  - тя е 230-а с 1.36 млрд. евро приходи.

Има и други големи играчи на петролния терен, които набират скорост, особено покрай последните пазарни трусове. Та не е чудно да има интерес към рафинерията и от български компании.

У нас успехите често се свързват - не винаги основателно, с политически протекции. Петролните босове също поддържат добри отношения с видни политици от различни партии и имат свои лобита. Това подхранва избуялите  „хипотези“ и сценарии за тяхно участие в евентуално „преразпределение“ на активите на „ЛУКойл“ у нас – като се почне от контрол върху петролните бази и се стигне до цялостна смяна на собствеността върху нефтохима.

Но слуховете за „спазаряване“ на бургаската „Лукойл“ са твърде подранили.

Първо, собственикът може да реши да не продава.  Или да изчака.  Подобни сделки понякога отнемат години. Второ, да не забравяме - „ЛУКойл“ не е „руски държавен гигант“, а е мултинационална компания, в която над 50% от акционерите са частни чуждестранни юридически и физически лица, чиито бизнес интереси не съвпадат непременно с тези на Кремъл. И ако българската рафинерия е на тезгяха, тежката дума за евентуална сделка няма да е на Д2, ББ или Асен Василев.

Да не говорим, че може да се разиграе формална смяна на собствеността (за да спрат опитите за натиск) - да се появи някой специален инвестиционен фонд или пък консорциум от офшорни или наскоро създадени фирми с трудно проследим генезис, а накрая да се окаже, че нефтокомбинатът се е озовал под контрола на руски капитали и на западни съдружници на кремълски олигарси.

„Лукойл Нефтохим“ не е просто голямо предприятие. То е от стратегическа важност. Бъдещето му е заложник не само на икономически интереси, но и на геополитически. Затова е трудно да се правят прогнози какво ще се случи.

 

 

Източник: http://www.segabg.com

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.

Случаен виц

Последни новини