Как "замърсителят плаща" си остава "който има плаща" в Хасково

Как Хасково спазва европейския принцип "замърсителят плаща", въведен с Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година?

Дванадесет години по-късно това става по нашенски - който има, ще плаща. На база данъчна оценка. Хасково спазва наредбите.

Стар апартамент ще плаща по-малко от апартамент в нова сграда в съседство. Даже между третия и деветия етаж в една сграда ще се яви разлика. Верно, може да е в стотинки, но проблемът не е измерим в пари, а в безумието на ситуацията. Стои ли имот в Хасково, и празен да стои, плаща такса смет. И всяка незаконна сграда се освобождава от такса смет, тъй като няма данъчна оценка. Ако някъде живее многолюдна фамилия, за този имот те ще плащат, колкото и самотния старец в съседния идентичен.

Това е чудесно и никога няма да свърши, защото е лесно и удобно за местните власти, а и им гарантира добри приходи с малки или никакви действия от тяхна страна. "Замърсителят плаща" е много рисковано и трудно за изпълнение, за разлика от вдигането на данъчната оценка, което периодично се предприема. Никакъв ръст на безработица и обезлюдяване, никаква липса на боклук няма да спрат паричния поток, който няма съмнение, трябва да тече към всичките форми на справяне с боклука.

Това не са просто приказки. Вижте хронологията, и това е само част от най-новата част от тази дълга хронология:

24 юли 2014 г.

Заради спорове с общините промяната още ще се дебатира в правителството. От следващата година общините най-вероятно няма да прилагат нова методика за изчисление на такса смет. Това стана ясно след вчерашното заседание на Министерския съвет. Това е едно от последните заседания на МС преди оставката на кабинета и едва ли новата методика, която трябва да влезе в сила от януари 2015 г., ще бъде приета. Методиката принципно е приета, но заради продължаващи спорове със сдружението на общините все още се обсъждат спорни моменти в предложението, каза вицепремиерът Даниела Бобева.

Според методиката общините могат да избират между няколко варианта за смятане на налога - брой торбички, кофи, количеството използвана вода или броят на жителите на даден адрес. Възможен е и комбиниран подход в зависимост от местните особености. В предложените промени в закона за местните данъци изрично е записано, че данъчната оценка или отчетната стойност на имотите не може да бъде база за определяне на такса смет. В момента масово те се ползват за основа за определяне на налога. Зам.-кметът по финансите на София Дончо Барбалов многократно коментира, че който и вариант да се избере, ще доведе до увеличение както на такса смет, така и на други налози. Общото притеснение на общините е, че чисто технологично времето не е достатъчно и трябва гратисен период, в който пилотно да се тестват вариантите. Затова те поискаха една година отсрочка, а депутати от ГЕРБ внесоха и такъв законопроект.Въпреки протеста на общините методиката обедини бизнес и синдикати. Работодателите от години водят битка за въвеждане на принципа "замърсителят плаща". Синдикатите също ги подкрепиха, въпреки че според оценките промените ще доведат до увеличение в пъти на таксата за някои домакинства. От "Новата методика за такса смет се препъна в кабинета", Правен свят, Сега

През 2014 година нещата сякаш са понапреднали. Поне така изглежда в Проект на Методика за изготвяне на план-сметка с необходимите разходи за дейностите и за видовете основи, които служат за определяне на таксата за битови отпадъци по Закона за местните данъци и такси 

И какво да видим - същото и през 2016 година. За догодина, разбира се: "След години отлагане управляващите най-сетне са готови с новата формула за такса "смет". От 2017 г. тя ще се определя само на базата на количеството изхвърлен отпадък или на броя на ползвателите на имота и няма да зависи от данъчната оценка. Това следва от публикувани във вторник от финансовото министерство промени в Закона за местните данъци и такси.

Въпросът стои още от предишното управление на ГЕРБ, а финансовото министерство не успя да изготви промените в срок заради недоволството от страна на общините и на бизнеса. Промените изчакваха и местните избори, защото те имат и тежка политическа цена. Причината е, че се очаква новата формула да завиши таксата на много от домакинствата за сметка на бизнеса, който досега поемаше по-голямата част от разхода по линия на по-високите данъчни оценки на бизнес сградите." 20 април 2016, Mediapool.bg

През 2016 вече общините ще имат избор измежду ТРИ методики за отределяне на такса смет. Ето: "местните парламенти ще могат да избират измежду три основи. Те са "индивидуално измерено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост", "количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и определената честота за тяхното транспортиране" и "брой ползватели на услугата в имота". Данъчната оценка, която сега се ползва масово от общините за определяне на удръжката, отпада като възможност". Край на цитата.

Щели да имат, ама нямат. До ден днешен. Няма друга методика за изчисляване на такса смет, освен на база данъчна оценка.

Стопанска камара многократно подчертава размера и обхвата на проблема с такса битови отпадъци:

Съгласно действащия Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ), определянето на такса „битови отпадъци“ (ТБО) става на база данъчна оценка на имота или балансова стойност на активите. По този начин таксата се превръща във втори имотен данък. В резултат на това, високотехнологични предприятия със скъпо оборудване биват наказвани да плащат в пъти по-голяма ТБО, поради по-високата балансова стойност на активите им.

Освен това, общинските администрации определят различни основи и размери на ТБО за различните видове потребители. Т.е. съществува пряка дискриминация по имуществен признак – според вида и големината на имота. Една и съща услуга се предоставя при различни условия, според вида на ползвателя (граждани и фирми). В случая не се прави разлика между “битови” (от човешката дейност) и “промишлени” (от производствената дейност) отпадъци.

