България е сред страните с най-ниско ниво на задлъжнялост в ЕС. Високите лихви обаче удрят силно бюджетите на редица държави. Необичайната ситуация кара експерти да се опасяват от фалити като в гръцката криза.

По данни на Евростат през 2022 г. държавният дълг на страните от еврозоната е възлизал на 91,4% от икономическата им дееспособност. Европейската централна банка (ЕЦБ) отбелязва в свой анализ, че това се дължи на еднократен ефект, причинен от икономическото възстановяване след пандемията.

Очакванията са съотношението между дълг и БВП да продължи да намалява. Според последната прогноза на банковия регулатор през 2023 г. е възможно нивото на дълга да спадне до 89%, а през 2024 година и до 88,6%.

България е с много ниско ниво на задлъжнялост

Най-задлъжнелите страни в Европа са Гърция, Италия и Португалия с дългове от съответно 178,2%, 147,3% и 120,1 процента от БВП. На другия полюс е Естония с 15,8%, следвана от България, чието ниво на дълга спрямо БВП е от едва 23,1%.

Дълговете на Испания, Франция и Белгия обаче също са над 100% от БВП - съответно 115,6%, 113,4% и 106,3 процента. Общото ниво на задлъжнялост на всички страни от Европейския съюз е 85,1%, посочва Евростат.  

Като цяло нивото на дълга в 20-те страни от еврозоната е доста над максималната граница от 60% от БВП, определена от Пакта за стабилност и растеж, чиято цел е да поддържа стабилността на еврото. Заради пандемията и високите цени на енергията, причинени от руската война срещу Украйна, пактът и строгите му изисквания бяха отменени за 4 години. Съответно и Европейската комисия не е започвала наказателни процедури за превишен държавен дълг.

„Безпрецедентно високо ниво на дълговете"

Единадесет страни са надхвърлили допустимата граница от 60% дълг спрямо БВП. Германия все още се справя относително добре - задлъжнялостта ѝ е малко над лимита - 66 процента. Независимият консултативен орган към Европейския фискален съвет препоръчва на силно закъсалите страни да предприемат сериозни мерки за намаляване на дълговете си през следващата година.

Нилс Тигесен, професор по икономика от Дания и председател на Европейския фискален съвет коментира пред ДВ следното: „В момента имаме безпрецедентно високо ниво на дълга. Самото ниво може да не бъде разглеждано като проблем, но перспективата дълговете да не намаляват, ако не се проведат драстични реформи, е причина за тревога."

„Не бива да се смята, че финансовите пазари просто ще приемат факта, че дългът постоянно е над 100%", добавя той. Рефинансирането на дълговете става все по-скъпо за силно задлъжнелите страни заради високите лихвени проценти. Рейтинговата агенция „Мудис“ вече понижи кредитния рейтинг на Италия.

Обслужването на държавния дълг поскъпна рязко

Високите лихвени проценти удрят с пълна сила и по бюджетите на финансовите министри. Германският министър на финансите Кристиан Линднер обяви наскоро, че обслужването на дълга на страната през тази година ще погълне 40 млрд. евро. През 2022 г. за същата цел са били необходими едва 4 млрд. евро. Това е десетократно увеличение. Италия съобщи, че Рим ще трябва да задели впечатляващите 100 млрд. евро за рефинансирането на своя дълг през 2024 година.

Икономистът Нилс Тигесен призовава страните да съставят дългосрочен план за намаляване на задълженията си сега - преди проблемът да е излязъл извън контрол и да е станал причина за държавни фалити, както по времето на гръцката криза преди 9 години.

„Фактът, че настоящите лихвени проценти са по-високи от очакваните, трябва да ни напомня, че проблемът наистина е сериозен. А разликите между задлъжнелите държави ще се увеличават, ако не се предприемат мерки“, казва Тигесен.

Как да бъдат решени проблемите

Правителството на Джорджа Мелони в Италия има най-сериозните проблеми в това отношение, но то далеч не е единственото. Франция, Испания, Португалия, Гърция и Кипър също трябва да консолидират бюджетите си, призовава в годишния си доклад Европейският фискален съвет.

Как точно да се постигне това, без да се задушава икономиката и да се въвеждат програми за нови строги икономии, е същинската трудност, която трябва да решат европейските финансови министри.