Закъсненията и неефективността при реализирането на проекти и реформи по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС могат да попречат на цялостната икономическа дейност в България. За това предупреждава Европейската комисия в пролетната си икономическа прогноза за България, публикувана в сряда.
Според анализа, ако успее да се възползва от европейските средства, България може да възстанови икономическия си растеж до 3,5% тази година и 4,7 на сто догодина след рекордното свиване с 4,2 на сто през 2020 г.
България пропусна срока за внасяне на националния си план за възстановяване и устойчивост в Брюксел, след като предишното правителство отказа да го депозира, за да може да започне оценката на предложенията, която е решаваща за финансирането.
България има право на 10,8 млрд. евро до 2026 г. европейско финансиране в допълнение към средствата от еврофондовете, за да модернизира икономиката си и да се възстанови от последствията от коронакризата.
В анализа си еврокомисията посочва, че българската икономика е била силно засегната от пандемията главно чрез спада на износа на стоки и услуги, който ще може да се възстанови само частично през тази и през следващата година.
Бавно възстановяване на трудовия пазар и на бюджетния дефицит
Частното потребление е замръзнало на нивата от 2019 г. главно заради държавната подкрепа за доходите на граждани и фирми, но инвестициите са намалели значително, а след четири години на излишъци бюджетът се е върнал към дефицит, който се очаква да продължи.
След първоначално влошаване ситуацията на пазара на труда се стабилизира с помощта на публично финансирани мерки за запазване на заетостта и се очаква да се подобри, се казва в анализа.
Туристическият сектор, който е главният източник на приходи в услугите, ще възвърне донякъде позициите си, но ще остане около една четвърт под нивата отпреди кризата. Прогнозира се възстановяване на износа на стоки благодарение на по-бързия ръст на икономиките, който се очаква в държави, основни партньори на българските износители.
"Ключов фактор за възхода на инвестициите ще бъде успешното прилагане на Плана за възстановяване и устойчивост на България", се казва в първата от двете годишни прогнози на Европейската комисия, озаглавена "Европа запретва ръкави".
Очакванията са, че безработицата ще спада с по 0,3% през тази година и следващата година от сегашните 5,1%. Прогнозата за увеличаване на заетостта също е скромна - с 0,6% и 1,3%, съответно през 2021 и 2022 г. Реалните заплати ще продължат да се покачват, но по-бавно заради постепенното възстановяване на пазара на труда.
Европейската комисия не смята, че бюджетният дефицит няма да може да влезе в границите на пакта на растеж, като се предвижда, че той ще остане над 3% през тази година въпреки подобрението в макроикономическите перспективи и ефекта от инвестирането на европейските средства от Фонда за възстановяване и устойчивост.
"Икономическото възстановяване и допълнителните инвестиции трябва да имат положително въздействие върху приходите, но редица разходни мерки за запазване на работните места и за подпомагане на доходите чрез увеличаване на заплатите в публичния сектор и социалните придобивки ще увеличат значително разходите", се казва в прогнозата.
В нея се залага спадане на бюджетния дефицит до 1,9% от БВП през 2022 г. главно поради очакваното прекратяване на останалите антикризисни схеми за подкрепа.
Пролетната прогноза предвижда намаляване на държавния дълг до 24,5% от БВП през 2021 г. въпреки постоянния първичен дефицит и главно благодарение на положителното въздействие на по-високия икономически растеж. През 2022 г. се очаква съотношението на държавния дълг към БВП да намалее допълнително до 24% от БВП.
Икономика и ваксинация
Като цяло ЕС икономиката на ЕС ще расте по-бързо от българската през 2021 г. - с 4,2%, и с 4,4% през 2022 г. Това представлява значително подобрение на перспективите за растеж в сравнение с икономическата прогноза от зимата на 2021 г., която Европейската комисия представи през февруари.
Възстановяването на отделните европейски членки ще протича с различна скорост, но Европейската комисия се надява до края на 2022 г. икономиките на всички държави да завърнат към предкризисните нива. Анализът залага бързо възстановяване на икономиките от еврозоната заради високото темпо на ваксинация и свързаното с нея отпадане на ограниченията.
Инфлацията ще варира значително през годината заради цените на енергията и антикризисните промени в ставките на ДДС, които пораждат значителни колебания в равнището на цените в сравнение с миналата година.
Анализът предупреждава, че пазарите на труда в отделните европейски държави ще се нуждаят от време, за да се възстановят напълно, тъй като има възможност работното време да се увеличи, преди дружествата да наемат повече работници.
В ЕС съотношението на публичния дълг към БВП се предвижда да достигне най-високата си стойност от 94% през тази година, преди леко да намалее до 93% през 2022 г. За България се очаква държавният дълг да намалее до 24,5% от БВП през 2021 г. главно благодарение на положителното въздействие на по-високия икономически растеж и до 24% през 2022 г.
Рисковете, свързани с перспективите за развитие на европейската икономика, са високи и ще останат такива, докато сянката на пандемията от COVID-19 е надвиснала над икономиката, се казва в анализа на Европейската комисия. Промените в епидемиологичната обстановка и ефикасността и ефективността на програмите за ваксинация биха могли да се окажат по-положителни или по-отрицателни от предвиденото в основния сценарий на настоящата прогноза.