Числата говорят:

- Разходи на фирмите за ТБО на едно лице: от 8 лв. до 10 000 лв.

- Има общини, в които едно предприятие покрива 50-70% от приходите от ТБО при персонал 600 души и население над 50 000 души в общината.

- Отчетени количества в различните общини: от 7 до 2285 кг/жител

Ефекти:

- Липса на стимули за ефективно оползотворяване и намаляване на количеството на отпадъците;

- Нереална отчетност на фирмено, общинско и национално ниво;

- Невъзможност за надеждно прогнозиране на количествата за целите на проектирането на съоръжения за третиране на отпадъци;

- Разходване на ТБО за цели, различни от управлението на отпадъците (според доклади на Сметната палата);

- „Наказват“ се инвестициите, особено в капиталоемки дейности;

- Стойността на услугата е „откъсната“ от реалните разходи.

В Хасково вече имаше прокурорски протест срещу решение на ОбС за плащането на такса смет. Датата е 9 октомври 2017 година. Разпоредените от главния прокурор по това време масови проверки трябваше да установят общинските наредби и решения, които не са в съответсвтие със закона. Та само припомняме какво са установили прокурорите, макар че сме в период на зацикляне на проверките и като нищо пак ще проверят. Кметът вече се закани да сигнализира (защо досега таксата не е била на база данъчна оценка). В този случай се надяваме следващи проверки да установят спазва ли се или не европейският принцип "замърсителят плаща", въведен с Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година. Защото това не е лесно да се каже.

Засега ще приемем, че всички сме горди замърсители. Колкото повече плащаме, толкова повече сме замърсители и толкова повече сме горди. С приноса си в местната хазна, разбира се, към чистота и реда в този град, дори съвсем да не го обитаваме. Междувременно никой не знае колко е реално генерираният от него боклук, и ако приемем, че боклук реално има, как да се смятаме за негов източник? Само едни прости аритметики са това, когато има много неизвестни и много отговори са възможни. Едни дойдоха наскоро от Италия.

А ето и какво е текущото положение: Новите изисквания на чл. 66 и 67 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), които касят именно таксата за битови отпадъци ще влязат в сила от 01.01.2022 г., с приетото от Народното събрание изменение относно влизането в сила  ( ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)  и, вместо 31.12.2019, срокът е 31.12.2021 г.

В сила е само т. 1 ал.3 от чл. 66, според която от 03.11.2017 План-сметката за годината се изготвя по образец и ред, определени с наредба на Министерския съвет.

Я пак? Законът се съобразява с принципа "замърсителят плаща", но това ще влезе в сила от 1 януари 2022 година, повече от 13 години след европейската директива. Дотогава същият закон оставя управляващите да действат с наредби.

Затова не е лесно да се каже изпълнява ли се европейската директива или не.

Хем законът сякаш я изпълнява, хем този закон не е влязъл в сила и всъщност сякаш не се изпълнява. Изпълнява се - не се изпълнява. Току да преминем към европейското "замърсителят плаща", и в последния момент се отлага от управляващите. 

И така вече 12 години...

А би могло да е друго. Би могло да се мисли за компостиране на хранителните отпадъци, за разделно събиране на пластмасовите, които според официални данни са голямата част от хасковския боклук. Би могло да се работи за екологично съзнание и разбира се, би могло всеки да си плаща според това колко боклук прави, както изисква елементарната почтеност.

Мира Захариева

Facebook коментари

Коментари в сайта (5)

  • 1
    За
    Захар миров
    4 -8
    20:42, 18 фев 2020
    Мира Захариева второто аз на Кръшков ли е. Щото ба... Виж коментара
  • 2
    Ам
    амиии
    20 -2
    21:29, 18 фев 2020
    Съмнявам се това да е Тодор Кръшков като гледам заглавието. Обаче който и да е писал статията има право и е много странно, че така ще се смятат таксите смет.Редно е кой колкото замърсява толкова да плаща. Не е редно да се правят високи оценки и таксите смет да са на гърба на тези които могат да плащат повече.Давайте, товарете го бизнеса, давайте, още може.После обаче се чудим защо никой не иска да прави бизнес и хората предпочитат да си държат парите в банките.Като си държат парите в банките обаче възможностите за откриване на нови работни места намаляват.Намаляват вноските по осигуровките и т.н.Колкото по трудно се прави бизнес и колкото по високи са таксите толкова повече хора си тръгват отчаяни и толкова по трудно се събират пари за пенсии.За съжаление нещата не се развиват добре за българите.
  • 3
    Ха
    хахо
    11 0
    10:17, 19 фев 2020
    Събира ли се такса смет от незаконните жилища в Република? Те нямат никакви документи, в това число и данъчна оценка,следователно не съществуват за общината,а произвеждат боклук и то в големи количества. Има и сгради без акт 16,но с живеещи с години хора, които не плащат никакви данък сгради и такса смет. Добре е да се размърдат общинските служители, за да увеличат приходите, а не само да разчитат на изрядните, което им е по-лесно!
  • 4
    Jh
    jhb
    3 -2
    11:21, 19 фев 2020
    Според мен е най-правилно сметката за смет, да е правопропорционална на количеството изразходвана вода. Така грубо ще се разбере колко е и количеството създаден боклук. Ама се иска стиковане между Вик и общината, което в България е трудна работа...
    • Jo
      John
      3 0
      14:41, 19 фев 2020
      тоест мандинго пак минава метър!
Последни новини